Булкотрола 2

Знам си аз че като кажа нещо и после не става точно така. Поредния пример е като се похвалих, че тази година ще бъда на Булконтролата само за един ден и ето че в петък ме пратиха отново. Поне последня ден беше по-къс, но трябваше да събирам щанда след това.

Петък вечер

Най-приятните вечери стават почти винаги спонтанно ! Така в петък вечер отидох “за малко” в Гражданския клуб да се видя с Таня и Аспарух, а то после взеха че дойдоха всички един по един. Само където на следващата сутрин имах изпит и не се присъединих към продължението на купона в квартирата.

един тест = две оценки

В събота сутринта ми бяха изпитите по Реинженеринг и Екстремно програмиране, което всъщност се оказа че е един тест и просто кой каквото изкара се пише на два пъти за двата предмета. Ей такива неща се случват в ПУ.

HMD 5

Handmade Day номер 5 беше най-големия до сега (поне според мен). Най-много хора, най-много неща, най-много хубаво настроение 🙂 Поздравленията отиват при Еличката !

Съботно Петно

Вечерта след ръчния ден (естествено) отидохме в Петното 🙂 Там имаше доста малко хора, но все приятни изненади 😉 Получи се почти частно парти, на което след като бяхме добре подгряли, много се забавлявахме. Аз отново трябваше да си тръгна рано, заради пустите изпити.

Последен изпит

В неделя ми беше последния редовен изпит за моята магистратура. Имам само още една поправка на изпит, който не съм взел от предишната сесия. Пфу свърши училището. Сега трябва да измисля някаква дипломна работа. На държавен изпит не ми се ходи.

Лежерна неделя

В неделя след изпита уж бяхме решили да ходим на караме колела, но като отидох в Таня и Пухи, там се замотахме, пуснахме си филм да гледаме, след това заваля дъжд и всичко пропадна. За сметка на това си направихме филмов маратон. Започнахме отпускащо с “Музиката на Истанбул“, който бях гледал, но с удоволствие си припомних. Продължихме по-напрягащо с “Шесто чувство“, който заради финала ми хареса, иначе на моменти си стоеше измислен. Накрая изгледахме и “Пътеводител на галактическия стопаджия“, който на второ гледане дори ми хареса повече.

Преди години (разбирайте края на техникума и началото в университета) се занимавах доста с компютри, Линукс, мрежи, програмиране … все за удоволствие. По същото време учих електроника. Сега се занимавам с електроника (дори професионално) , а в същото време уча (като магистратура) за мрежи, програмиране, софтуерни технологии. Напоследък се зачудих защо така нещата нещо ми се разминаха във времето ? Дори нещата които ми говорят на лекции понякога ми се струват смешни (няма да давам примери). Аз ли знам повече ? Не. Наистина ли сам човек може да научи повече ? Да ходя ли на лекции ? Едно е сигурно – не трябва да се спира да се учи. Последния път като бях на лекции изчетох сумати страници в уикипедия. Нямаше нищо общо с лекцията, но пак си е знание. Напоследък отново се занимавам с STK1000 (след като успях да го прецакам и наскоро да го оправя), където май ми се срещат двете страсти – Линукс и електрониката. Компилирам разни неща, конфигурирам други … естествено не се получават (веднага), но е интересно. Дори си го взех в къщи. А иначе работа колкото искаш …

А навън вече е почти пролет ! Едно слънчево, топло, усмихнато 🙂 Какво му трябва на човек 🙂

скоба (19 споделени любови, според тази дискусия в блога на Пухи и теорията на Бегбеде, че любовта трае три години) затварям скобата

… а и вече се чудим кога ще става отново за палатки …

25 януари – петък вечер като по учебник

вечерта започнах в Мария Луиза, след това се преместихме у Таня и Пухи. Там се събрахме команията, но аз към 22 часа ги оставих и отидох на концерт на Defender в Пъзела. Аз уж отидох заради техните песни, а те пяха доста кавъри, които дори не бяха метъл, но мен това ме уреждаше. Иначе свириха доста и с двете паузи откараха почти до 3 часа. Мислех си че вечерта ще бъда само със Спастнята и неговите приятели в Пъзела, но всъщност срещнах доста познати там. Накрая като дойдоха Яна и Герито и като почнаха да мятат коси, направо ми скриха топката 🙂 След концерта се преместихме в Петното. Там видях още хора, но купона нещо беше на привършване. Пиинахме по още едно-две и дори останахме последните които си тръгнаха (без персонала). Яна започна да дава идеи да ходим още някъде, но решихме да се прибираме.

