След като влязохме в ЕС, реших да изпробвам най-значимото ни преимущество – ходенето свободно в чужбина (е, само в страните от ЕС, но все пак е нещо 🙂 ). Как всъщност стана това :
В петък, в почивката между лекциите, отидох и си взех притурката “зелена карта” към застраховката “Гражданска отговорност” от офиса на застрахователя ми, защото човека, при който си я направих, нямаше бланки. Нямаше никакви проблеми, все пак вече си бях платил за това (доста е спорно дали трябва да има различни такси ако излизаш от страната или не, но това е друга тема). Веднага започнах да си правя планове да излизам нанякъде 🙂 Преди това цялата седмица, в слънчевите следобеди на работа, и след едно обаждане от Магито, ми (ни) се приходи на море. В събота се събудих, още преди да ме събуди будилника, с голямо желание да ходя на някъде. От Пловдив единствено Магито се нави да ходим някъде и сутринта отидох у тях и тръгнахме на някъде. Доста се помоткахме и докато се наканим да тръгнем стана 12 часа на обяд. Все още не знаехме къде ще ходим. На мен по едно време ми идваше да зарежа всичко и да си отида на лекции. В крайна сметка решихме да отидем в Казанлък при Тишо и да ходим някъде заедно с него или да го докараме в Пловдив и вечерта да ходим в Петното или нещо подобно.
Стигнахме в Казанлък. Казахме на Тишо за двете идея – море и Гърция и решихме компромисен вариант – на море в Гърция 🙂 Тишо се нави за Гърция и вече бяхме двама на един и нямаше измъкване. Взехме малко храна и спални чували и в 14 часа тръгнахме към Свиленград, като дори не знаехме дали ще ни пуснат на границата, но нищо не пречеше да пробваме. По пътя дори взехме двама стопаджии от Казанлък до Стара Загора. Въпреки желанието ми, рядко ми случва да срещам стопаджии и да имам място.
Стигнахме до ГКПП “Кап. Петко Войвода” и без проблеми минахме границата само с личните карти. Аз си носех и паспорта, но не го показах, а и нямаше нужда. Само Тишо доста го гледаха на гръцкия пункт, защото е с бръсната глава, а на снимката е с коса (и то доста дълга 🙂 ), но все пак го пуснаха.
Големия куриоз в цялото пътуване беше, че нямахме карта на Гърция. Всъщност сутринта преди да отида при Магито проверих в три бензиностанции за карта на Балканския полуостров (каквато съм виждал), но нямаха. Спасението беше един спам на самата граница на някакви Free Shop-и, като на брошурата им имаше карта къде са им магазините и естествено и карта на северна Гърция, която именно ни интересуваше. През цялото време се уповавахме именно на тази “карта” 🙂
Към 19 часа бяхме в Александуполис – набедената ни крайна точка 🙂 Пътищата до там бяха доста в ремонт, но последния участък си беше хубава магистрала. В началото е малко объркващо, защото е затворен главния път, а стоят табелите към него и същевременно има други. Дори малко се върнахме, но като видяхме, че няма друг път си продължихме през селата. Хубаво впечатление ми направи, че част от междуградските пътища са осветени, което в България май никъде не е така. Гръцките шофьори са малко по-цивилизовани от българските, но честно казано веднага усетих разликата в по-спокойното шофиране. Поне да се спазват правилата за изпреварване и предимство и положението става по-добре. През двудневния ми престой там ме изпревариха на непрекъсната линия само един грък и двама с българска регистрация, като на места съм карал и с доста под максимално разрешената по ред причини – непознат път, нощ, гледам табели (на неразбираем език), любувам се на гледката 🙂
Такаа пристигнахме в Александруполис 🙂 Намерих едно място за паркиране и започнахме нощна разходка на града. Честно казано си го представях по-голям град, а той се оказа град от курортен тип ала Несебър и нещо подобно. Тръгнахме само направо, за да знаем как да се върнем обратно при колата 🙂 За щастие сме “познали” посоката и излязохме на фара и на морския бряг 🙂 Така за тази година – първото ми море на 20-ти януари.
