Tag Archives: how-to

Как да отключим Vodafone (Huawei) K3715

Geek, Технологии, , , , , , ,

Преди няколко дена ми се наложи да отключа един 3G USB модем. Предисторията е че Йонов ми даде няколко промоционални карти за интернет на Vivacom, които са валидни до края на месеца, и аз реших да се възползвам от възможността да ги пробвам на Мандрица, където по принцип никой оператор няма добър обхват. Реших че най-лесно ще стане с USB модема, който имам, обаче той е с марката Vodafone и естествено се оказа заключен само за Mtel.

Спомних си че наскоро Йовко беше писал за подобно отключване и реших и аз да пробвам. Започнах първо от неговия блог, но в крайна сметка google също върши работа. Излизат доста варианти, част от които безплатни, други платени, трети фалшиви (с потенциални вируси и спамове). Дърпах няколко dashboard-a, firmware-a, пробвах няколко генератори … въобще загубих си повече от час. За да спестя евентуално време на други ето как успях да си отключа модема аз – накратко ви трябват две неща:

  1. код за отключване, който зависи от IMEI кода на вашето устройство – на Vodafone K3715 го има изписан под капачето за SIM картата. След което аз използвах този online генератор на отключващ код.
  2. програмка за отключване – аз използвах ето тази (хостната при мен) от този сайт – www.ruchirablog.com/guide-unlock-huawei-hsdpa-modem-free . Бях пред на майка ми компютъра с Windows, така че не съм я пробвал дали работи под виртуална машина или с емулация под Linux. Надявам се не е вирусяла, но е безплатна и лесна.

Предполагам, че вместо програма може да се използват и AT команди, но с програмката всичко се свежда до въвеждане на кода от стъпка 1 и един click след това. От Йовко научих, че има максимален брой опити, които може да пробвате да отключите модема (в моя случаи нямаше такъв проблем), след което трябва да флашнете firmware-а наново. Firmware за K3715 Може да намерите тук.

След като отключих модема имах и доста ядове с флашване на един китайски рутер TP-LINK WR703n, на който най-новата версия на DD-WRT има проблем с моя 3G модем, но това е една друга история, която може да разкажа друг път.

Домашен backup сървър

Geek, Линукс, Технологии, , , , , , , , , , , , ,

От както ми изгоря твърдия диск в края на миналата година, се замислих сериозно за домашно съхранение на файлове. Обмислях от най-простото (и евтино) да си купя един голям диск и месечно веднъж да го включвам да си преточвам важните файлове, през външен USB диск до готови решения за NAS сървъри (може би най-скъпия вариант). В крайна сметка се спрях на идеята да си сглобя сам PC. Още в началото ми хрумна за процесор да бъде някой от Atom серията на Intel. Дори леко учудващо за мен лесно си намери дъно BLKD945GCLF2D, което включва двуядрен Atom 330, вградена видеокарта, звукова карта (която в моя случай не ми трябва), USB-та, gigabit LAN карта … и всичко това в доста малки размери.

забележете, че вентилатора е на chipset-а, а не на процесора 🙂

По-голям проблем се оказа да си намеря малка кутия за това дъно. Не че пречеше да го сложа в голяма, но защо ?!? Общо взето това ми беше най-трудния избор и дори направих компромис, като си взех една на Delux, която не беше най-хубавата, но се събираше всичко което исках а и беше на малко по-поносима цена. Това беше и частта, за която чаках доставка до днес.

С кутията, дъното, два хард диска по 1TB и една плочка 1GB DDR2 RAM, хардуера за домашния сървър е готов !

Оставаше да измисля софтуера 😉 Най-лесно за мен би било да му сложа един ArchLinux и да го забравя. Все пак се загледах за алтернативи и попаднах на FreeNAS – FreeBSD дистрибуция, специално направена за домашни сървъри като моя. Освен това реших, че двата диска (в RAID1) ще бъдат само за информация а операционната система ще бъде на USB флашка или SD карта. FreeNAS поддържа такъв вариант, така че това окончателно ме убеди. Така в къщи имам още една операционна система 🙂

Изтеглих си embedded img файла на последната версия на FreeNAS (към момента 0.7.1) и малко ме издразни, че няма ясна документация как да го инсталирам на USB флашка (за начало реших да boot-вам от USB преди да измисля как да сложа носителя с операционната система вътре в кутията). В един блог намерих, че всъщност .img файла е gzip-нат и трябва да се разархивира преди да се сложи с dd или нещо подобно. Там за пример бяха сложили командата:

