Tag Archives: review

За Google Currents

Технологии, , , ,

Откакто имам таблет имам желание да видя дали е удобно да се четат вестници и списания на него. Моят Transoprmer Prime идва с преинсталирани Zinio (програма за четене на списания) и PressReader (за четене на вестници), но и двете (за съжаление или за радост) предлагат само платено съдържание и така и не се навих да ги пробвам. Единствено списанието на Engadget – Distro e добре направено (и като програма и като съдържание) и безплатно. Препоръчвам го, ако някой все още не му е попаднал. Но като цяло желанието ми за по-хубав четец на новини (или поне по-красив от Google Reader) така и остана незадоволено. Поне до миналата седмица, когато Google пуснаха за цял свят Google Currents. Програма (само за мобилни устройства за сега) която обединява в едно четец на списания и RSS четец. На практика прави от всеки RSS красиво изглеждащо списание (разбира се до колкото е възможно). Освен това, и най-хубавото според мен, е че системата е отворен и всеки може да стане „издател“. Още миналия четвъртък го пробвах и публикувах моя webjournal и за Currents. Ако притежавате смартфон/таблет, с инсталиран Currents, може да се абонирате за моето „списание“ от този линк. Освен постовете от блога ми съм добавил снимките от фотоблога ми, публикациите от Google+ и клипчетата ми от YouTube. Като цяло все още експериментирам, така че някои неща може да изчезнат и да се появят други.

Google Current не е тотално решение за удобно четене на новини, но е много добро начало. За масови новини все още ще използвам Google Reader, но избрани сайтове съм си ги добавил и в Currents. Особено тези, които издават специално за там. В бъдеще очаквам платформата да стане още по-добра и по-красива. Големия недостатък за сега е липсата на българско съдържание. Голям проблем е и че новинарските сайтове не пускат пълните си новини/статии в RSS потока. Разбирам, че искат да печелят само от реклама, но и изживяването на читателите би трябвало да има значение.

Asus Transformer Prime – ревюто

Линукс, Технологии, , , , , ,

След вече две седмици с таблета Asus Transformer Prime, ето какви са ми впечатленията от него. За по-лесно ще ги разделя на положителни и отрицателни черти (според мен):

положителни черти:

  • батерията наистина издържа много. Позволявам си да държа Wi-Fi и синхронизирането постоянно включено през деня.
  • клавиатурата е удобна. За пълна поддръжка на български си изтеглих последната beta на българската клавиатура за Android.
  • може да включите едновременно SD карта, MicroSD и флашка в USB порта (дори някъде видях видео че и външен хард диск се поддържа). Като цяло може да разширявате паметта доста. Друг е въпроса до колко има смисъл 🙂
  • по една програма за всичко. Според мен работата на Android е по-продуктивна. Въпреки, че има multitasking, в един момент на екрана е само едно приложение и с изключение на съобщенията (notifications) друго не отклонява вниманието. Така мога да гледам снимки, чета писма или новини в Google Reader-а, без да имам до тях още 20 отворени таба и само да ги превключвам, какво правя обикновено на desktop-а.
  • най-мощния процесор за таблет в момента. Наистина всичко хвърчи и въобще не лагва (освен Twitter, Но за това Еленко вече е писал 🙂 ). Разбира се това няма да е вечно така.
  • игри. Не съм gamer, но изтеглих няколко и наистина мога да кажа че е страхотна платформа за забавления. Има игри (особено в nVIDIA Tegra Zone), които са от игрални конзоли и вървят страхотно. Мисля че се стремят Android да го направят и игрова платформа. Дори си купих една игра за 1$ – първата ми покупка от Market-а 🙂
  • много удобен (особено без клавиатурата) да си го вземеш в леглото или в тоалетната 😀
  • много здрав. Металния корпус и gorila стъклото го правят не само да изглежда стабилно. Веднъж седнах на него и стоях 5 минути преди да се усетя 🙂 И както можете да се досетите – нищо му нямаше

