Честита нова година !!!

И тази година бяхме в Мандрица. Върнахме се снощи, но бях много изморен, а и малко болен и рано, рано заспах. Днес дори вече бях на работа. Малко рязко ми дойде допира с цивилизацията. Този път постояхме повече на селото. Заминахме на 28-ми и до вчера. Много хубаво беше ! Случихме и на хубаво време. Поне през деня 🙂 През нощта си ставаше студено, но си имахме печки, дърва и юргани 🙂 През деня пиехме кафе в градинката (която беше цялата зелена) и дори успях да си изпробвам хамака 😉

Най-странното ми беше, че бяха махнали границата. В смисъл – теления плет (явно са го предали за вторични суровини). Останали са само бетоните колове. Цял живот я бях гледал и дори съм се чудил какво има по-нататък, а сега можех да отида спокойно, а то там същото – гора и планина 🙂 Направо Мандрица си беше влязла в Европа.

Един странен или любопитен факт беше, че в компанията от 10 човека, повечето бяха вегетарианци (7 от 10) и аз барабар с останалите “издържах” 6 дена без месо. Нищо странно няма, дори ми беше добре. Нова година я посрещнахме с боб (внос от Китай !). Алкохол поне изпихме в доволни количества.

Проблеми имахме само с водата. Първо главния кран за къщата течеше и трябваше да спираме водата, когато не я ползвахме. Второ – бойлера в банята (който е на дърва) протече, точно когато влизах да се изкъпя и всичката вода изтече в огъня, който съвсем логично изгасна и вече нямахме баня. Ползвахме добрия стар начин с поливане с канче. Като цяло си бяхме доста откъснати от всякаква цивилизация – нямахме телевизор, нито радио, нито обват на GSM-ите, които стояха изключени през повечето време. Имахме само един лаптоп 🙂 На него музика и филми. Между другото доста интересни филми изгледахме.

Днес като ми разказваха, какъв ужас е било в Пловдив по нова година – претъпкано с хора навсякъде и с двойни цени, направо се зарадвах, че съм бил надалече.

В единия от дните на Мандрица ходихме до село Сив кладенец (ако се сещате там е сниман филма “Мила от Марс”) и там е станала още по-голяма разруха. Църквата е паднала още повече, както и Магазинъ. Неприятно ми стана като видях, че са махнали въжения мост (който също го има във филма). Той беше част от границата и явно е отишъл също за желязо. Срещнахме и говорихме с последната баба в Сив кладенец. Тъжно е да гледаш как си отива едно село, но наистина точно това става със Сив кладенец.

Всъщност това трябваше да бъде един кратък пост, в който да кажа че съм се върнал, а малко се проточи и не искам да завърша тъжно. Хайде да завърша с един SMS от Димитър Цонев, който много добре изразява настоящото настроение из въздуха, а аз дори не отговорих (до сега 🙂 )

ЧНГ ! ЧНEU !

Успешно навлизане на many Euro-табиети и приложение на lots of Euro-мурафети за достигане на real Euro-берекет и Euro-рахат с all Euro-салтанати !

Хайде да ни е честита Европа 🙂