gunzip -c <path>/FreeNAS-i386-embedded-xxx.img | dd of=/dev/sdc

/dev/sdc е устройството на флашката при мен – трябва да го промените при вас

След това сложиш флашката в USB порта на новият ми компютър, настроих го да boot-ва от там и общо взето това е всичко 🙂 От менюто в терминала единственото, което настроих беше статично IP, за да не го търся какво IP му е дал DHCP сървъра. Иначе всичко друго може да настроите от web интерфейса на FreeNAS-а. Не ви трябва монитор и клавиатура. Като начало трябваше да настроя софтуерния RAID и да форматирам дисковете. Имаше малко време докато му схвана логиката на интерфейса – например има едни плюсове отстрани с които трябва да си добавиш дисковете, защото не ги разпознава веднага, и освен това след като направиш нещо, то се появява и го виждаш, но за да се запише трябва да даваш винаги “apply”. Свиква се. Подкарах си бързо ssh, ftp и rsync сървъри. И в момента дори върви rsync на снимките ми – общо взето най-ценното ми, което го имах до сега само на един хард диск. С новия ми фотоапарата и row файловете напоследък и DVD-тата ми се виждаха малки. Сега вече ще съм доста по-спокоен.

За в бъдеще може да подкарам и torrent клиента на FreeNAS-a (transmission) и да оставя той да seed-ва. Ако кача и всичката ми музика на сървъра може да си пусна DAAP сървър, за да си слушам от всякъде с Rhythmbox например. Другата ми цел е да сложа SqueezeboxServer и squeezebox-а ми да свири от там. Току що видях, че има SlimNAS инсталационен скрипт, който върши точно това и го интегрира в менюто на FreeNAS 🙂 След като направя всичко това домашното ми PC ще стане истинско desktop PC – за интернет, поща, комуникация, документи, филми … а всичко ценно (под ценно се разбира неща, правени от мен) с едно копие на домашния backup сървър.

За финал да кажа, че съм доволен от новата ми придобивка. Хубаво че успях да намеря енергийно ефективно дъно и процесор. В едно ревю на дъното, дори бяха изчислили, че ако стои включено 24/7 дори ценово си избива парите от електричество за една година в сравнение с едно “нормално” дъно. Само захранването на кутията ми се вижда малко шумно, но ако много започне да ми пречи може да му взема една wireless карта и да го закарам в някоя друга стая, или просто да сменя кутията 🙂

п.с. благодаря на Адроит и по-точно на Катя, която ми отговаряше на всякакви прищявки и ми намира каквито кажа компоненти. Някой може да каже, че това им е работата, но наистина е приятно да се работи с тях.

Проблем с location полето в Nautilus 2.30

Линукс, , ,

От както се upgrade-нах до Gnome 2.30, все ме мъчеше един дребен но досаден проблем. Всъщност не точно проблем, а въпрос на свикване. Аз така си бях свикнал във файловия мениджър Nautilus полето с пътя до директорията често да си го превключвам от текстов режим в бутони и обратно. Във версия 2.30.x по подразбиране ми дойде само в текстов режим и колкото да търсех в настройките не можех да открия начин да си върна старото държание. Може би не ви става ясно за какво говоря, затова ето малко картинки.

Ето така ми стоеше, постоянно. Текстовото поле е удобно когато навлизаш навътре в директориите, заради автоматичното довършване, но на връщане аз си бях свикнал просто да натисна съответния бутон на директорията. Снощи най-сетне открих решението. То се крие в конфигурационната програма на Gnome – gconf. Стартирайте я – най-лесно става с ALT+F2 и в полето пишете gconf-editor. След това отиване в /apps/nautilus/preferences и намирате ключа always_use_location_entry .

Махате отметката и готово !

Вече си имате бутони. Ако искате текстово поле натискате CTRL+L (или просто /), при натискане на ESC отново се появяват бутоните. Удобно, особено ако си свикнал с това от години.

Ще се радвам ако съм помогнал на някой.

Безжичен рутер като безжичен суитч

Geek, Линукс, Технологии, , , ,

След като 5 дена стоях без интернет (е, два от тях бях на тиймбилдинг извън града) се установи, че ми е изгорял безжичния рутер. Лоша новина 🙁 Всъщност по нищо не му личеше, че е изгорял, защото успявах да се свържа през web, но WAN интерфейса бил сдал багажа при някоя от гръмотевичните бури. В момента нямам излишни 100-150 лева за нов и се замислих как мога да го използвам. И го измислих 🙂 Сложих втора LAN-ка на компютъра ми. Настроих Линукса да прави NAT. Втората LAN-ка (с настроено вътрешно IP 192.168.1.1) я свързах към един от четирите порта на linksys-а. Зададох на рутера вътрешно IP 192.168.1.2 (Външното IP не го пренастройвах, то така и не работи). Зададох на безжичния рутер да раздава IP-та от същата мрежа и воаля стана ! Всъщност почти 🙂 Единствения проблем е че wireless рутера задава неговото IP (192.168.1.2) като default gateway и на клиентите трябва ръчно да се промени на IP-то за default gateway на това на Линукс машината – 192.168.1.1 и след това всичко работи. Сега се замислих, ако сложа DHCP сървър на линукс машината и спра DHCP сървъра на linksys-а, дали всичко няма да си работи без ръчни настройки ?! Трябва да го пробвам тези дни.

