Този уикенд ми предложиха да ходим до Велико Търново. В началото имах някои съмнения, дали ще мога да ходя, но нещата се подредиха и се навих да ходя, въпреки че отново не можах да навия никой да дойде с мен и в крайна си хванах рейса в събота. Вилито, Таня и Асен вече бяха там от миналата вечер. Аз пристигнах към 16:30 на автогара Запад във Велико Търново и честно казано въобще не знаех че има подобни квартали в този град. Явно преди това съм ходил само по централните туристически места.

След като пристигнах първо отидохме в Хостел Мостел, където Таня беше запазила места. Бяхме си четиримата сами в голяма стая 🙂 Те бяха се разхождали цял ден на Царевец, но аз и убедих че няма време за почивка и да ходим да пием бири. Решихме да се качим на университета от където има чудесна гледка към крепостта и целия град (или не съвсем, както бях разбрал малко по-рано). Имаше нещо като светлинно шоу, но на мен ми се стори много кратко (~10 мин) да е „Звук и светлина“ ?!? Толкова ли е кратко по принцип ? След това гледахме и заря, която се оказа за тийм билдинга на Яна. Да, и Яна се оказа че е във Велико Търново, но така и не можахме да се видим.

С напредването на вечерта пиенето пред университета взе да става все по-студена работа и решихме да отидем някъде на закрито. Първо бяхме „При 5ко“ (култова кръчма за която Вили се сети), където обаче се оказа че няма ядене и само пихме по още едно. След това се направихме на гъзари и взехме такси до центъра. Там за първи път в този живот видях свободна маса в „Щастливеца“ и седнахме да ядем. Хапнахме по една пица или салата и решихме че е време за бар. Влезнахме в първия, който ни хареса – Scandal. Беше нещо като пловдивския Download, т.е. приятно място с доста странно разнообразна музика (но все пак хубава). За финал на вечерта бяхме на верандата на Хостел Мостел на едни люлки. Много е хубав великотърновския Мостел !

Неделята уж беше отредена само да се приберем, но изтръшкахме доста места. Първо посетихме църквата Рождество Богородично в старата част на Велико Търново. След това се отправихме към Арбанаси. Там обаче след кратка разходка, седнахме да се наядем. След като станахме така и не можах да ги навия за още една разходка и решихме да бързаме за Етъра. По пътя само спряхме на Дряновския манастир, другите да си вземат печат за 100-те национални туристически обекта (аз си имам от пещерата Бачо Киро). Пристигнахме на Етъра към 15:30 и ни изненадаха, като ни пуснаха без да си плащаме вход. Скоро майсторите затваряли и затова. До сега не бях ходил на Етъра и аз си взех един нов печат от това пътешествие. Като цяло ми хареса – много добра идея и добро изпълнение. Ядохме захарни петлета, но за съжаление гевреците бяха затворени. Разгледахме и доста от останалите дюкяни – въпреки, че някои вече бяха без майсторите, това не пречеше да се разгледат. Така че си струва да се отиде по това време 🙂 За финал на деня дори се качихме на Шипка с колата, като бързахме да хванем печат и от там, но го изпуснахме с 15 минути. Всъщност аз и от там си имам – за останалите 🙂

Така за уж не много време, посетих доста хубави места. Проветрих си главата от тъжните случки и мисли напоследък. А и посетих няколко нови места.