недостатъци :

  • не се зарежда от USB-то. Това не знам до колко е недостатък, но аз лично очаквах да може да се зарежда от компютър.
  • Трансфера на данни с компютър е само за Windows и Mac през специална програма. Няма Mass storage режим и когато трябва да си прехвърля нещо на таблета за сега го правя през флашка. sftp клиента на File Expert приложението нещо ми бъгва. Въобще бъдещето май е в облака и вече никой да не прехвърля данни извън Интернет.
  • няма 3G, но пък ако имате Android телефон с Wi-Fi HotSpot (като мен) се разбират чудесно. Все още не съм пробвал USB 3G модул дали се разпознава.
  • няма/не знам как да превключвам между български и английски от клавиатурата. Виртуалната клавиатура има копче, но хардуерната не. За сега се налага да превключвам с допир на екрана. Има – Shift+Space на Bulgarain Keyboard 2. Благодаря, Жоро.

неутрални (или по-скоро отрицателни неща, за които не е виновен конкретния модел) :

  • В Android 4 има проверка на правописа във всички полета, но няма български. Освен това не намерих дори информация как мога да си добавя. Надявам се скоро да се появи.
  • стандартния player не ми пуска някои клипчета/филми, но за сметка на това в market-а има избор. За сега съм се спрял на MX Video Player – ако някои може да препоръча нещо по-добро за таблет, да каже.
  • не всички приложения за оптимизирани за голям екран и изглеждат странно разпънати. Дори някои widget-и не се подравняват с други (и аз не знам защо). За сметка на това оптимизираните приложения (главно тези на Google) са супер удобни.

Вместо финал искам да кажа, че имам съвсем ясна надежда някой ден да си направя dual-boot Android/Linux. Четох една статия, че от Linux 3.3 ще започнат да включват всички промени от Android ядрото в „нормалното” линукс ядро. Вече излезе x.org 1.12 с X Input 2.2 , който поддържа multitouch, който заедно с новата визия на Gnome 3 и ArchLinux за ARM се надявам да бъде втората операционна система на моя Tranformer Prime. Ubuntu също имат идея за linux for Android, но тяхната посока нещо не ми допада.
Разбира се нямам и намерение да махам Android-а, дори смятам, че има пълния потенциал да стане пълноправна операционна система. Дори няма нужда да се сравнява с Windows, защото в момента именно Microsoft се опитва да догони Android с Windows 8.

Допълнение, което дори не е по темата, но докато пишех това, Android Market се превърна в Google Play.

Месец с Gnome 3

Geek, Технологии, , ,

Вече почти месец съм с Gnome 3 и ето какви са ми впечатленията, какво ми харесва, какво не, и най-вече какво се надявам да оправят.

Общо взето малко след като излезе официално Gnome3, от ArchLinux го вкараха в extra и знаех че няма да мога дълго да отлагам upgrade-а. А и честно казано ме глождеше лично да го тествам, а не само да чета чужди ревюта. Така една вечер се престраших и изпълних pacman -Syu . Рестартирах … и не тръгна ! Честно казано не се изненадах много, въпреки, че според wiki-то обновяването трябва да е почти безболезнено. Започнах да разследвам и установих че нещо постоянно segfault-ва и графичната среда въобще не тръгва. Не можах да намеря подобен проблем в Интернет и затова започнах да изолирам къде е проблема. Не знам как но по едно време ми хрумна да редактирам xorg.conf-а и да изтрия редовете, в които е конфигуриран втория ми монитор. Дори и за мое учудване – точно това се оказа проблема – само с един монитор всичко си тръгна без проблеми. Ето какво ще загубите при upgrade от gnome 2.x към 3.x :