26 януари – събота на много места

След като си легнах в 4:30 в 8:30 се събудих сам и нещо взе да ме кризе съвестта и отидох на лекции в университета. Там ми преподаваха нещо като мрежова сигурност или сигурност като цяло, като човека започна да дава примери от разни филми, при което дори мен ме хвана срам заради него как може да ги говори тези неща и си тръгнах. А иначе предмета можеше да е доста интересен, ако се предаваше както трябва. Реших да не губя слънчевия уикенд и да попътешествам. Обадих се на няколко човека, но всички бяха или нещо заети, или не им се идваше, или не ми отговориха, а други просто ги забравих 🙁 . Единствено Магито се нави, но тя беше в София. Казах й, че това не е проблем и след два часа ще съм там 🙂 Така в събота следобед се появих на мястото, което най-малко съм очаквал – София. Нещо ни се ходеше в Копривщица и решихме да ходим натам. Докато се натуткаме стана 15:30, но това не ни спря да тръгнем. Естествено още по пътя се стъмни, а и ние използвахме да спираме да снимаме по залез слънце из хубавите местенца на подбалканския път. Разгледахме и новия мемориален комплекс Васил Левски до село Буново. Всъщност комплекс е твърде силно казано – просто един паметник и малко инфраструктура около него. Малеее колко студено беше там – един леден вятър … нямаше нищо общо с времето в Пловдив, а дори и с това в София.

В Копривщица пристигнахме по тъмно и се отправихме да правим нощни снимки. Общо взето поснимахме, но и там си беше студеничко. Разходихме се из Копривщица и решихме да си намерих хубаво топло местенце с ядене. Пътешествието до там като цяло стана “да отидем на вечеря в Копривщица” (и снимките естествено) 🙂 Преди да тръгнем имаше размисли дали да се върнем след това в Пловдив или в София, но избрахме второто. Моята причина за това беше да отидем на купона във Вилито в Княжево, за да  ги видя там в хубавата къща какво правят всички. А и двудневно пътешествие е по-добро от еднодневно 😉 ! Така към 22:30 стигнахме до площад “сред село”, където очаквахме купон, а то се оказа по-скоро хубаво кротко събиране. Това от една страна ни дойде добре – размазахме се на пода и гледахме разни клипове в youtube. Малко след полунощ решихме да си тръгваме, а и доста ми се доспа след като предишната вечер почти не бях спал, а целия ден навъртях над 400 километра.

27 януари – неделя в София

Станах към обяд. Пихме чай с Магито след което я оставих, а аз отидох на гости у братовчетките ми. С тях отидохме в магазин Jumbo, където успях да изгубя 1-2 часа и въпреки, че не вярвах да си избера нещо, си купих 2-3 неща 🙂 След това отидох при Софито, видях се с нея и то денят си отиде. Малко след 20 часа си бях отново в любимия Пловдив.

Надявам се да имам още доста такива хубави уикенди.  От Магито взех снимките от рождения ден на Дарко, но ще ги избирам, обработвам и качвам утре, че сега ми се спи.  Хубава нова седмица 🙂

Новата година си тече, а аз нямам какво да пиша тук. Нещо напоследък в този студ всичко е замръзнало на едно място и нищо не се случва. Мина ми сесията. За сега си взех изпитите. Има още един на който не му знам резултата, но поне ще е най-много един. Общо взето дори никъде не съм пътешествал. Само днес за малко отскочих до хижа Здравец 🙂 Там зимните условия за много добри. Все още съм зарибен да пробвам сноуборд – ще видя кога ще стане. И едно предупреждение – за хижа Здравец минавайте през Белащица, а не през Марково. Ние пробвахме, не успяхме и се върнахме. Хората са сложил идна табела “пътят е непроходим при зимни условия” и никой не го чисти.

След като тази седмица три дена нямах интернет, малко изостават нещата за които пиша. Сега да си запиша как протече вчера (събота).

Сутринта започна с ранно ставане заради последния ми изпит за тази сесия (и всъщност за тази година), след като предишната вечер празнувахме у Таня годишнината.  Изпитът беше по “Компютърни мрежи”. Честно казано не бях учил много и се надявах главно на общи знания от практиката ми. Казвах си : “да не съм правил една и две мрежи …”. Все пак теста си беше доста гадничък и  доста хора се провалиха на него. С Красимир останахме последни да влезем да ни провери работите и дори по едно време се притесних, че и аз съм го объркал и ще ходя другата седмица на поправка. В крайна сметка се оказа, че съм направил теста за 5, на курсовия проект ми писа 6 и обща оценка – отличен ! Направо ахнах 🙂  Хубав завършек на сесията ми. Особено като се има в предвид, колко човека скъса. (единствено все още не си знам оценката по “изкуствен интелект”)

Следобедът започна със семеено ходене по магазини (да не кажа “шопинг”), но постепенно разбрах, че няма да остана до края на деня в Пловдив. По някое време ми се обадиха и ми казаха да тръгвам и отиваме две коли към Чепеларе. По пътя постепенно разбрах какъв е целия план и кой от къде ще взимаме. Всъщност всичко това нямаше значение, важното е да се ходи някъде 🙂 Така стигнахме 8 човека в Чепеларе. Опитахме се да изненадаме един приятел на останалите, който е от там, но не се получи изненадата и в крайна сметка отидохме до тенис кортовете. Повечето бяха гладни и седнаха в едно заведение, а аз реших да се разходя из града и да поснимам. Плана беше да се връщаме по-късно вечерта и не ми се прекарваха няколкото часа, в които съм отишъл на хубаво място, в седене на маса. Разходих се из почти целия Чепеларе и го разгледах хубаво. Пробвах и новото ми стативче, от което почти нямаше нужда, но все пак 🙂

Малко по-късно дори отидохме на кортовете и поиграхме тенис. Добре ми доиде. Не бях играл от редките случаи в университета, когато ходихме на физическо. Най-хубавото е че се стоплихме, защото вечерта доста си захладня, а ние бяхме тръгнали от горещия Пловдив по къси ръкави и панталони.

