Tag Archives: gnome

Gnome-shell extensions

Ако не използвате Gnome 3, може спокойно да пропуснете този текст. Ако ползвате обаче, най-вероятно като мен се чудите от къде да си намерите разширения и добавки. Особено тези, които ви липсват от Gnome 2. Вчера съвсем случайно открих сайта https://extensions.gnome.org и останах изумен. Не знам как до сега не ми е попаднал, а изглежда да е активен от няколко месеца вече. На едно място са събрани много и все полезни разширения. И най-важното – инсталират се директно от сайта ! Могат да се активират и деактивират също директно от сайта (тествано с Firefox и Chromium на gnome-shell 3.2.2). Аз си намерих доста полезни неща, като най-доволен съм от Connection Manager, което е пълен заместител (дори има import на настройките) на SSHMenu за Gnome2, без което не мога.

Като цяло искам просто да популяризирам малко сайта, защото въпреки, че уж следя новини и се интересувам от темата никъде до сега не съм попаднал на новина или текст за него. Възможно е защото си пише с големи букви че е Alpha версия и да не е пуснат официално, но при мен работи перфектно. Надявам се да се пълни с все повече разширения за любимия ми Gnome 🙂

p.s. един колега го отвори с Windows и сайта изглежда празен, но повярвайте ми – съвсем не е така 🙂

Месец с Gnome 3

Вече почти месец съм с Gnome 3 и ето какви са ми впечатленията, какво ми харесва, какво не, и най-вече какво се надявам да оправят.

Общо взето малко след като излезе официално Gnome3, от ArchLinux го вкараха в extra и знаех че няма да мога дълго да отлагам upgrade-а. А и честно казано ме глождеше лично да го тествам, а не само да чета чужди ревюта. Така една вечер се престраших и изпълних pacman -Syu . Рестартирах … и не тръгна ! Честно казано не се изненадах много, въпреки, че според wiki-то обновяването трябва да е почти безболезнено. Започнах да разследвам и установих че нещо постоянно segfault-ва и графичната среда въобще не тръгва. Не можах да намеря подобен проблем в Интернет и затова започнах да изолирам къде е проблема. Не знам как но по едно време ми хрумна да редактирам xorg.conf-а и да изтрия редовете, в които е конфигуриран втория ми монитор. Дори и за мое учудване – точно това се оказа проблема – само с един монитор всичко си тръгна без проблеми. Ето какво ще загубите при upgrade от gnome 2.x към 3.x :

  • втория монитор – всъщност всякаква поддръжка на няколко монитора е силно пренебрегната в Gnome 3.0 . Според разни форуми хората са успяли да подкарат няколко, но трябва да да с еднаква разделителна способност (което при мен не е така) и май само в mirror режим. С други думи аз чакам истинска поддръжка на няколко монитора, като ми е малко чудно как ще го постигнат като някои неща толкова много зависят от „ъгъла“ и „крайщата“ на екрана.
  • аплетите – gnome 3 има само една лента от горе, която по никакъв начин не може да персонализирате с мишката графично. Ще трябва да редактирате разни CSS и JS файлове някъде из файловата система, като аз все още не знам кои/къде са. Тоест не може да добавяте аплети … ама то и няма 🙁 Мен лично ме е яд за доста от gnome 2.x аплетите с които бях свикнал. Надявам се скоро да се появят аплети за новия Gnome.

Ето с какво ще трябва да свикнете, защото е напълно различно от всичко останало. Това не е задължително да лошо, просто е МНОГО различно в първия момента като попаднете пред Gnome 3

  • няма минимизиране, няма лента с отворени програми ! – Да, в Gnome 3 минимизирането е нещо остаряло (deprecated). Поради тази причина рамката на прозореца няма иконка за минимизиране, нямате и лента където да стоят минимизираните програми … всъщност въобще няма минимизиране. Програмите просто работят някъде във фонов режим. Свиквайте.
  • максимирането го има на практика, но е скрито. В рамката на прозорците няма иконка за максимизиране (в лентата е останала само една – за затваряне). За да направите някоя програма на цял екран трябва да завлачите с мишката лентата със заглавието до горния край на екрана или да кликнете двойно с мишката пак по заглавието (по подразбиране дори няма клавишната комбинация)
  • новия dock за стартиране на програми – появява се като отидете с мишката в горния ляв ъгъл или с ALT+F1. В първия момента е малко стряскащо как всички програми се „разхвърчават“ из екрана и от ляво се появява списък с избрани програми, както и стартираните в момента в програми. Наистина това е голямата разлика в Gnome 3. След месец работа мисля, че започнах да му свиквам и да го използвам за бързо превключване между програмите.
  • виртуалните работни екрани са *само* вертикално разположени – това също беше шок за мен. До сега виртуалните ми desktop-и са били винаги хоризонтално, а сега изведнъж са нагоре-надолу 🙂 Освен това не са фиксиран брой а се увеличават при нужда – т.е. ако използваш всички налични, автоматично се появява още един свободен.
  • ALT+TAB вече е ориентирам към програми – т.е. превключва между различни програми. Ако искате да превключвате между няколко отворени прозореца от една и съща програма трябва да използвате ALT+` (символа над бутона TAB). Между другото вече има extension, който връща старото поведения на ALT+TAB, но аз мисля че в новото има идея