  • втория монитор – всъщност всякаква поддръжка на няколко монитора е силно пренебрегната в Gnome 3.0 . Според разни форуми хората са успяли да подкарат няколко, но трябва да да с еднаква разделителна способност (което при мен не е така) и май само в mirror режим. С други думи аз чакам истинска поддръжка на няколко монитора, като ми е малко чудно как ще го постигнат като някои неща толкова много зависят от „ъгъла“ и „крайщата“ на екрана.
  • аплетите – gnome 3 има само една лента от горе, която по никакъв начин не може да персонализирате с мишката графично. Ще трябва да редактирате разни CSS и JS файлове някъде из файловата система, като аз все още не знам кои/къде са. Тоест не може да добавяте аплети … ама то и няма 🙁 Мен лично ме е яд за доста от gnome 2.x аплетите с които бях свикнал. Надявам се скоро да се появят аплети за новия Gnome.

Ето с какво ще трябва да свикнете, защото е напълно различно от всичко останало. Това не е задължително да лошо, просто е МНОГО различно в първия момента като попаднете пред Gnome 3

  • няма минимизиране, няма лента с отворени програми ! – Да, в Gnome 3 минимизирането е нещо остаряло (deprecated). Поради тази причина рамката на прозореца няма иконка за минимизиране, нямате и лента където да стоят минимизираните програми … всъщност въобще няма минимизиране. Програмите просто работят някъде във фонов режим. Свиквайте.
  • максимирането го има на практика, но е скрито. В рамката на прозорците няма иконка за максимизиране (в лентата е останала само една – за затваряне). За да направите някоя програма на цял екран трябва да завлачите с мишката лентата със заглавието до горния край на екрана или да кликнете двойно с мишката пак по заглавието (по подразбиране дори няма клавишната комбинация)
  • новия dock за стартиране на програми – появява се като отидете с мишката в горния ляв ъгъл или с ALT+F1. В първия момента е малко стряскащо как всички програми се „разхвърчават“ из екрана и от ляво се появява списък с избрани програми, както и стартираните в момента в програми. Наистина това е голямата разлика в Gnome 3. След месец работа мисля, че започнах да му свиквам и да го използвам за бързо превключване между програмите.
  • виртуалните работни екрани са *само* вертикално разположени – това също беше шок за мен. До сега виртуалните ми desktop-и са били винаги хоризонтално, а сега изведнъж са нагоре-надолу 🙂 Освен това не са фиксиран брой а се увеличават при нужда – т.е. ако използваш всички налични, автоматично се появява още един свободен.
  • ALT+TAB вече е ориентирам към програми – т.е. превключва между различни програми. Ако искате да превключвате между няколко отворени прозореца от една и съща програма трябва да използвате ALT+` (символа над бутона TAB). Между другото вече има extension, който връща старото поведения на ALT+TAB, но аз мисля че в новото има идея

Ето какво не ми харесва в новия Gnome:

  • липса на настройки – това определено е най-големия и основен минус. Има три почти скрити програмки – dconf-editor, gconf-editor и gnome-tweak-tool – с които до някаква степен може да настроите някои неща, но повечето въобще не може да барате. Това за сега най-много ме дразни в Gnome 3
  • ALT+F2 не довършва автоматично имената на програмите – трябва да използвам TAB и то работи само ако е еднозначно

Да спомена все пак какво ми харесва в Gнome 3:

  • красиво е – няма спор от дизайнерска гледна точка са се постарали доста. Всичко гали окото и учудващо върви доста гладко и леко.
  • новите „известия“ – това се чудих дали да го сложа при нещата с които трябва да свиквате, но май си е по-скоро хубаво … и са красиви.
  • интеграцията на всичко – поне малкото неща, които са пренаписани за Gnome 3 са добре интегрирани в средата и изглеждат сходно. Знам че това ще е трудно да се запази, след като всеки започне да пише за Gnome3, но за сега ми харесва
  • лесен за работа – това е малко спорно, но поне според разработчиците са отделили много време да проучат как хората да си свършат работата по-бързо. Обаче за това първо трябва да се свикне със всички новости в интерфейса, което не става веднага. Аз лично се радвам че има развитие в графичния интерфейс
  • стабилен е – за месец работа съм имал едно-две сериозни забивания (да, все пак забива), но си мисля, че това е една наистина стабилна версия

