Tag Archives: София

28 май 2008

Пътешествия, Работа, , , , ,

Днес бях на Булконтрола в Интер Експо Центъра в София. Отново излагах фирмата. По-принцип нямаше да ходя тази година, но Янко днес имаше работа в Пловдив и аз трябваше да отида. С Мирослава двамата сутринта в 8 тръгнахме и съвсем на време бяхме на изложението. Днес беше втория ден на Булконтролата. На първия имало отчайващо малко посетители, като днес също не бяха много. Като цяло – слаба работа. Някои коментираха, че заради протестите на таксиджийте и камионите хората от София не са могли/искали да стигнат до ИЕЦ. От Пловдив беше по-лесно 🙂 Все някак си го избутахме деня, но най-интересното беше на връщане. В 18 часа си тръгнахме, в 18:12 бях вече на магистралата и си викам – ехаа измъкнах се. Да, ама не ! Точно на отбивката на Ихтиман ни отклониха от магистралата и целия трафик мина по стария път. Добре че обичам да минавам по подобни пътчета и ако нямаше толкова коли, щеше много да ми хареса, а сега само ми хареса. Минах през Костенец (до сега не бях ходил там), Белово и като наближихме Пазарджик си казах, че няма и смисъл да се връщаме на магистралата. Пътя Пазарджик-Пловдив също е затворен и в крайна сметка, реших да послушам табелите, и минах през Стамболийски. Обикваме родината, като я опознаваме 🙂 Хубав завършек, на този общо взето скучен работен ден на изложение.

п.с. някой знае ли защо беше затворена магистралата ? Надявам се да е някаква глупава причина, като протест или някоя важна клечка. Не съм чул да е станало нещо лошо ?!?

София, музеи, Кайли

Ежедневие, Култура, Музика, Пътешествия, Учение, , , , ,

Този уикенд отново не си останах в Пловдив. Успяха да ме убедят да отидем в София – пак по-добре от нищо. В събота сутринта отидох на упражнения в университета, но не изкарах много. Ще видим на изпита какво ще направя. Следобед, трябваше да изчакаме Таня да свърши работа, и след това великолепната петица отново се качихме на Астралката и потеглихме към София. Първата ни цел беше да се срещнем с Дина и след това да ходим някъде по музеите в нощта на музеите. Разочарован съм от София, че по магазинчетата за цигари и алкохол не можахме да намерим бира. Те дори нямаха хладилна витрина. Така отидохме на изложбата на Пиер и Жил напълно трезви 🙂 Бяхме и за началото на концерта на Gravity Co, но не се застояхме много, а си намерихме магазин за водка (според някои след 22 часа по БДС вече можело да се пие водка). Така в центъра на София, точно пред висшия съдебен съвет, добре се почерпихме. Особено след като свърши и втората бутилка (все пак бяхме доста хора). След това отидохме в Тънка червена линия. Според снимките добре сме се забавлявали там. Дори много добре ! Някои дори съжаляваха, че сме си тръгнали.

В 2 часа решихме да отидем на концерт на Ambient Anarchist в изложбената зала на Шипка. Там се опитаха да направят един пърформънс – да свирят в един куб направен от вестници и хартия и да се прожектират сенките, но нещо не се получи. Публиката искаше да види какво става вътре и постоянно късаше “завесата”, те пък се сърдиха и така като цяло не се получи много добре. Всички започнаха да си тръгват един по един и в крайна сметка останах само с Пухи и Гергана. Накрая, дори леко обидени на Ambient, отидохме да спим в квартирата на Гергана, която беше наблизо.

Неделя сутринта беше една от най-ужасните сутрини, които съм имал. Когато можех да си отворя очите и да си вдигна главата вече беше 13:30. Направо се чудя как Гергана е отишла в 7 на работа. Почти зомбирани с Пухи тръгнахме към Дина. Второто ми разочарование от София – обществения транспорт. Няма нито рейсове (поне които ги зная), нито свободно такси в центъра (на Орлов мост). Ние дори се надявахме на такси, но постояхме доста време на напичащото ни слънце, преди да си хванем.

