Как се променят нещата само. Всъщност не е изненада, че се променят а скоростта с която се променят. Само до преди година и няколко месеца Божидар все още го нямаше, а от както се появи веднага приоритетите се променят. Вече дори като сме на почивка (или планираме такава), не се интересуваме дали ни е харесало, а на него дали му е добре (справка седмицата в Мандрица от предишния пост). Дори като съм плажа преди си мислех че е пълно с topless мадами, а сега гледам че е пълно с деца. Само ги гледам и си мисля – колко си са големи, какво правят, сравнявам ги с нашия … или дори гледам с какви колички са. Просто до толкова Божидар и всичко около него ни е влезнало в главата.
От няколко поста си мисля да вмъкна тези мисли, но все нещо става и ги оставям по-сухи. Сега просто си дойде времето и мястото и то в отделен пост. Всичко си идва на време.

Промените са хубаво нещо.

п.с. откакто се е родил Божидар не съм си включил алармата за събуждане нито веднъж и дори съм спокоен, че няма да закъснея за работа. А преди спях до много късно.