За финал ето какво ми се иска да оправят в най-скоро време:

  • поддръжка на няколко монитора – нещо с което бях свикнал в Gnome 2.x и сега ми липсва
  • аплети, повече аплети … още аплети. И да мога да си слагам бързи бутони (поне за стартиране на програми) в горната лента
  • още теми – сега на практика има само една тема
  • лесно конфигуриране – сега за да намаля размера на лентата със заглавието на прозорците трябва да редактирам файл. Не съм маниак на CSS и JavaScript и се надявам скоро да помислят за „обикновените потребители“ и да може да си настройваме средата лесно

Като заключение искам да кажа, че Gnome 3 по-скоро ми харесва (в проценти бих го изразил като 60 към 40). Надявам се в бъдеще развитието на проекта да се засили и да се добавят нови и нови функционалности. Въпреки негативните страни не мисля да се връщам назад (към Gnome 2) или да погледам настрани (към KDE например). Оставам си на Gnome и се надявам че разработчиците ще оправдаят доверието ми.

Първи впечатления от Squeezebox Boom

Geek, Технологии, , ,

Да започна още със самото разопаковане. При мен пристигна с колет от английския Amazon.

Вътре беше кутията, увита в найлон и малко натъпкана хартия.

Самата кутия беше малко посмачкана по ръбовете, но се надявам вътре да няма поражения.

За щастие опаковката беше добра

Самия Squeezebox беше в хубава платнена торбичка с връзки за удобно пренасяне.

Хартиените спамове бяха само два – упътване за първоначално пускане и едно листче какво е това last.fm. Няма никакви CD-та.

Общо взето нищо интересно – упътването е наистина за малоумни на сумати езици и язък за многото хартия. Отделно имаше няколко спама от Amazon, на които почти не обърнах внимание, най-малкото защото бяха някакви оферти за коледни пазарувания, а Коледа вече отдавна мина 🙂

Под самото устройство са допълнителните аксесоари. За мое удоволствие адаптора имаше два накрайника – за английски и за европейски контакти. Така не се налага да използвам преходник.

След като извадих Squeezebox-а от платнената торбичка, имаше дори още една обвивка.

Ето го е цялата му прелест:

В погледа от долу се виждат изводи за захранване, мрежа (ethernet), изход за слушалки или subwoofer (конфигурира се от менюто), аналогов вход (line-in).

Допълнителните неща в кутията са дистанционно (с включена батерия), захранващ адаптер (независим от контактния накрайник), преходник за съответната държава и кабел с два 3,5 mm аудио жакове (позлатени 🙂 )

След като разгледах всичко, не ми остана нищо друго освен да го включа

При първо включване ме попита за език (няма български), свърза се към домашната ми безжична мрежа и си създадох account в mysqueezebox.com . Малко е тегаво да си въведеш e-mail и парола с въртящото копче, но пък е само веднъж (предполагам е така и за паролата на wi-fi мрежата, моята е без парола). След като му казах, че съм в България (предполагам, че за да си свери часовника от интернет), веднага ми предложи да пробвам звука, като извади един списък с над 30 български радиостанции, който се излъчват online. Избрах едно и веднага тръгна. Нямаше Z-Rock, но от web интерфейса на mysqueezebox.com може да си управляваш директно твоето устройство (не знам как става ?!?) и веднага си сложиш желания link във favourites (допълнение: по-късно в менюто ми се появиха над 60 български радиостанции, като сред тях има Z-Rock, но в ниско качество). Като цяло (поне по спецификация) Squeezebox-а няма никакви проблеми с доста аудио формати. Звукът също е чудесен !