Ето какво не ми харесва в новия Gnome:

  • липса на настройки – това определено е най-големия и основен минус. Има три почти скрити програмки – dconf-editor, gconf-editor и gnome-tweak-tool – с които до някаква степен може да настроите някои неща, но повечето въобще не може да барате. Това за сега най-много ме дразни в Gnome 3
  • ALT+F2 не довършва автоматично имената на програмите – трябва да използвам TAB и то работи само ако е еднозначно

Да спомена все пак какво ми харесва в Gнome 3:

  • красиво е – няма спор от дизайнерска гледна точка са се постарали доста. Всичко гали окото и учудващо върви доста гладко и леко.
  • новите „известия“ – това се чудих дали да го сложа при нещата с които трябва да свиквате, но май си е по-скоро хубаво … и са красиви.
  • интеграцията на всичко – поне малкото неща, които са пренаписани за Gnome 3 са добре интегрирани в средата и изглеждат сходно. Знам че това ще е трудно да се запази, след като всеки започне да пише за Gnome3, но за сега ми харесва
  • лесен за работа – това е малко спорно, но поне според разработчиците са отделили много време да проучат как хората да си свършат работата по-бързо. Обаче за това първо трябва да се свикне със всички новости в интерфейса, което не става веднага. Аз лично се радвам че има развитие в графичния интерфейс
  • стабилен е – за месец работа съм имал едно-две сериозни забивания (да, все пак забива), но си мисля, че това е една наистина стабилна версия

За финал ето какво ми се иска да оправят в най-скоро време:

  • поддръжка на няколко монитора – нещо с което бях свикнал в Gnome 2.x и сега ми липсва
  • аплети, повече аплети … още аплети. И да мога да си слагам бързи бутони (поне за стартиране на програми) в горната лента
  • още теми – сега на практика има само една тема
  • лесно конфигуриране – сега за да намаля размера на лентата със заглавието на прозорците трябва да редактирам файл. Не съм маниак на CSS и JavaScript и се надявам скоро да помислят за „обикновените потребители“ и да може да си настройваме средата лесно

Като заключение искам да кажа, че Gnome 3 по-скоро ми харесва (в проценти бих го изразил като 60 към 40). Надявам се в бъдеще развитието на проекта да се засили и да се добавят нови и нови функционалности. Въпреки негативните страни не мисля да се връщам назад (към Gnome 2) или да погледам настрани (към KDE например). Оставам си на Gnome и се надявам че разработчиците ще оправдаят доверието ми.

Проблем с location полето в Nautilus 2.30

От както се upgrade-нах до Gnome 2.30, все ме мъчеше един дребен но досаден проблем. Всъщност не точно проблем, а въпрос на свикване. Аз така си бях свикнал във файловия мениджър Nautilus полето с пътя до директорията често да си го превключвам от текстов режим в бутони и обратно. Във версия 2.30.x по подразбиране ми дойде само в текстов режим и колкото да търсех в настройките не можех да открия начин да си върна старото държание. Може би не ви става ясно за какво говоря, затова ето малко картинки.

Ето така ми стоеше, постоянно. Текстовото поле е удобно когато навлизаш навътре в директориите, заради автоматичното довършване, но на връщане аз си бях свикнал просто да натисна съответния бутон на директорията. Снощи най-сетне открих решението. То се крие в конфигурационната програма на Gnome – gconf. Стартирайте я – най-лесно става с ALT+F2 и в полето пишете gconf-editor. След това отиване в /apps/nautilus/preferences и намирате ключа always_use_location_entry .

Махате отметката и готово !

Вече си имате бутони. Ако искате текстово поле натискате CTRL+L (или просто /), при натискане на ESC отново се появяват бутоните. Удобно, особено ако си свикнал с това от години.

Ще се радвам ако съм помогнал на някой.