За моя радост деня ми продължи така както и започна – с усмивка 🙂 След като се събудих по-свеж от колкото съм бил в последно време, ме зарадва и хубавото време. Слънцето грее, снега се топи. Излязох на вън. Най-сетне се снимах, за да си подменя паспорта, който ми изтече още през лятото.

Видях се с Герито, разходихме се из стария град и седнахме горе на тепето. Камъните бяха напечени от слънцето и можеше съвсем спокойно да се седи на тях. След това закарахме Ричо (котарака) на доктор. Вече е добре, но ще се оправи 🙂
След това се направих на куриер и занесох един подарък на бабата на Гери. Дори попълнихме един формуляр и й взех подпис, за пратката 🙂 Получи се хубава изненада. Трябва да разбера как е реагирала като е видяла какъв е подаръка и най-вече като разбере, че не съм никакъв куриер 😉 Беше по-лесно от колкото очаквах.
Вече Слънцето залязваше, а нас ни се ходеше на някъде. Нещо се отказахме от идеята за разходка из града и решихме да изненадаме Нина в Стамболийски 🙂 Речено-сторено. Отидохме, пихме чай и гледахме снимки от миналия път когато ходихме. Много хубави снимки прави ! Гери, като ги сканираш, нали знаеш ? 😉