Вече почти месец съм с Gnome 3 и ето какви са ми впечатленията, какво ми харесва, какво не, и най-вече какво се надявам да оправят.
Общо взето малко след като излезе официално Gnome3, от ArchLinux го вкараха в extra и знаех че няма да мога дълго да отлагам upgrade-а. А и честно казано ме глождеше лично да го тествам, а не само да чета чужди ревюта. Така една вечер се престраших и изпълних pacman -Syu . Рестартирах … и не тръгна ! Честно казано не се изненадах много, въпреки, че според wiki-то обновяването трябва да е почти безболезнено. Започнах да разследвам и установих че нещо постоянно segfault-ва и графичната среда въобще не тръгва. Не можах да намеря подобен проблем в Интернет и затова започнах да изолирам къде е проблема. Не знам как но по едно време ми хрумна да редактирам xorg.conf-а и да изтрия редовете, в които е конфигуриран втория ми монитор. Дори и за мое учудване – точно това се оказа проблема – само с един монитор всичко си тръгна без проблеми. Ето какво ще загубите при upgrade от gnome 2.x към 3.x :
- втория монитор – всъщност всякаква поддръжка на няколко монитора е силно пренебрегната в Gnome 3.0 . Според разни форуми хората са успяли да подкарат няколко, но трябва да да с еднаква разделителна способност (което при мен не е така) и май само в mirror режим. С други думи аз чакам истинска поддръжка на няколко монитора, като ми е малко чудно как ще го постигнат като някои неща толкова много зависят от „ъгъла“ и „крайщата“ на екрана.
- аплетите – gnome 3 има само една лента от горе, която по никакъв начин не може да персонализирате с мишката графично. Ще трябва да редактирате разни CSS и JS файлове някъде из файловата система, като аз все още не знам кои/къде са. Тоест не може да добавяте аплети … ама то и няма 🙁 Мен лично ме е яд за доста от gnome 2.x аплетите с които бях свикнал. Надявам се скоро да се появят аплети за новия Gnome.
Ето с какво ще трябва да свикнете, защото е напълно различно от всичко останало. Това не е задължително да лошо, просто е МНОГО различно в първия момента като попаднете пред Gnome 3
- няма минимизиране, няма лента с отворени програми ! – Да, в Gnome 3 минимизирането е нещо остаряло (deprecated). Поради тази причина рамката на прозореца няма иконка за минимизиране, нямате и лента където да стоят минимизираните програми … всъщност въобще няма минимизиране. Програмите просто работят някъде във фонов режим. Свиквайте.
- максимирането го има на практика, но е скрито. В рамката на прозорците няма иконка за максимизиране (в лентата е останала само една – за затваряне). За да направите някоя програма на цял екран трябва да завлачите с мишката лентата със заглавието до горния край на екрана или да кликнете двойно с мишката пак по заглавието (по подразбиране дори няма клавишната комбинация)
- новия dock за стартиране на програми – появява се като отидете с мишката в горния ляв ъгъл или с ALT+F1. В първия момента е малко стряскащо как всички програми се „разхвърчават“ из екрана и от ляво се появява списък с избрани програми, както и стартираните в момента в програми. Наистина това е голямата разлика в Gnome 3. След месец работа мисля, че започнах да му свиквам и да го използвам за бързо превключване между програмите.
- виртуалните работни екрани са *само* вертикално разположени – това също беше шок за мен. До сега виртуалните ми desktop-и са били винаги хоризонтално, а сега изведнъж са нагоре-надолу 🙂 Освен това не са фиксиран брой а се увеличават при нужда – т.е. ако използваш всички налични, автоматично се появява още един свободен.
- ALT+TAB вече е ориентирам към програми – т.е. превключва между различни програми. Ако искате да превключвате между няколко отворени прозореца от една и съща програма трябва да използвате ALT+` (символа над бутона TAB). Между другото вече има extension, който връща старото поведения на ALT+TAB, но аз мисля че в новото има идея
Ето какво не ми харесва в новия Gnome:
- липса на настройки – това определено е най-големия и основен минус. Има три почти скрити програмки – dconf-editor, gconf-editor и gnome-tweak-tool – с които до някаква степен може да настроите някои неща, но повечето въобще не може да барате. Това за сега най-много ме дразни в Gnome 3
- ALT+F2 не довършва автоматично имената на програмите – трябва да използвам TAB и то работи само ако е еднозначно
Да спомена все пак какво ми харесва в Gнome 3:
- красиво е – няма спор от дизайнерска гледна точка са се постарали доста. Всичко гали окото и учудващо върви доста гладко и леко.
- новите „известия“ – това се чудих дали да го сложа при нещата с които трябва да свиквате, но май си е по-скоро хубаво … и са красиви.
- интеграцията на всичко – поне малкото неща, които са пренаписани за Gnome 3 са добре интегрирани в средата и изглеждат сходно. Знам че това ще е трудно да се запази, след като всеки започне да пише за Gnome3, но за сега ми харесва
- лесен за работа – това е малко спорно, но поне според разработчиците са отделили много време да проучат как хората да си свършат работата по-бързо. Обаче за това първо трябва да се свикне със всички новости в интерфейса, което не става веднага. Аз лично се радвам че има развитие в графичния интерфейс
- стабилен е – за месец работа съм имал едно-две сериозни забивания (да, все пак забива), но си мисля, че това е една наистина стабилна версия
За финал ето какво ми се иска да оправят в най-скоро време:
- поддръжка на няколко монитора – нещо с което бях свикнал в Gnome 2.x и сега ми липсва
- аплети, повече аплети … още аплети. И да мога да си слагам бързи бутони (поне за стартиране на програми) в горната лента
- още теми – сега на практика има само една тема
- лесно конфигуриране – сега за да намаля размера на лентата със заглавието на прозорците трябва да редактирам файл. Не съм маниак на CSS и JavaScript и се надявам скоро да помислят за „обикновените потребители“ и да може да си настройваме средата лесно
Като заключение искам да кажа, че Gnome 3 по-скоро ми харесва (в проценти бих го изразил като 60 към 40). Надявам се в бъдеще развитието на проекта да се засили и да се добавят нови и нови функционалности. Въпреки негативните страни не мисля да се връщам назад (към Gnome 2) или да погледам настрани (към KDE например). Оставам си на Gnome и се надявам че разработчиците ще оправдаят доверието ми.