Някак си все пак пристигнахме в квартирата на Дина, където ни чакаше страхотно приятно ухаещ обяд. Взех си един душ и горе-долу свежнах. След това трябваше да отида до Гергана (братовчетка ми) да взема едни багажи, а и да се видим. Там се разхладих добре с едно фрапе.

В Борово отидох и до Магито, където заедно с Тишо се размазахме на слънчевата терасата под звуците на лежерна неделна музика. Беше толкова отпускащо, точно каквото ми трябваше, за да се съвзема.

Неделя вечерта беше другото събитие, с което ме убедиха да отида в София – концерта на Kylie Minogue. Попаднаха ни покани и реших че за без пари ще си струва концерта от всякъде. Дори бяхме във VIP зоната, най-отпред пред сцената. Кайли пя повече от 2 часа и на стадиона имаше доста повече хора, от колкото предварително се очакваше. Получи се шоуто ! Хореографията и визуалните ефекти си бяха точно на място, въпреки, че на мен не ми е точно това идеала за концерт. Все пак се радвам, че бях там. Концерт на живо винаги си е добре и трябва да се подкрепят такива изяви. Дано да има повече подобни големи концерти в България.

След концерта – обичайната гъчканица, задръствания, няма таксита, изпуснахме последните трамваи … но по някое време успяхме да стигнем пак в Тънка червена, където тази вечер беше доста по-спокойно. Седнахме на голямата маса долу и дори си говорихме, за разлика от предишната вечер, когато само скачахме наоколо. Пихме по едно питие и към 2 часа се прибрахме в квартирата на Дина. След което аз съм заспал по някое време. Станахме в 6, в 6:30 тръгнахме и точно на време в 8:30 си бях на работа.

Днес, дори леко учудващо, се чувствах много добре. Всички в офиса бяха нещо изнервени, а на мен ми беше едно спокойно, айляшко, не се впрягах много … пожелавам на всички, и на себе си цялата седмица да е такава 🙂

update: ето нашите снимки (основно от събота) и едно ревю на концерта на Кайли със снимки на различните й тоалети.

Културният шок

Музика, , , , ,

Снощи на Култур Шок беше размазващо ! Страшен концерт, страшна публика … и малка зала. Хората бяха дошли за голям купон и той се получи. Публиката пееше още от самото начало на Балканджи и Черно Фередже, а когато излязоха Джино и копания, положението стана неконтролируемо. Тълпата стана като един – всички скачаха и пееха заедно. То и нямаше как иначе, защото нямаше никакво, ама никакво място. Култур Шок се върнаха 3-4 пъти на бис в тесния Black Box . За първи път бях на концерт, където хората са толкова нагъчкани. Въпреки това оценявам този концерт като един от най-добрите на които съм бил. Неописуемо усещане ! Още имам шум в главата 🙂

Kultur Shock - Jino Kultur Shock - Sofia 2008Kultur Shock - Sofia 2008

Още четири дена пътешествия

Пътешествия, Разни, , , , , ,

Тръгнах още в четвъртък вечерта. След работа. Петъка си го взех почивен ден, а в четвъртък беше рождения ден на Софито и аз отидох в София да празнуваме. Празнуване беше твърде силно казано, защото уговорката беше аз да съм шофьор. Бяхме в едно заведение в Студентски град, където имаше и чалга, а аз дори не можех да пия. Все пак беше четвъртък вечер и не стояхме много. Прибрахме се, пуснахме да гледаме Sweeney Todd, но аз съм заспал още в началото.

В петък станах чак на обяд. Кафе, закуска … след което следобеда беше отделен за гости на леля ми. Надвечер с Магито уж излязохме навън да снимаме, но всъщност успяхме само да купим един UV филтър за Cannon-а и да хапнем в Дон Домат (не ни хареса там).

Между другото целия ден ми се наложи да пообиколя доста места из София и GPS-а мога да кажа свърши хубава работа.

