Още една отпуска

Предишната отпуска нещо не ми стигна и с Вилито решихме да си направим още една.

Взех си отпуска от сряда до петък и рано сутринта в средата на седмицата потеглихме отново към морето. Имахме идеи и за планина, но морето надделя. Отидохме на Каваци при вуйчото на Вили. Честно казано плажа не ми хареса – имаше прекалено много хора за моя вкус ! Като го видях направо се зарадвах, че по принцип ходим на Карадере. Сега ми беше повече като пътешествие, отколкото ходене на море, така че много не ми пукаше. Важното беше да се ходи на нови места. Другото ново място, на което отидох беше село Равадиново и замъка край него. Бях много предубеден за този съвременен „замък“, особено като видях входната такса от 8 лева ! Обаче след като Вилито ме нави да влезем, останах впечатлен. Въпреки бутафорията всичко е направено много хубаво. Самия замък не е довършен и вътре почти не се влиза, но около него е страхотно поддържана градина с най-различни странни растения и животни. Има чудесно езеро с лебеди (бели и черни). А градините те прехвърлят от една приказва в друга. Надявам се и в бъдеще да го развиват така прекрасно. С други думи – препоръчвам да се види. Всичко му е хубаво с изключение на входната такса.

Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“   Мостче край замъка

Езеро с лебеди   Много и разнообразни растения

След 2 хубави дни (разбирайте лежерни дни и прохладни вечери) на Каваци далеч от парещите четиридесет градусови жеги в Пловдив, трябваше да отидем към Мандрица. Пътят през Средец, Елхово и Тополовград беше дълъг, както обикновено. Ние избрахме и топлия следобед, което утежни положението още повече. Все пак към 18 часа пристигнахме след 6 часа път. Там ни посрещнаха направо с работа. В събота беше отново трудов селски ден. Както се казва „хубаво е ходиш на село, стига да не е твоето село“ 🙂 Не че се оплаквам – малко физически труд. Нарязахме доста дърва за зимата, прибрахме ги и се надявам към/около нова година да ги горим на все още довършващата се камина.

В неделя още сутринта преди жегата потеглихме към Пловдив. Оставихме Гергана с Мимито и Виктор на автогарата да си хванат рейс за София и към 13 часа си бях у нас. Вечерта дори отидохме и до Бойково на кръчмата, в която не бях ходил цяло лято.

Коментирай