Като обобщение картинката е следната:

           .----------.              ^ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ^
           |  Линукс  |     .--------|             |-----------------.
internet --| компютър |-----| router |             | безжичен клиент |
           |  с NAT   |     '--------'             '-----------------'
           '----------'

Така спестих (поне временно) пари за един рутер, а безжичната ми домашна мрежа отново е жива 🙂

Dial-up и през 2009-та

Geek, Линукс, Технологии, , , , ,

От както си купих Eee PC-то, се чудя как да направя така,че навсякъде да имам интернет. В къщи ясно – имам си кабелен, по градовете вече почти навсякъде се намира някой свободен wi-fi (при спешен случай – просто отиваш в някое заведение и там има). Проблем си остават малките населени места и дивите кътчета, където както знаете, аз често скитам. Единствената добре развита мрежа в момента е GSM (наистина се надявам WiMax услугите, и най-вече покритието да нараства с по-голяма скорост). До тук добре – GSM операторите предлагат мобилен Интернет, обаче … ОБАЧЕ ! Цените ! Виждали ли сте цените ? Ами те нямат срам, бе ! (M-tel, Globul, Vivatel)В наше време интернета просто не струва толкова (да не говорим за колко пари дават GSM модемите, но това и в световен мащаб ми се струва завишено). Отгоре на всичко, услугите се предлагат само с дългосрочни договори, а на мен ми трябва като backup вариант, само когато съм някъде извън града.

И тук приказката “всяко ново е добре забравено старо” си дойде на мястото. Реших да си прекарам домашния интернет, който така и така плащам, през GSM мрежата, като най-развита такава. Мобилните телефони имат вграден модем, ще си взема предплатена карта, която ще добавя към групата “семейство и приятели” (абонат съм на M-tel), с които говоря безплатно и готово. Споделих идеята с Йонов, той я прие радушно и един ден след нова година някъде, се събрахме в офиса му, да я осъществяваме.

Първо ни трябваше Dial-in сървър. Хората (в това числя и аз де) наистина са забравили времената на dial-up-а. Всички How-To са от преди сума години (има ли смисъл да казвам, че за всички настройки говоря за Линукс). Поне повечето модеми на GSM-ите се поддържат от ядрото. Всъщност всички, които пробвахме, тръгнаха (Siemens C75, SonyEricsson K310, Nokia 5100, Nokia 5300). За терминална програма, която да отговаря на повикванията използвахме mgetty. На Debian-а на сървъра на Йонов нямаше проблем, защото си има готов пакет, но аз имах проблем на ArchLinux, защото там няма mgetty, и дори цяла една вечер се опитвах да го подкарам с agetty, но така и не успях. След това се наложи да си компилирам mgetty, което си изисква малко четене и конфигуриране преди да се компилира. Внимавайте – дори инициализиращия стринг за модема е вътре в сорса, аз доста се мотах докато разбера, че е така. Като цяло използвах ето това How To Set Up Linux As A Dial-In Server. След това би трябвало да имате готов сървър.

От клиентската страна (за лаптопите говорим 🙂 ) аз си използвам моя телефон с USB кабел и wvdial за връзка. Работи идеално (след като му сложиш “Stupid mode =1” в .conf файла на wvdial 🙂 ) Йонов дори си подкара модема през bluetooth, и казва че не е трудно и работи добре. Аз нямам bluetooth на телефона, така че не съм го пробвал.

Всичко работи идеално, но все пак има едно голямо НО. Скоростта – 9600 9,6kbps. Наистина имах големи надежди, че ще успеем да подкараме HSCSD, като си мислех, че трябва само и двата GSM-а да поддържат този стандарт, но се оказа, че и GSM мрежата трябва да го поддържа. В България (май) никой оператор не поддържа HSCSD. Така първоначалната ми цел е постигната само до някъде. Наистина имам интернет навсякъде, където имам GSM покритие, с минимални финансови разходи, но реалната скорост е 1k. Този уикенд на Кольо Мариново дори беше бойното кръщение на технологията ни, но за приблизително 1MB информация (jpeg файл) чаках половин час.

Все пак си доказах, че dial-up между два GSM-а си работи на практика без никакви проблеми. Вече знам, че където и да съм, ако много ми залипсва, мога да си пусна някой чат, да си проверя пощата … или нещо друго. На Мандрица мисля, че ще ми дойде много добре 🙂

п.с. някой да знае къде може да се намери евтим USB GSM модем ? Дори в ebay ми се виждат скъпи.

Важно допълнение !

Оказа се че Mtel таксува преноса на данни като “Изходящи данни MobilTel – България” (цитат от e-фактурата ми), независимо, че се обаждам на номер от групата “семейство и приятели” 🙁 Цената е 12 ст./мин в ненатоварената зона и 24 през натоварената (с ДДС). Така че и този вариант не е много изгоден. Леко съм разочарован. Радвам се все пак че си реализирах цялата идея и успяхме да подкараме всичко. Все пак всичко писано по-горе си работи. Някой да има представа как стоят нещата при другите мобилни оператори ?