Напоследък, нещо не ми се пише тук. А уж има за какво. Първо мислех да се оплача, как в петък ме глобиха 20 лева, за това че не съм си върнал международния паспорт на време. Дадох още 30 за нов, а върха беше и 6 лева комисионни за банката (за два превода 😛 ). Както и да е – връщайте си паспортите на време, защото е голяма глупост иначе.

Петък вечерта се събрахме в Петното, като повода беше нещо като изпращане на Яна за Испания да учи там за 3 месеца. След Петното отидохме у Сребрин, където се появи една бутилка Sobieski, и аз след тези бири преди това … по едно време реших да си тръгна преди да ми е станало тотално лошо. Иначе червената водчица със сок вишна си беше бижу 🙂

Съботата ми премина в мързелуване и гледане на “Mulholland Drive” с Таня. Гледам за го втори път, но не бих могъл да кажа, че ми се изясни. Въпреки това, пак е един от най-хубавите филми на Линч (според мен). Общо взето всичко върви като нормален филм до едно време, когато вече не знаеш какво всъщност става, е станало или ще става.

Днес (неделя) имах едни windows неволи, но за тях почти не ми се говори 🙂 Просто ми потрябва за малко Windows и реших да пробвам да стартирам стария ми win98 на новия ми hardware, който той въобще не беше виждал. Най-странното ми беше, че ми хареса да се преборя с проблемите, а после като трябваше да свърша работата, за която всъщност ми трябваше, вече се отегчих. Естествено и ми заби 2 пъти.

Тази седмица го карам на вечерни културни мероприятия. Само да не звучи като оплакване 🙂

филмът – “What the #$*! Do We (K)now!?” (с превод като “Човекът и вселената”). Този филм ни го даде Митко йогин, като бяхме в неделя на Розино и в понеделник с Герито го гледахме у нас. Хубав филм с интересни идеи. Всъщност не мога да го нарека точно игрален филм, а по-скоро филм като по Discovery Channel. Разказва се за квантовата физика и как може всичките ни представи за света да се окажат погрешни, както вече се е случвало в миналото. Сега дори видях, че има и продължение.

концертът – Остава в Петното. За пореден път, но след по-дълга пауза от обикновенно 🙂 Концерта започна с голямо закъснение, защото в 22:30 дойдоха полицаи и започнаха провека на всички в заведението. Накараха ни да излезем навън и отделяха хората без лични карти. Защо винаги се сещат да правят такива показни акции, когато се случи нещо … Както и да е … иначе концерта си беше супер, както винаги ! А аз пак си намерих познати в Петното 🙂

театърът – “Сън в лятна нощ”. Този път в драматичния не беше толкова студено 😛 Добра постановка и актьорите играха страхотно.

Всъщност дали всичко това се случи или беше просто сън …

След поредната подмяна на сървъри, една седмица не работеше drundrun.org и поддомейните му. Вече всичко изглежда ОК и се надявам скоро да няма такъв голям downtime. Какво се случи за една седмица ? Ами всъщност нищо особено 🙂

• Понеделник, 13-ти – традиционно невероятен ден ! Имам си диска на Белослава 🙂 Мерси, усмивке !
• Вторник, 14-ти, ден на влюбените, Трифон Зарезан, два рождени дни, а аз в Найлона 🙂 Нищо особено
• Сряда, 18:30 “Хайде на театър от 19” . За малко да отидем до Стара Загора, но стигнахме до драматичния и “Гара за трима” – става 🙂
• Четвъртък не помня
• Петък вечер в къщи … 1 час skype, поредния епизод на Lost и наспиване
• Събота – прекрасен топъл ден. Цял ден навън – разходки из Пловдив и срещи
• Неделя – пътешествие до Розино. Хубава разходка, малко катерене, презареждане на батериите. Ядох за първи път истински кокосов орех – хареса ми. Вечерта – за кратко на парти в Петното.

И на това казвам “нищо особено” ?!? ами така да е 🙂 Дано в скоро бъдеще да има повече емоции.

За моя радост деня ми продължи така както и започна – с усмивка 🙂 След като се събудих по-свеж от колкото съм бил в последно време, ме зарадва и хубавото време. Слънцето грее, снега се топи. Излязох на вън. Най-сетне се снимах, за да си подменя паспорта, който ми изтече още през лятото.

Видях се с Герито, разходихме се из стария град и седнахме горе на тепето. Камъните бяха напечени от слънцето и можеше съвсем спокойно да се седи на тях. След това закарахме Ричо (котарака) на доктор. Вече е добре, но ще се оправи 🙂
След това се направих на куриер и занесох един подарък на бабата на Гери. Дори попълнихме един формуляр и й взех подпис, за пратката 🙂 Получи се хубава изненада. Трябва да разбера как е реагирала като е видяла какъв е подаръка и най-вече като разбере, че не съм никакъв куриер 😉 Беше по-лесно от колкото очаквах.
Вече Слънцето залязваше, а нас ни се ходеше на някъде. Нещо се отказахме от идеята за разходка из града и решихме да изненадаме Нина в Стамболийски 🙂 Речено-сторено. Отидохме, пихме чай и гледахме снимки от миналия път когато ходихме. Много хубави снимки прави ! Гери, като ги сканираш, нали знаеш ? 😉

Малее как се наспах 🙂 Не бях го правил от много време. Както и не бях писал тук известно време, но и това ще се поправи.
Хубав ден и много усмивки !

Вчера с Йонов се вдигнахме и отидохме в София. Герито беше там на уроци, а решихме да изненадаме Магито 🙂 Като пристигнахме решихме първо да отидем до квартирата на Маги. Тук май е момента да кажа, че тренирах постояннио “как най-добре да се изгубя в непознат град”. Дори и Йонов с картата не можахме да намерим от първия път Овча купел, а забихме по околовръсното чак до Люлин. После няколко пъти от Овча купел до центъра и обратно и вече съм спец по тази дестинация 😛 Всъщност Магито не си беше в квартирата и малко се развали изненадата, но само малко 😉 Ударихме си една среща пред СУ. Ядохме пици тънки като чипс (дори не разбрах как се казваше заведението, беше срещу О! Шипка). Взехме сестра ми от магазина и решихме всички да се съберем вечерта в квартирата на Магито. Съквартирантките й ги нямаше и целия апартамент беше празен. Накупихме провизии, готвихме (без мен де), ядохме, пихме … много добре си изкарахме.

Сутринта (не много неочаквано) ни посрещна с нова снежна покривка и обилен снеговалеж, който не спря целия ден. Лошото време ми правали всякакви планове за разхода из Витоша или където и да е другаде 🙁 Общо взето нище не правих днес. Гери малко се позабави с урока и решихме след това да си тръгваме към Пловдив, за да се приберем по на време. Добре че го направихме. Пътуването беше доста тежко (поне за мен като шофьор). Постоянно валеше сняг и камионите не спогваха да го почистят. Доста време карах зад един снегорин с 40 km/h. Може би беше най-бавното ми преминаване по магистралата София-Пловдив. Имаше няколко катастрофи, които допълнително те карат да намалиш скоростта.