След разходка по кейовете и брега се върнахме в града. Хванахме един парк (или по-скоро алея) покрай морето и тръгнахме по него. Стигнахме до края и точно щяхме да се връщаме, когато ни случи една неприятна история с полицай. Както стояхме, на пътя до нас спря едно черно BMW, сравнително стар модел. От него изскочиха четирима, които ако ги видите тук, ще ги наречете мутри, представиха се за полицаи и ни обградиха. Единия ми показа някаква карта, на която пишеше Police и ме пита : “OK?”. Нямаше никакви други отличителни черти – нито по тях (бяха цивилни), нито по колата. Попитаха от къде сме и поискаха личните карти. До тук добре, но като посегнахме да ги вадим, онези започнаха да дърпат и портфейлите ни. Веднага си помислих, че ще ни обират и не са никакви полицаи. Започнаха да се държат много грубо. Пребъркваха обстойно всички джобове и ни блъскаха. Естествено казаха да си отворя и раницата, като такова обстойно оглеждане не са ми правили тук в България (а са ме спирали за проверка). Нищо не ни казваха. Огледаха много внимателно евротата, които имахме – грапавини, знаци … всичко. На левовете въобще не им обърнаха внимание. Това малко ме успокои, че все пак не ни ограбват. Магито имаше една жабка оригами и онези я отвориха да видят, дали има нещо вътре. На мен ми оглеждаха пакетите кафе тип 3 в 1, а на Тишо беше върха, като подушиха изсушената му четирилистна детелина, която носеше при личната си карта 🙂 Чак накрая, като не намериха нищо, започнаха да се държат по-нормално и дори да се усмихват. Все пак не беше приятно грубото им отношение в началото. Дано да не е било породено от факта, че сме от България.
Случката с полицаите не ни развали настроението и продължихме разходката още малко. Решихме да спим в колата, и без това си носехме спалните чували, с идеята, че ще ходим някъде. Върнахме се при колата и излязохме от града, за да си търсим място за през нощта. Без да искаме влязохме отново на магистралата и излязохме на следващата отбивка. Така се озовахме в Makri, което не знам дали е село или градче, но останахме там. Влязохме в една глуха уличка на едно възвишение и точно си казахме – тук сме, когато видяхме на какво хубаво място сме попаднали. Виждаха се светлините на целия Александуполис, фарът и морето. Вече беше станало полунощ и заспахме. Отдавнашната ми мечта да спя в колата ми се сбъдна 🙂 Не е най-удобното място (особено като сте трима), но си струва да се пробва. Времето беше сравнително топло (направо горещо, ако се отбележи факта, че е януари) и с един не особено дебел чувал се спеше нормално.
Сутринта се събудих рано. Още не беше изгряло слънцето и се загледах в червеното небе, гледах изгрева, който за мое учудване беше от към морето (?!??), слушах си музика и постепенно събудих другите двама, които упорито искаха да спят 🙂 Май сега е момента да отбележа, че с два iPod-а и една Sansa с общо 8,5GB музика, успяхме да изкараме два дена с доста разнообразна музика 🙂 На сутринта Магито с радост отбеляза колко е хубаво да не ставаш от леглото, а направо да потегляш с него ! 🙂
Отидохме на плажа до Makri, който се оказа много по-хубав (както и очаквах) от този в Александуполис. Не е сезона и беше пуст – никакви заведения, никакви туристи. Само двама рибари и две кучета 🙂 Събрахме камъчета и миди, които са малко по-различни от тези в Черно море. Времето беше перфектно и нямаше как да не си потопим поне краката 🙂 Направихме го и беше супер. В никакъв случай времето не беше за 21-ви януари.
След плажа се върнахме в Александруполис, като влезнахме от друг път, но почти веднага се ориентирахме къде се намираме. Вечерта бяхме минали и от там. Разходихме се по същите места и през деня, като вече правех и снимки, защото си знам, че с моята сапунерка през нощта нищо не става. Времето беше прекрасно и улиците бяха пълни с хора. Видяхме града и през деня и дойде време и да си тръгваме 🙁 Между другото в Александруполис не е много лесно да се оправиш с кола – сигурно 90% от улиците са еднопосочни и е много гадно като не можеш да се върнеш от същото място от където си дошъл и не познаваш града.
По пътя към границата видяхме една табела към някакъв национален парк и решихме да го пробваме на 7 километра. Тръгнахме по един второкласен път, каквито много обичаме, но по едно време се разклоняваше, а табелите бяха само на гръцки, и решихме да се върнем. Спряхме се само в едно село Dadia. Като казвам село си представяйте някой малък китен български град, с хубав център. Там постояхме малко, разгледахме църквата (не знам защо, но всички църкви в Гърция ми се сториха еднакви – едни реставрирани, в един и същ стил), играхме хек 🙂
На връщане минаването на границата беше дори още по-лесно. От гръцката страна ни пуснаха веднага, а на българската само ни попитаха : “Кога излязохте ? ” и “Къде бяхте?” , отговорихме: “Вчера” и “Александруполис” и това беше. Тишо ме смени през по-голямата част от пътя и си починах малко от шофиране. Той се закара до Казанлък, а след това с Магито продължихме до Пловдив. С това обикаляне за двата дена минахме 900 km, което с моята Астралка прави 90 лева бензин. Делено на три – по 30 лева за двудневна екскурзия до Гърция на море с ходене когато и където си искаш (естествено плюс малко разходи за храна).
Супер хубаво си изкарахме 🙂 Много съм доволен, че го направихме, а най ми харесва ентусиазма и спонтанността, която имаме за подобни пътувания.