За първи път видях Тамаки в неделя следобяд. Беше странно. Принципно никога не отварям вратата, когато някой звъни, но този път отидох да отворя. Почти веднага разпознах лицето от снимките, който бях гледал в профила на Тамаки в Couchsurfing. Вече си бяхме разменили около 10 съобщения, в които от неясния английски, с който пишеше, се бяхме разбрали да дойде на следващата сутрин. Въобще не го очаквах тогава, а как е успял да намери нашия звънец (който знае къде живея, може да си представи) си остава и до сега загадка за мен. Представете си Вие да имате просто един (при това не пълен) адрес в Йокохама например и да отидете там (дори нямате и телефон). Аз казах “Таками ?”, а той просто поклати с глава. Казах му да влезе и разбрах, че жената при която е останал предишната вечер тази вечер нямало да я има и се разбрахме да остане у нас. Отидохме само да си вземе багажа от Марина. Тамаки почти се притесни, че няма да остане още една вечер при нея, а явно преди това е казал, че ще го направи. Странно притеснение. Марина се оказа че е нощна смяна същата вечер и всъщност си е най-добре за всички, той да дойде с мен. Само Тамаки нещо стоеше притеснен.

За вечерта с моите приятели бяхме запланували вечеря в ресторанта в Бойково и решихме да вземем Тамаки с нас. Той се запозна с всички от компанията с думите “Hello, I’m Tamaki from Japan” … типично по японски, според мен. В ресторанта комуникацията на английски беше малко трудна и всъщност му поръчахме само супа и газирана вода, но му предложихме да опита от всичко друго на масата. По едно време той тихичко ме попита дали трябва да пазим тишина тук. Не го разбрах, погледнах го учудено, а той каза, че иска да ни попее. Всички се съгласихме и той запя. Изпълни 4-5 песни една след друга, както си стоеше на стола. След това стана и изпълни цяла програма с нещо като танци на една песен за Истанбул (това беше следващата му спирка след Пловдив). Беше много ентусиазиран. За съжаление след това не можа да ни каже за какво се е пеело в песните.

След Бойково се прибрахме у нас. Опитах се да насоча разговора към многото му пътешествия по цял свят, но въпреки, че Тамаки е бил всички континенти (без Антрактида), нещо говорихме само за България. По-късно все пак разгледах (и дори си ги копирах) снимките от текущото му пътешествие. Всички снимки са почти идентични – Тамаки на преден фон и назад гледка къде се намира (поразгледайте в профила му в couchsurfing). Той наистина е бил на всички знайни и незнайни за мен места. Стояхме до доста късно, пихме чай, като дори накрая аз заспах, а той продължи да качва снимки и да си пише с хора от couchsurfing.

В понеделник сутринта аз трябваше да ходя на работа, а на Тамаки обясних как да стигне до центъра и там да разглежда и да снима 🙂 Въпреки, че е за трети път в България, това му беше първото идване в Пловдив. Разбрахме се да се чакаме в 5:30 у нас или в 6:30 на центъра (той дори няма телефон). Аз се прибрах след работа и към 6 без 10 реших, че Тамаки няма да дойде и тръгнах към центъра, но почти пред блока ми го видях как идваше към мен и се върнахме. Беше си взел билет за Истанбул за 22:30 и имахме няколко часа до тогава, през които реших да останем у нас и да го закарам след това до автогарата. Попитах го как му е минал деня и той ми разказа следната историята – както си е правил типичните му снимки, вятъра е бутнал фотоапарата му и се е счупил. След това отишъл в туристическата информация, разказал е случката, попитал от къде може да си купи нов, там са го изпратили до Метро, той отишъл там, в Метро са му казали, че трябва да има карта, и накрая отишъл в някой от съседните техно- магазини и си е купил нов фотоапарат – същия модел, защото вече знае как се работи с него. Покрай цялата история със счупения фотоапарат, явно е забравил да яде, защото беше доста гладен. По време на вечеря ми показа един албум с истински снимки и на хартия изглеждат дори още по-хубави. Оставих го малко на компютъра, а той продължи да качва снимки и искаше да стигне своята хилядна снимка на профила и успя. Той винаги ги качва така както са си от фотоапарата … дори не знам, дали той знае, че могат да се въртят. Междувременно пиеше много чай.

Малко след 21 часа тръгнахме към автогарата. Асансьора нещо не работеше, Тамаки се притесни, не искаше да слезем по стълбите. В крайна сметка го убедих, но като чи ли наистина го беше страх. Стигнахме на автогарата, той си остави голямата раница в стаичката където продаваха билети за Истанбул и помоли жената там да ни снима. Като ми изпрати снимката ще я сложа тук. допълнение ето снимката:

Странен човек е Тамаки. Страх го е да слезе по тъмни стълби, но в същото време се оправя по цял свят и намери къде живея, в страна където всички надписи за него, са сигурно както на нас на японски. В коментарите за него в couchsurfing, може да видите че го сравняват с Форест Гъмп или с катерицата от “Ледена епоха”. А той не добавя никой като приятел, нито оставя коментари за другите в Couchsurfing. Теорията му е, че не обича категоризирането на по-добри и по-малко добри приятели – всички са еднакви за него. Странен човек е Тамаки, и същевременно много добър. Не вярвам, че ще срещна друг като него.