Петък вечер беше купона за рождения ден на Тишо. Мястото – яката къща на “сред село”. Получи се класически купон – от онези в които не познаваш 80% от присъстващите. Отгоре на всичко дойдоха и двама белгийци от couchsurfing. Тишо направо се разчуства когато тюленските пощи му донесоха автоматите за борд. Пих доста бира.

Събота решихме да си направим едно пътешествие. Събрахме се десет човека в две коли. Включително и двамата белгийци, които искаха да видят малки български села и да се убедят на живо, че съществуват такива места и неща, каквито били видяли някъде. Първоначално планът беше да отидем в Долно Съхране на вечеря, евентуално да разгледаме Казанлък и вечерта да отидем на клуб в Петното в Пловдив. Естествено не стана така 🙂 Първо станахме и тръгнахме късно. После по пътя другата кола се бяха спрели в село Буново да разгледат, а нас ни ходеше пък в Копривщица. Убедихме ги да отидем всички. Така кривнахме към Копривщица. Така в рамките на седмица бях два пъти там. Този път по светло 🙂 За разлика от Пловдив и София по подбалкана беше валял сняг тази седмица и всичко беше в киша, а на места се разминавахме и със снегорини. В събота обаче слънчевото време беше дошло и там, така че използвах светлината за снимки и разходка. След това хапнахме в един ресторант България, където гозбите бяха дебели, а цените тънки и добре ни се отрази 🙂

Както се очакваше стигнахме в Съхране късно и Марто каза, че не му се кара повече по тъмно. Някои от другите също казаха, че след предишната вечер на им се мисли за барове, така че по правилото, че през зимата групата не се дели, останахме да пренощуваме там. Не бяхме взели нищо за ядене и вечеряхме две купи фасул с два буркана кисели краставички. За десет човека. И се наядохме (нали написах, че се натъпкахме в Копривщица).

Белгийците изкараха една игра с карти Jungle Speed и общо взето цяла вечер сме играли на нея. Зарибихме се, а и е доста интересна и изисква доста добри реакции и наблюдателност.

Който е бил в къщата на Тишо знае какви са размерите на стаята (единствената топла) и сега си представи 10 човека как се събират да спят там. По леглата и по пода нямаше празно място от спящи хора (ако трябва да бъда точен Златна спа в студената стая, но бабата на Тишо беше при нас, така че пак сме 10 човека).

В неделя сутринта отидохме в Казанлък. Първо бяхме у Тишо, за да може белгийците да си намерят couchsurfing за следващите дни, след това отидохме на разходка из центъра. Ядохме от огромните сандвичи, отидохме до гробницата, видяхме реставрирана църква (онази с чешмата, на която водата се пуска с ключ за лампа 🙂 ) …

След Казанлък отидохме в Пловдив. Направо се почувствах като турист в собствения си град. Разходихме се малко по главната, двамата белгийци си уредиха среща с човек от couchsurfing за да останат вечерта … и останалите решиха да се връщат към София. Малко след това се прибрах в къщи. В неделя вечерта.

п.с. айде и аз се регистрирах в couchsurfing 🙂

На хижа Мальовица

Пътешествия, , , , , , ,

В петък вечерта, веднага след работа, заминах за София (за втори път тази седмица). Отидох на рожден ден на Вилито, а за уикенда беше планувано ходене на планина. Е, в София нищо не става толкова бързо. След като ми пристигна рейса към 9 часа, първо отидох до Магито (в Борово) от там тръгнахме към Вилито (в Княжево). Успяхме да стигнем чак към 23:30, точно в разгара на купона. Въпреки всичко, мисля че бързо наваксахме 🙂 Видях доста хора, които не бях виждал отдавна. Дори и Тишо, който твърдеше, че го няма 🙂 Супер се забавлявах, докато не изключих по някое време и Здравка ми даде един чувал и едно шалте и ме настани в една стая, където изкъртих чааак до 11 и нещо. Всъщност не е чак толкова много, като се има в предвид кога легнах.

