Tag Archives: hard disk

Ваканция 2012

През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.

Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !

След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).

В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.

Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.

Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.

В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.

След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.

Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.

Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂

След джулая

Тази година отново посрещнах джулая на Карадере. Беше чудесно, но много пренаселено. Август месец май няма да се ходи там.

Върнахме се в понеделник вечерта. Във вторник имах един гост от couchsurfingStefan от Белгия, с които изкарахме хубава вечер с бири, ракии и мастики. В сряда най-сетне реших да си рзгледам снимките, пускам компютъра и … тц. Не тръгва. Хард дискът ми е отишъл. То имаше признаци и преди, но сега тотално не иска да се монтира дори. Днес вече е четвъртък, търся дискове, все още ми се струват много скъпи. Чудя се дали мога да изкарам известно време само на таблет. А снимките когато-тогава.

Хубави описания на джулая може да прочетете при Ели и Ваничка. Мненията ни напълно съвпадат.

Домашен backup сървър

От както ми изгоря твърдия диск в края на миналата година, се замислих сериозно за домашно съхранение на файлове. Обмислях от най-простото (и евтино) да си купя един голям диск и месечно веднъж да го включвам да си преточвам важните файлове, през външен USB диск до готови решения за NAS сървъри (може би най-скъпия вариант). В крайна сметка се спрях на идеята да си сглобя сам PC. Още в началото ми хрумна за процесор да бъде някой от Atom серията на Intel. Дори леко учудващо за мен лесно си намери дъно BLKD945GCLF2D, което включва двуядрен Atom 330, вградена видеокарта, звукова карта (която в моя случай не ми трябва), USB-та, gigabit LAN карта … и всичко това в доста малки размери.

забележете, че вентилатора е на chipset-а, а не на процесора 🙂

По-голям проблем се оказа да си намеря малка кутия за това дъно. Не че пречеше да го сложа в голяма, но защо ?!? Общо взето това ми беше най-трудния избор и дори направих компромис, като си взех една на Delux, която не беше най-хубавата, но се събираше всичко което исках а и беше на малко по-поносима цена. Това беше и частта, за която чаках доставка до днес.

С кутията, дъното, два хард диска по 1TB и една плочка 1GB DDR2 RAM, хардуера за домашния сървър е готов !

Оставаше да измисля софтуера 😉 Най-лесно за мен би било да му сложа един ArchLinux и да го забравя. Все пак се загледах за алтернативи и попаднах на FreeNAS – FreeBSD дистрибуция, специално направена за домашни сървъри като моя. Освен това реших, че двата диска (в RAID1) ще бъдат само за информация а операционната система ще бъде на USB флашка или SD карта. FreeNAS поддържа такъв вариант, така че това окончателно ме убеди. Така в къщи имам още една операционна система 🙂

Изтеглих си embedded img файла на последната версия на FreeNAS (към момента 0.7.1) и малко ме издразни, че няма ясна документация как да го инсталирам на USB флашка (за начало реших да boot-вам от USB преди да измисля как да сложа носителя с операционната система вътре в кутията). В един блог намерих, че всъщност .img файла е gzip-нат и трябва да се разархивира преди да се сложи с dd или нещо подобно. Там за пример бяха сложили командата:

gunzip -c <path>/FreeNAS-i386-embedded-xxx.img | dd of=/dev/sdc

/dev/sdc е устройството на флашката при мен – трябва да го промените при вас

След това сложиш флашката в USB порта на новият ми компютър, настроих го да boot-ва от там и общо взето това е всичко 🙂 От менюто в терминала единственото, което настроих беше статично IP, за да не го търся какво IP му е дал DHCP сървъра. Иначе всичко друго може да настроите от web интерфейса на FreeNAS-а. Не ви трябва монитор и клавиатура. Като начало трябваше да настроя софтуерния RAID и да форматирам дисковете. Имаше малко време докато му схвана логиката на интерфейса – например има едни плюсове отстрани с които трябва да си добавиш дисковете, защото не ги разпознава веднага, и освен това след като направиш нещо, то се появява и го виждаш, но за да се запише трябва да даваш винаги “apply”. Свиква се. Подкарах си бързо ssh, ftp и rsync сървъри. И в момента дори върви rsync на снимките ми – общо взето най-ценното ми, което го имах до сега само на един хард диск. С новия ми фотоапарата и row файловете напоследък и DVD-тата ми се виждаха малки. Сега вече ще съм доста по-спокоен.

За в бъдеще може да подкарам и torrent клиента на FreeNAS-a (transmission) и да оставя той да seed-ва. Ако кача и всичката ми музика на сървъра може да си пусна DAAP сървър, за да си слушам от всякъде с Rhythmbox например. Другата ми цел е да сложа SqueezeboxServer и squeezebox-а ми да свири от там. Току що видях, че има SlimNAS инсталационен скрипт, който върши точно това и го интегрира в менюто на FreeNAS 🙂 След като направя всичко това домашното ми PC ще стане истинско desktop PC – за интернет, поща, комуникация, документи, филми … а всичко ценно (под ценно се разбира неща, правени от мен) с едно копие на домашния backup сървър.

За финал да кажа, че съм доволен от новата ми придобивка. Хубаво че успях да намеря енергийно ефективно дъно и процесор. В едно ревю на дъното, дори бяха изчислили, че ако стои включено 24/7 дори ценово си избива парите от електричество за една година в сравнение с едно “нормално” дъно. Само захранването на кутията ми се вижда малко шумно, но ако много започне да ми пречи може да му взема една wireless карта и да го закарам в някоя друга стая, или просто да сменя кутията 🙂

п.с. благодаря на Адроит и по-точно на Катя, която ми отговаряше на всякакви прищявки и ми намира каквито кажа компоненти. Някой може да каже, че това им е работата, но наистина е приятно да се работи с тях.

6 януари 2010

Днес най-сетне от Адроит ми смениха изгорелия хард диск. Сега отново инсталирам – реших да сложа на ново операционната система, така че инсталирам ArchLinux на чисто от доста време (разбирайте години) насам. Пиша това, докато чакам да се копират данните от бекъп диска ми. Скоро се надявам да се върна в нормално състояние, без да мисля, че нямам място да запиша нищо никъде. В момента дори снимките от новия ми фотоапарата си стоят само на SD картата … и по разни компютри на приятели 🙂

Какво утро само

Хард диска тотално ми е изгорял, отказаха ми кредитната карта да си купя нов фотоапарат, спал съм 6 часа, защото бачках до 4 сутринта, имам да свърша два купа неща … как може да ми се случат толкова неща в една сутрин, а аз да се чувствам така прекрасно. Май просто не ми пука. Всичко ще се оправи ! освен хард диска може би 😉

Хайде хубав ден на всички ! :*