Този уикенд си го прекарвам направо по учебник. Класическо мързелуване и спане почти до обяд. Разбира се и едно пътешествие 😉

Събота след обяд с Гери, решихме да отидем до Стамболиски, при една нейна приятелка, която да ни разходи из околността. Тръгнахме по пътя за Пазарджик, защото по другия път за Кричим, бяхме минавали скоро и реших малко да поразнообразим. Грешка ! Оказа се че пътя от там към Стамболийски е затворен още от наводненията и е паднал моста. Ама аз откъде да знам ?!? Наложи се да заобикаляме през няколко села. Минахме през Говедаре, Хаджиево и Триводици, за да стигнем. Принципно обичам да минавам, през закътани села, като объркам пътя, но тези конкретно не ми харесаха. Въобще не може да се определят като “китни”.

В крайна сметка стигнахме в Стамболийски чак в 15 часа. В града влезнахме през един завод (за хартия може би), който така добре пушеше, че е идеален за моята колекция от индустриални снимки, която още не съм публикувал. С малко питане из града намерихме къщата на Нина (момичето, при което отивахме). Тя предложи да отидем в Перущица. Речено-сторено. Малко преди Перущица, спряхме да разгледаме едно полуразрушена стара църква (Червената Църква). Имаше няколко препядствиея по пътя (всъщност нямаше път, а поле, което трябва да се премине). Най-голямото беше един канал с мръсна вода. Имаше нещо като мост, но със стълби само от едната страна. На близо не се виждаше друг. Решихме да скочим, а на връщане ще мислим от къде да преминем обратно.

Църквата беше много интересна. Направихме доста снимки. Нина носеше един Nikon (не цифров) и с моята сапунерка снимахме доста. Може да сложа някоя снимка във Фото-блога ми, но за сега ето една, която намерих във ФОТО-КУЛТ.

Върнахме се по един малко отдалечен мост и потеглихме към Перущица. Градчето ми хареса. На места ми приличаше на стария Пловдив. Има и доста къщи във Възрожденски стил, но не може да се мери с Копривщица. Отидохме до паметника (не знам дали това е най-точната дума), който се намира високо над града и правихме снимки докато слънцето залезе. Направо се учудих колко места обиколихме за два часа и половина (17:30 вече беше тъмно) 🙂

Отидохме отново в Стамболийски и дори разгледахме и негоя център. Пихме по нещо за сгряване (чай, не си мислете нещо друго, все пак карах) и се върнахме в Пловдив.

Вечерта ми премина в гледане на филми. Първо майка ми искаше да гледа “Оркестър без име”, който си е купила от DVD колекцията на 24часа. Аз също нямах нищо против, да го гледам пак. Учудващо диска е много добро качество. Направо се чудя как са го прехвърляли ?!? От преди имаме едно DVD с “Опасен чар” (отново от някой вестник), който е с отвратително качество и дори със знака на Канал 1. След Оркестъра, си пуснах поредния ми епизод на Изгубени. Вече съм на втория сезон 🙂 Накрая реших да се наспя една нощ както аз си знам 🙂

Неделята станах отново към 12. Отидох на фризьор, този път не можа да ми се размине, и махнах идиотската ми прическа, която Ви гледа от дясно 🙂 Сега мързелувам … довечера може би ще ударим едно Петно и утре пак на работа …

Между другото, купих си билет за Stereo MCs и в сряда вечер, живот и здраве, ще прекарам няколко часа в София 🙂