Някак си бързо отмина октомври. Вече е ноември. Не съм писал отдавна тук. В живота се редуват горчиви и сладки моменти. Преглъщам големи глътки и от двете напоследък. Не пътешествам, не снимам, но продължавам да мечтая. Спомням си миналото и ми е все по-мъчно. Обичам и гледам напред.
Така, така..
Много е мъчно, но нищо не може да се върне.Гледай напред умно и бъди щастлив!
:)))
Колко много смисъл само в няколко изречения!
Ице, липсваше в и-нет пространството.
Ами общо взето описваш що е живота мешавица от що ли не, с голяма доза горчила, но и сладост.
такава е, ице…
отдавна не съм минавал наоколо…
*hug*