По-късно се захванах да си инсталирам squeezebox server, което всъщност е програмата, която позволява да слушате музиката от вашия компютър на цялата серия squeezebox устройства. Писан е на perl и върви на window, mac, linux, bsd … дори има и официална поддръжка на някакви Netgear NAS устройства. Честно казано аз имах проблем с подкарването му. Може би ако сте на някоя дистрибуция базирана на .deb или .rpm, няма да имате проблем, но аз първо пробвах source пакета, но нещо не намерих хубава документация. В същото време видях че в AUR има пакет и се захванах с него. Не тръгна по подразбиране и се наложи да го дебъгвам – променях права на директории и редактирах стартиращите скриптове, докато го накарам да си работи без проблеми.

След като подкарах squeezebox сървъра, установих, че е доста удобен и дори красив 🙂 През web интерфейс може на настройвате своя squeezebox буквално до най-дребните настройки. Може да инсталирате добавки (plug-ins), да настройвате алармата и естествено да пускате музика и да нареждате какво да свири. Първия път след като го пуснах имаше някакъв проблем с кирилицата на дисплея и за малко да се разочаровам, но след малко се оправи. То като е свързано в интернет, имам чувството че постоянно се обновява, без нищо да казва. Да се върна на web интерфейса – толкова е удобен, че може никога да не докосвате самото устройство. Може да сметнете Squeezebox-а за обикновени компютърни колонки, а усещането при работа с браузъра е както с доста модерен компютърен player. Поддържа пускане по артист, албум, жанр, година … освен това по директория, търсене из библиотеката, радиостанции, подкастове, любими …. въобще всичко. А Squeezebox-а реагира мигновено ! Дистанционното е само една много удобна добавка към цялото нещо (например когато си в леглото).

Добавките  (плугините имам в предвид, ако някой не е схванал) също са нещо революционно според мен за едно “радио”. Комбинацията с интернет докарва във вашето устройство RSS новини, flickr (за моделите с цветен дисплей), facebook, прогноза за времето, pandora, on-line магазини за музика … и всичко има невероятен брой настройки (което на мен ми харесва най-много в цялото устройство). Най-големия проблем е да избереш какво точно да се показва на сравнително малкия и прост дисплей. Специално на Boom модела е почти буквено-цифров с много ограничена графика, но въпреки това въобще не изглежда зле. Дисплея също така се съобразява с околното осветление и винаги е много добре четим, без да “свети” прекалено.

Положителни черти:

  • чудесен звук ! Определено logitech (и преди това slimdevices) залагат на звука в цялата серия. Голяма част от спецификацията на продуктите е свързана със звука. За Boom модела усилвателя е клас D, с изходна мощност 30W
  • пуска на практика всички видове музикални файлове
  • безжична връзка към домашната мрежа. Може да го сложите и/или местите във всяка стая.
  • поддръжка на last.fm, което за мен е много важно
  • стандартен 3,5 mm line-in вход за включване на всякакъв mp3 или CD player
  • голям избор от радиостанции, категоризирани по местоположение, жанр, рейтинг …
  • аларма за събуждане, с възможност за дефиниране на много (неограничен?!?) брой различни аларми за различни дни, часове и какво да пуска
  • самоизключване след определен период (sleep режим)
  • 6 бързи бутона на предния панел за моментален достъп до избрани радио станции, албуми, песни или каквото си пожелаете
  • удобно магнитно дистанционно (може да си го лепнете на хладилника 🙂 )
  • хубав дизайн

Отрицателни черти (или по-скоро какво още ми се иска на мен):

