July morning на Иракли … или защо нещата се случват така, както трябва

Тази година реших да не пропускам посрещането на july morning. Освободих си петък следобяда, и от 10 човека предварително запланувани, тръгнахме 7 човека с две коли към Иракли. Сред тях бяха и австрийците Макс и Мириам, който са резиденти в “Сдружение Изкуство днес”. Трябваше да внимавам през целия път, да не ги изгубя от поглед, и мисля че добре се справихме с координацията 🙂 Пристигнахме в Иракли почти в 20 часа, заради голямото закъснение, с което тръгнахме.

Плажът и морето на Иракли са все така ПРЕКРАСНИ !!! Веднага след като си намерихме място за палатките, влезнах във водата. Беше божествено ! Кристална вода, на която се виждаше дъното дори на оскъдната лунна светлина, идеална водна температура и невероятния плаж !

Иракли беше препълнен с хора. Едвам си намерихме място в гората, а и плажа беше натрупан с много палатки. Имаше поне 1000 човека. Вечерта всички започнаха да се събират на плажа на лагери и всеки празнуваше както искаше. Имаше музика, пеене, танци, огньове, фойеверки … Аз първоначално не си бях взел спалния чувал от колата и по едно време си го взех, и той веднага ми влезна в употреба, защото нямах горна дреха, а просто се мушнах в него на плажа. Цялата нощ беше прекрасна. Успях да не заспя, и сутринта донесе, това което всички очакваха …

July Morning !

Точно след изгрева на хоризонта се появиха няколко делфина, които направиха цяло предствление на всички вперели поглед към морето.

Малко след това вече не издържах и реших да отида да поспя. Жегата започна още от сутринта и към 11 часа, вече не издържах задуха в палатката, станах и отидох в морето. Цял ден отдадохме на къпане и почивка. Юли (кучето на Макс и Мириам) също много хареса морето (виждаше го за пръв път), въпреки че в началото се страхуваше от вълните, много бързо свикна и след това се хвърляше във водата 🙂 след което се овъргаляше в пясъка и после пак в морето 🙂 Едиснтвено лошо беше, че на Мириам не й беше добре и в крайна сметка, след като не се оправи до вечерта, двамата решиха да се върнах да търсят лекари (в Пловдив или в Бургас, все още не знам къде са отишли).
Вечерта към 23 часа започна дъжда. Въпреки, че имахме найлони върху палатките, моята просто не издържа да проливния дъжд, който не спря през цялата нощ. Почти не съм спал и нямах сухо място по мен. Палатката започна да пропуска и мокреше всичко вътре. Бурята наистина беше жестока ! Гърмеше и валеше цялата нощ. В 6 часа, Йонов дойде в нашата палатка и каза: “Хайде да събираме нещата и да се махаме”. Веднага приехме предложението. В същото време започнаха да идват хора, които ни казаха, че пътищата са наводнени, плажът е откъснат, дори има леки коли в морето, завлечени от бурята, и няма измъкване. Решихме да отидем да видим какво е станало. Картината се оказа покъртителна …

По някакво невероятно стечение на обстоятелствата, предишната вечер, докато Йонов изпращаше австрийците, са му казали, че на другия ден багерите ще разравят черния път и е хубаво да се махнат всички коли от там. Бях му дал ключовете да вземе още найлони и той решил да я премести на асвалтовия път. Ако едно от всички тези неща не се беше случило, все още щях да съм на Иракли, и не се знаеше кога щях да се върна, защото се оказа, че и моста за село Емона е съборен, което отрязва единствения път към цивилизацията. За да се измъкнем от Иракли трябваше да газим 1-2 километра кал и мека глина (ставапе единствено боси), до асвалтовия път (пътя през плажа също беше прекъснат от придошлата река). Беше абсурд на мине кола през калта, но и да мине нямаше къде да отиде, заради пропастта, която остави падналия мост. Някой беше оставил една дървена стълба, през която трябваше да минат всички, които изкаха да си тръгнат от Иракли. От Гражданска защита и полицията само стояха и гледаха. Не знам кога ще се хванат да направят поне временен мост. Все пак цяло село (Емона) е откъснато от света.

Както казах цяло чудо се оказа, че колата ми (вече) беше от другата страна на моста на асвалтов път и й нямаше нищо. Направо ми стана жал за собствениците на трите (поне аз толкова видях) коли, който бяха в морето.

Събрахме багажа, като почти всико беше мокро. С радост намерих една наполовина суха тениска вътре в раницата и забравени стари кецове в багажника на колта (забравих да кажа, че сандалите ми се скъсаха в калта). Няма да скрия и че карах с шест човека в колата, но просто нямаше как да оставя някой в този бедствен район. Сега чух че са затворили и пътя покрай Ахелой. Когато ние минахме сутринта водата беше две педи над моста и докато минавах се молех да издържи още малко. Просто следвах посоката на колите и се надявах асвалта все още да стои. Бедственото положение обявено сега там си е напълно реално. Много хора останаха блокирани там, не се знае до кога. Просто на косъм ние щяхме да бъдем едни от тях.

От връщането единственото хубаво нещо, е че най-сетне са отворили магистралата от още преди Чирпан (считано от морето) и това малко компенсира голямото забавяне от бавното каране в дъждовното време из бургаско.

И този джулай ПРЕЖИВЯХМЕ ! Ключовата дума е преживяхме !