Почивните дни около националния празник за втора поредна година прекарах в и около Широка Лъка. Красивата Родопска природа и кукерския фестивал по традиция беше привлякъл страшно много хора. Заминахме с Астралката още на 3-ти сутринта. Нямахме никакви резерваци, въпреки че знаехме, че навсякъде ще е пълно. В самата Широка Лъка въобще не търсехме места за нощуване, защото там от седмици всичко е резервирано. От туристическия център ни поотчаяха, че и в Гела всичко е пълно и дори онази туристическа спалня, в която бяхме миналата година. Същото било положението и в Стойките.

След кратка разходка из Широка Лъка и няколко познати лица, решихме да се качим към Солища, където да потърсим места за спане. В крайна сметка винаги можеше да си намерим и някоя плевня, в която да спим. Повечето имаха спални човали, а аз си имам кола. Това да си спя в колата ми е една мечта, която все още не съм реализирал.

Стигнахме в Солища, но единственито свободни места ни се сториха малко скъпи. Използвахме малко времето за разходка из селото, което хич не е лошо и има невероятни гледки. Природата е просто номер едно 🙂 След това решихме да видим как е положението в съседното село – Стикъл. Пътя до там е отвратителен. Беше целия в сняг и много тесен. По едно време, като ме засрещна една кола насреща, се наложи да карам няколко минути назад, за да стигнем до някакво по-широко място да се разминем. Самото село Стикъл е трагедия. Срещнахме само двама дядовци и един кон. Бързо разбрахме, че там няма какво да правим. Тръгнахме си и решихме все пак да отидем до Гела да потърсим места. Отидохме – видяхме – места йок 🙂 Поне ми припомни някои хубави моменти от миналата година. В крайна сметка се наложи да се върнем в Солища, в първата къща в кяото намерихме места. Поне те все още бяха свободни. Успяхме дори да намалим малко цените до 12 лева на нощувка. Къщата на Пищалови си е всъщност много хубва, но просто на нас не ни трябваха толкова екстри. Имахме си трапезария, кухня, телевизор, камина, парно, микровълнова, две бани, хубави спални, родопски одеала … Като допълнителна екстра чешмяната вода в Солища е много хубава 🙂

Съботния ден прекарахме в разходки. Преди обяд решихме да изкачим върха над Солища (не му запомних името). Не намерихме пътеката в снега, и затова тръгнахме право нагоре 🙂 В ниското нямаше много сняг, но нагоре на места крака ми затъваше до над коляното. Нещо май объркахме пътя защото стигнах до едно място от където всичко е надолу, но там нямаши никакъв изглд към околните долини. Беше си гъста гора и се виждаха само дървета, а уж ни обещаха изглед към Широка Лъка, Солища, Стара Планина и Рила.

Вечерта ходихме пеша до Широка Лъка и обратно. Четирите километра бяха много хубава разходка. В селото си намерихме една механа, където се надохме със смилянски фасул и пататник (аз не ядох от последното, някои знаят защо). Всъщност дори намирането на свободна маса се оказа трудно предизвикателство. Навсякъде имаше резервации за вечеря. Механата в Згуровската къща, която се намира в началото (или в края, в зависимост от гледната точка 🙂 ) на селото от към Пампорово, се оказа много добра и я препоръчавам. По обратния път към Солища пеехеме песни хванати за ръце и не усетихме как изминахме пътя в тъмното.

Вечерта в Солища дойдоха кукерите от Симитли, които се настаниха в туристическата спалня, която се намираше точно под къщата в която бяхме ние. Вдигаха много шум и по едно време отидохме при тях. Малко го избиваха на турски кючеци, но си правеха шоуто. Излязоха и на вън, като сложиха кукерските кожи и продължиха с танците. Честно казано не знам дали въобще са спали, но на сутринта ни събудиха като тръгваха.

В неделя към 10:30 се бяхме изнесли вече и стигнахме в Широка Лъка за кукерскяи фестивал. Той започна към 11 с официалните речи и “кукери” от Ирландия, наричани там mummers. Всъщност идеята наистина много сходна – мъже с маски от слама се бият за прогонване на лошото и за надмощие, но в крайна сметка се събират и се веселят заедно. Първоначално си мислех, че тази година участниците ще са по-малко от миналата, но за щастие това не се оказа вярно. Всъщност дори повечето бяха различни от миналата година. Аз си намерих едно хубаво място и леко от високо гледах добре и правех снимки. Ааа като казах снимки се сетих за единственото нещо, което не ми хареса – “сцената” където играеха кукерите, тази година беше пълна с фотографи, които просто не си бяха на мястото и разваляха цялостната гледка на фестивала.

Веднага след кукерите отидохме отново в Згуровската механа, където хапнахме и тръгнахме към Пловдив. По пътя решихме, че трябва да отидем още някъде, все пак имахме още половин ден на разположение. Чудехме се между обсерваторията в Рожен, село Югово и село Косово и в крайна сметка избрахме последното. Аз единствен бях ходил там, но не съжалих, че отидох пак. Този път църквата беше отоворена и един чичо много сладкодумно ни разказа за историята и бита на селото. Показа ни косницата, в която стоят костите на убити от турците хора, които са отказали да сменят вярата си. Разгледахме и етнографския музей на селото, където има учудващо много предмети, а и с увлекателния разказ, просто всичко беше в пъти над очакванията ми.

Така завърши тридневното ми приключение из Родопите. Отново много хубави емоции и спомени 🙂 Снощи бях така приятно изморен, че заспах преди да допиша това.
п.с. за някои хора, които ме обвиниха, че пак съм завел някъде харема, този път да уточня – 3/5 (т.е.мнозонство) бяхме мъже 🙂