Снощи и днес ми се случиха много неочаквани и приятни пътувания. В смисъл, че въобще не очаквах, че ще се получи така. Снощи дори си мислех, че ще си остана у нас, когато се оказа, че Герито си е забравила ключа от магазина и аз се навих да отида до тях и след това да й го занеса в магазина. Така и направих, след което си викаме тъкмо сме с колата, дай да се разходим на някъде. Първо решихме да отидем към Марково и да погледаме Пловдив от високо, но се оказа, че от там няма хубави места за гледка (както в Белащица например). По едно време Гери се сети за село Руен и се зачудихме колко ли е далече ? Знаех, че е след Куклен и тръгнахме на там по Асеновградското шосе. По пътя спряхме на една бензиностанция и купихме карта, защото моята си я бях забравил у нас (дори не си бях взел раницата). Всъщност нямаше какво да се чудим, вече бяхме тръгнали. В крайна сметка стигнахме до Руен. Хубаво местенце ! Поне колкото може да се види нощем. Върнахме се по другия път, който е към разклона за Брани Поле и в крайна сметка към 1 часа след полунощ се прибрахме. Вече на няколко пъти ми се случват такива нощни разходки и ми харесват 🙂 Само да не те спират полицаи, да ти развалят настроението 😛

Днес следобяд също се чудихме къде да ходим с Герито, а нашите ми напомниха, че ни е свършила минералната вода и аз реших да отидем до Хисар. Преди да тръгнем дори минахме през Баня Старинна да разгледаме изложбата, защото Гери не я беше виждала (Йонов, да оправиш лампата на онова с водата на Ицко Мазнев, че се беше развалило !). Така докато се намотаме и тръгнахме чак в 16 часа. Валеше през целия ден, но това не пречеше да има доста хора за пълнене на вода в Хисаря. Още по пътя мислихме накъде да удълкжим разходката. Отново по предложение на Герито се спряхме на село Свежен, което е на 28 километра от Баня в Средна Гора. Тръгнахме натам. Естествено се объркахме в едни села и обиколихме малко, но без това не може 🙂 В крайна сметка отново стигнахме целта ни по тъмно. Въпреки това село Свежен ми се стори много хубаво. Със сигурност искам да отида отново там и то за повече време ! Мислихме да се върнем през Брезово, но пътя беше отвратителен (отбелязан с бяло на картата) и не можахме да вървим много по него, а се върнахме до карловския път. Просто в този дъжд не ми се рискуваше да затънем в кал. Върнахме се в Пловдив благополучно, и чак сега разбрах колко сложна е пътната обстановка в цялата страна. Понякога е хубаво човек да не знае нещо, да се плаши от него. На моменти наистина дъжда беше пороен и затрудняваше дори виждането.

Е, май пролетта пак се отлага временно