Този път Чепеларе страшно много ми хареса, въпреки че  съм ходил няколко пъти вече там. Особено докато играхме тенис – както си седиш и гледаш сравнително доста модерен корт и само вдигаш погледа и забелязваш, че си в планината и навсякъде си заобиколен с баири, полянки, дървета … просто красота. Заиска ми се въобще да не си тръгвам от там.

Все пак трябваше да  се приберем. Преди да тръгнем отидохме пак да видим баба Руска и седнахме за малко в двора. Беше много хубаво – прохладно (дори студено за нас), красиво, чист въздух … няма комари 🙂 Въобще само да имаше повече желаещи веднага опъвах палатката там 🙂

Прибрах се в Пловдив в полунощ, след което последва първото ми хубаво и спокойно наспиване, без да се налага сутринта да се будя по часовник за работа или за училище, от месеци насам.

Това двудневните работни седмици са хубаво нещо – трябва всички да ги направят такива 🙂

Иначе след четирите почивни дни в края на миналата и началото на тази седмица, срядата (която се явяваше един вид понеделник) ми започна с позвъняване от Спастнята в 9 часа с нещо от рода : “Какво става ? Няма ли да идваш на работа ?” Веднага загрях, че не съм си нагласил будилника и съм се успал, измрънколевих нещо “Аааа, ей с’я” и още с отпечатък от възглавницата се появих на работа.

В сряда вечерта излязох уж на бързо с Лео за по една бира в Мария Луиза с Йонов … а то … особено като дойдоха и Нина и Рени … и се почна – втора, трета, четвърта …  една за двамата … една за последно … и едвам се довлякох до нас. А, и за пръв път се наложи да посетя тоалетната в Мария Луиза 🙂 Такова бирено шкембе съм направил.

Четвъртъка  изкарах един спокоен ден на работа, в който бях сам в отдела и учудващо свърших доста работа. Вечерта бях в Петното с Таня и Пухи – този път го ударихме на водки, че така го бяхме започнали 🙂 Ама малко.

В петъка, след “тежката” работна седмица си взех почивен ден ! 🙂 Реших най-сетне този триместър да отида малко по-сериозно на даскало. И в петък, събота и неделя си бях плътно на лекции и упражнения !

Софтуерните технологии ми се струват тъпи – нещо много бизнес и комерсиално ориентирано, а аз нямам такова виждане за софтуера. Виж, мрежите са ми по-интересни.

Петък вечерта си останах у нас (да, наистина). Е, с едно малко излизане към 1 часа след полунощ 😉

Събота вечер отново в Петното. Искаше ми се да се случи нещо тази вечер и да се развихря, но нещо не стана така. Прибрах се към 2 и сутринта в 8 станах съвсем свеж за упражнения.

Неделя. Гергьовден. Семеен обяд с гости. Честит имен ден, татко.

Към 15 часа с Яна замислихме да намерим Гери, въпреки че се беше забила в миша дупка (по нейни думи). Разбира се успяхме да я намерим 🙂 Така с Гери, Яна и Боби първо ходихме в Стената за по един голям сладолед, а след това се качихме на Бунарджика, където и останахме почти до мръкване. Завършихме деня в Игуаната на по 2 бири и се прибирам преди малко.

А утре започва поредната петдневна седмица 🙁 … или поне четиридневна … ако реша 🙂

Усмихнат понеделник !

Една хубава неделя, която започна с изпит дефакто един час по-рано, заради смяната на времето. Иначе мина добре – взех го, дори с 5 🙂
След изпита не можах да намеря някой за пътешествие извън Пловдив и затова грабнах Лео и заобикалях из града. Първо бях на кафе у Таня. Постоях, постоях, но ми караше колелото и отидох на гребната. Там беше препълнено с хора в слънчевия неделен следобед, затова закарах из пътечките покрай реката. Там също имаше доста хора, но ставаше 🙂 По едно време се обади Магито да пита къде ще ходим, а аз я навих да дойде на гребната. След по-малко от час тя дойде там на ролери, заедно със Спас, който нямаше нито колело, нито ролери. Оставихме го да върви, а ние на колела и колеленца направихме едно кръгче (на мен вече ми беше не знам кое). Малко по-късно дойдоха още познати на Спас и станахме по-голяма компания. Междувременно видях и доста други познати – върха бяха Емо и Весела на ролери 🙂 Весело беше ! Навъртях днес над 30 km на велосипед и се чувствам много добре.