Един малко необикновен петък за мен. Май е време да издам новината, която някои хора вече знаят – намерих си нов ръководител (всъщност ръководителка) за дипломната работа. С бат’ Бойко така и не се разбрахме и се отказах от него. Сега ще правя дипломна по другия ми профил в които профилирах (не този в който работя) – медицинската електроника. Темата се очертва да е уред за механо-миотонусоскопия, ако съм го запомнил правилно 🙂 Листа с наименованието остава в доц. Петрова (новия ми ръководител), за да изготвим по-детайлно задание. Именно за това днес след обяд не бях на работа, а имахме среща в медицинска академия, от където всъщност идва заданието за устройството. Там се запознах с проф. Рашков и ръководителя на кетедрата по физиология, на когото не запомних името. Всъщност сложното име механомиотонусоскопия, означва прехващане на сигналите в мускулите (или не само), които се появяват при удар (механично въздействие). Аналоговия уред, който преобразува сигналите в аналогови електрически сигнали вече го има, като той дава самия сигнал заедно със скороста и ускорението му (първа и втора производна на първия сигнал), от които докторите си правят разни заключения за състоянието на мусколите. От мен се иска да дискретизирам трите сигнала и да ги изпратя по цифров канал към компютър за по-нататъшна обработка, с която аз няма да се занимавам. На пръв поглед не изглежда много трудно, но ще видим какви проблеми ще изникнат. За сега се очертава проблем със шумове (блях 😛 ). Най-хубавото е, че ще прави наистина и ще има някаква практическа стойност дипломната работа.

След срещата в медицинска академия успях да се прибера на време и дори да поспя 1 час след обяд и след това с Таня гледахме у нас Криминале – не съм го гледа, или съм го забравил напълно. След филма я закарах до Найлона, а аз отидох при Герито. Натъпкахме се с китайска храна в Азията. Точно се чудихме какво да правим след това, когато на излизане от ресторанта намерихме една лична карта на една възрастна жена. Разбира се решихме да я върнем, само където не знаехме къде е Цариградско шосе в Пловдив (където беше адреса на жената). Герито попита един таксиджия и той дори каза къде е точния номер. Оказа се, че това било бившата Лиляна. Беше малко късно (към 22 часа) и се почудихме дали да звъним на хората по това време, но решихме че по-добре така от колкото да плащат евентуално глоби, ако е изгубена скоро. Намерихме блока и звъннахме. Бабата се показа от терасата и се оказа малко глуха, но слезна съпруга й. Дядото беше много весел и се оказа, че картата е открадната още лятото и вече си има издадена нова. Беше малко странно защото си беше напълно запазена, но все пак ни благодари, че я върнахме и ни разказа цялата история по открадването 🙂 Интересно беше. Малка приказка за завършване на деня.