Върнах се от поредното ни пътешествие из България. Този път целта ни беше Странджа и село Българи. Честно казано с Магито и Йонов тръгнахме в не особено бодро настроение, дори леко изнервено, защото не се знаеше до последния момент ще се ходи ли, и кой ще идва.

За пръв път отивах към Странджа. На отиване решихме да минем по “долния” път през Хасково, Харманли, Тополовград, Елхово и от там към Българи. Въпреки, че знаехме, че пътя ще бъде лош (най-вече из Странджа) решихме, че поне веднъж трябва да минем от там. Общо взето настроението, което ми поднесе първоначално тази нова за мен планина, беше красота и самота. Особено последния участък от пътя – след Елхово по пътя към Българи. Представляваше нещо като разходка с кола из парк – тесен път колко ширината на една кола и още малко, от двете страни плътно дървета и храсти, и естествено дупка до дупка в асвалта. Самотата я усетих, когато видяхме двама човека и възкликнах : “Я, хора”. Просто наистина там е много безлюдно. Селата са доста на рядко и почти ненаселени.

Лека полека стигнахме Българи в петък вечерта. Там срещнахме Камелия, Ицо и Тихомир (с последните двама се запознахме там) и си направихме лагер на една полянка, където си опънахме палатките. Вечерта се опита да завали леко, но не успя. Като цяло случихме на време. Вечерта малко след като си легнах дойдоха още хора с коли, пуснаха музика и започнаха да се настанявам. На другия ден се очакваха още много хора на същата полянка, така че решихме да се преместим. На сутринта намерихме едно хубаво място на вътре в гората, идеално за палаки, само където беше малко далечко от селото и за всяко нещо, за което трябваше да ходим отнемаше по един час (освен ако не ходихме с колата, естествено). Странното за мен в Странджа беше, че имаше невероятно много дърва за огън (почти беше трудно да стъпиш на нещо различно от сухо дърво), а няма никакви камъни. Едвам намерихме малко да си оградим “огнището”.
Събота вечерта бяха нестинарските танци. Имаше страшно много хора, и дори и аз (като един сравнително висок човек), виждах трудно. Имаше и много фотографи и репортери. За първи път гледах нестинари на живо и мисля, че си струва ! Въпреки обвиненията на много хора, че се мажат с мазила и вече не са истински, все пак наистина влизат в огъня заедно с иконите и има нещо тайствено ! След края на представлението много от зрителите също влезнаха в жарта. Аз не влезнах. По едно време доста се почудих, но не го направих. Едно глупаво оправдание, което си дадох, беше че на другия ден стъпалата ще ми трябват да шофирам. Като гледах днес Магито как не може да стъпва, направо си повярвах, че добре съм постъпил.

На събора имаше и много чужденци. Малко преди нестинарите, част от тях направиха много хубав спектакъл с ленти, кърпи и пеене на български народни песни, много по-добре от доста българи. Искренно се впечатлих.

Днес сутринта станахме сравнително рано, за да имаме време да минем през морето на връщане към Пловдив. Пихме кафе в Царево и доста се чудихме на кой плаж да отидем. В крайна сметка спряхме на Приморско. Плажчето е хубава, а и имаме хубави спомени от лятото преди две години. Моренцето вече е идеално 🙂 Поплувах си с кеф и след това се попекохме. Само където май прекалихме. Стояхме само няколко часа в Приморско, но сега целия съм червен и гърба ми пари. Дано умората да ме надвие и да спя спокойно тази нощ.

Наред с всички хубави неща които ми се случиха последните три дена, за десерт беше една невероятна дъга малко след Стара Загора, където пък ни валя пороен дъжд. Такава огромна и ярка дъга до сега не бях виждал !