Ала-бала с Чичо под Шарената сянка

Първо едно лирично отклонение из съвременния поетичен цикъл на Спас Спасов Спастнята

На кой ли, щом запръска дъжд,
спира нетя изведнъж ?

или

На кой ли, когато загърми,
спира нета да върви ?

и в двата случая, правилния отговор е АЗ. Дори и сега, когато пиша това нямам интернет.

След следобедно-вечерния дъжд малко спед 17 часа, точно когато се прибирах от работа с колелото, си помислих, дали ще отложат концерта на Ревю в “Конюшните на царя”. В крайна сметка летния дъжд, въпреки, че беше изключително силен с гръмотевици и светкавици (както си му е реда), премина сравнително бързо и вечерното небе беше чисто. Концерт все пак имаше ! 🙂 Само където нямаше с кой да отида и бях сам, но въпреки това се накефих. Нямаше много хора – може би повечето си бяха помислили, че е отложен (отново) и не дойдоха. Едвам бяха запълнени седящите места. Аз съм доволен, че бях ! 🙂

2 thoughts on “Ала-бала с Чичо под Шарената сянка

  1. На кой ли,
    когато запраска дъжд,
    му изгаря LAN ката изведнъж 🙂

    Правилния отговор е АЗ… хубаво поне, че не ми гръмна лаптопа 🙂

  2. И на мен ми е горала LAN-ка два пъти. Да чукна на дърво, скоро не се е случвало.

Коментирай