  • няма “истинско” радио (такова по въздуха). Явно просто е предвидено, че интернета никога не спира, но за съжаление в България не е така. В тези случай остава да свири от домашния компютър/сървър или от line-in входа. Аз като човек, занимавал се с електроника знам, че FM радио в наши дни е просто още един малък чип, но в случая дизайнерите не са го сметнали за необходим.
  • няма слот за карта и/или USB вход за флаш памет. За това са се сетили по-късно и ще го има в Squeezebox Touch модела … когато излезе някой ден
  • цената. Да, това май е единствения истински недостатък – $299,99 официална цена на сайта (или £199 в Англия) в първия момент е малко стряскащо. Добре, че са промоциите и намаленията 🙂

Неутрални черти:

  • менюто и интерфейса. Наистина ще ви трябва малко време докато свикнете кое къде е в менюто без да се объркате и да преровите всичко по два пъти, докато намерите това, което търсите. Разбира се ако използвате приложението през компютър цялото това нещо се избягва и използвате дисплея само за статусна информация. Въпреки това мисля, че менюто е най-доброто, което може да се измъкне от този дисплей.

За финал мога да кажа само хубави неща 🙂 Работи прекрасно и стабилно. Има всевъзможни настройки и мисля, че е чудесно geek устройство. Много му се радвам.

WordPress 2.7

Разни, Технологии,

Преди малко си обнових wordpress-а до версия 2.7 (coltrane) и на пръв поглед съм доста впечатлен, колко е по-различен. Първоначално си помислих “уфф колко е претрупано – всичко в една страница”, но всъщност май е удобно, а и можеш да махаш, слагаш и разместваш всичко 🙂

Вижте официалния пост за новата версия за повече подорбности (вижте и видеото), или просто си го инсталирайте 🙂

Firefox3 beta 3

Линукс, ,

Днес реших да пробвам как ще е следващата версия на Firefox. Все още е beta версия, но от няколко места чух/четох хвалби за нея. Видях, че има пакет за Archlinux в unstable и за мое улеснение сложих него. Тръгна без проблеми. В блога на Еленко видях, че не му тръгнали добавките, но при мен най-използваните ми тръгнаха – Forecastfox, NoScript, Google Notebook … Е, имаше и такива, които не тръгнаха – например темата ми и проверката на правописа на български, за което най-много съжалявам. Иначе интерфейса е почти същия (какво ти почти, направо си е същия) с някои нови екстри, които на първо гледане много ми харесаха – Smart Bookmarks (автоматично събира най-посещаваните и най-новите отбелязани (bookmark) интернет адреси), подобрено търсене когато въвеждате URL (вече търси и в заглавията на страниците), има подобрения и в управлението на свалянията и добавките, пита дали да запази сесията и разни други глезотийки. Вече няколко (5-6) часа го използвам усилено и забелязвам, че се държи много добре. Нито веднъж не е увиснал (но при мен и верися 2 не ми забива често). Дори си направих един експеримент – след като рестартирах (обнових ядрото за да не съм уязвим на този local exploit, който работи между другото) стартират firefox 2, заредих само този сайт командата top показа:

PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
7413 iko       20   0  152m  43m  20m S  0.0  5.8   0:10.68 firefox-bin

затворих firefox 2 и стартирах firefox 3 отново само с този сайт зареден

 PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
 7500 iko       20   0  144m  45m  21m S  0.0  6.0   0:06.38 firefox-bin

Така че според мен си гълтат приблизително еднакво количество памет. В момента след повече от 5 часа работа показва следното

 PID USER      PR  NI  VIRT  RES  SHR S %CPU %MEM    TIME+  COMMAND
 7500 iko       20   0  191m  88m  24m S  4.0 11.8   5:10.52 firefox-bin

Мисля да го  ползвам firefox3, въпреки че е още beta. Очаквам с нетърпене финалната версия и мисля, че ще стане много популярна. Има всички предпоставки за това – потребителски глезотийки, познат интерфейс, стабилност, отваря безпогрешно всички сайтове, които пробвах.

Нов mp3 player

Лични, Технологии, , , ,

От днес си имам нов джобен mp3 player. Всъщност мога да го нарека първи, защото за стария ми въобще не искам и да си спомням. След като близо месец търсих и изчетох доста ревюта на плеъри, най-накрая миналия петък намерих един, който почти се доближава до моите изисквания за такава джаджа. Става дума за модела Sansa e260 на фирмата SanDisk. Една фирма позната повече със своите флаш карти, всъщност са направили много добър mp3 плеър, който във всички ревюта е поставен и сравняван с iPod-ите на Apple. Конкретната статия, която ме накара да избера този модел е тази в сайта anythingbutipod.com.

Ето положителните му страни, с който ме накара да си го купя:

  • 4GB флаш памет (има модели до 8GB)
  • Слот за MicroSD карта, с който може да си увеличите паметта. Вече видях, че има 2GB MicroSD карти за ~150 лева. След време може да отделя финанси за подобна карта, а и тогава може да има и по-големи 🙂 ГРЕШКА – гледал съм за MiniSD, и освен това стари цени. MicroSD май има само до 1GB за сега.
  • Сортиране на песните по изпълнител, албум и т.н. ала iTunes, Rhythmbox, AmaroK …
  • Възможност за работа със синхронизация с компютър (разбирайте Media Player за Windows) И като USB mass storage disk, който работи на повечето съвременни операционни системи (конкретно в моя случай – Линукс). След като се изключи от компютъра в режим UMS, си генерира отново базата данни със песните, ако са добавени нови
  • 20 часа живот на батерията в режим на аудио възпроизвеждане (поне по спецификация)
  • Сменяема от потребителя батерия (вярно, че Ви трябва отвертка, но все пак не е напълно вградена)
  • Голям хубав цветен дисплей 🙂
  • Чете UTF ID3 тагове на песните (което до скоро дори WinAmp-а не можеше и имах ядове, когато носех музика от нас на работата)
  • FM Радио и запис от радио (което обаче отсъства в европейската версия, и както в моя случай се губи след обновяване на софтуера. Ще видя, как ще го върна)
  • Кръгла врътка 🙂 като при iPod , но тук наистина се върти 🙂 (това не знам дали е предимство, но ми харесва че го има. Малко свикнах на един iPod и ми харесва)
  • Разглеждане на снимки, видео, диктофон (три функции, които не смятам да използвам много често, но все пак ги има)

Отрицателни страни:

  • Специален собственически цокъл и произлизащите от това специални кабели (към USB например) и аксесоари. Като се замисля при iPod положението е същото.
  • Бутоните около търкалото се натискат малко трудно, но е въпрос на свикване
  • хмм друго май не се сещам за сега … само, че има висока цена извън щатите, както на всичко друго подобно. От официалния сайт може да се поръча 8GB-вия модел за $250, а в България цените започват от 386 лева за 2GB (1 2 3)

Сега да обясня аз как си го намерих. Всъщност си го взех на старо. След усилено търсене намерих една обява в dalavera.net и днес ходих до София специално да го видя и да го взема (е, свърших и някоя друга семейна работа, като така и така се наложи да пътувам до там). Плеърчето е на 2-3 месеца, в добро състояние и с пълен комплект – кутия, слушалки, кабели, диск, книжки … а, май забравих да спомена – няма зарядно, а само от USB може да се зарежда. Малко странно решение на производителя. Малко успокоение е, че вече има доста адаптори от мрежово захранване към USB букса, точно за такива случаи.

Хайде да ми е честито и дано да работи безотказно 🙂

п.с. Още едно голямо предимство на плеъра !!!

  • Лесен upgrade (downgrade) на firmware-а ! Пускате устройството в USB mass storage режим, копирате два файла в основната му директория, рестартирате го и получавате по-нова (респективно по-стара) версия на софтуера. Никакви .exe-та, никакви простотии 🙂 Firmware файлове може да намерите тук.

Подкарах си и радиото 🙂