Закусихме принцеси с овесени ядки, домат и кашкавал. Не ме питайте как се правят – не разбрах, но бяха вкусни. Изчакахме Тишо, който беше на работа до 1 часа и след това се зачудихме на къде да ходим. В крайна сметка останахме само 4 човека за планината и решихме да отидем на хижа Чакър Войвода. Казаха ми, че за да излезем от София трябва да сменим 3 рейса и аз искрено се учудих как могат да го издържат това ежедневно ?!? Трите рейса и като цяло излизането от София ни отне 2 часа и половина – целия хубав слънчев следобед. Някъде в задръстването на Цариградско (заради катастрофа) решихме да сменим посоката и да отидем на хижа Мальовица, която беше по-близо, а и Вилито знаеше как се стига до там. Излязохме на изхода за Самоков и зачакахме на стоп. Сравнително бързо стигнахме до Самоков, но вече се смрачаваше, а на неговия изход нямаше табели на къде трябваше да поемем. На разклона за Бели Искър и Говедарци вече беше тъмно, но пък ни взеха директно за Мальовица (Йонов, тук и теб те забъркаха). Там вече ни чакаха Вилито и Тишо и поехме по пътеката за хижата. Нощта беше чудна – невероятно ясно небе с безброй звезди !

В неделя сутринта си направихме кратка разходка над хижата. Снегът беше перфектен, времето също. Много хора си караха ски и сноуборд. Условията за зимен туризъм просто бяха идеални.

около хижа Мальовица

На връщане Вилито реши да си идва до Пловдив и решихме направо да си хванем стоп, без да се връщаме до София. Малко се позачудихме какво да правим, когато взехме за замръкваме на един доста запустял път малко след Самоков до язовир Искър, но точно тогава ни взеха директно за Пловдив и към 7 часа жив, здрав и доволен се завърнах в любимия град.

Чуден уикенд ! Толкова хубави места и случки изживях, че почти не съжалявам за пропуснатите такива – ходене до Мандрица, една среща в Петното (кога ще е следващата ?), друга в София с човек, който също беше там, но не можахме да се видим.

Блуба Лу: Зад завесата

Култура, Музика, Пътешествия, ,

Вчера все пак реших да отида до София за концерта на Блуба Лу. Тъй като все още съм без кола, реших да опитам сладостите, които изпускам, когато съм шофьор. На първо място да пътувам на стоп. Към 14 часа излязох от работа (взех си един свободен ден на две половинки 🙂 ) и с Вилито отидохме на магистралата. Времето беше леко мрачно, но все пак ставаше за стоп. Сравнително бързо ни качи един турски TIR, който караше жива риба за Холандия. За една идея, ако не бях на работа, за малко да се навием и да отидем до там. Проблемът на стопа с TIR, е че не е много бързо, но пък е удобно. С твърда скорост от 89 km/h пътувахме към София. По пътя за първи път тази година видях сняг и дори се зарадвах, но наистина не бях готов за това, което ме очакваше в София. Валеше обилно дъждо-сняг (с преобладаване на снега). Целия прогизнах. Бях се приготвил за студ, но за толкова влага – не. Вилито се отказа да идва на концерта и аз се отправих да търся Младежкия театър. Оказа се, че съм имал грешна представа къде се намира и добре че сестра ми и Жоро бяха на близо и ме упътиха. Те всъщност отиваха на една фотоизложба, точно на гърба на Младежкия театър. Така посетих и откриването на изложбата “Като на кино” на Атанас Христосков. Много хубави снимки ! Междувременно си взех билет на Блуба Лу и имах един час за губене. Реших да си намеря някое топло и сухо местенце с хапване. Показаха ми една Тропс къща и се настаних там. Изстисках си якето, както се изстискват дрехи след пране, та поне малко да поизсъхне, докато съм на сухо.
Повечето хора, които очаквах да видя на концерта също се отказаха и видях само Гергана и Евгений. Въпреки това залата беше пълна. Концертът … всъщност не може да се нарече точно така – по-скоро смесица между театър и концерт или най-точно словосъчетанието, което много не ми харесва да използвам, мултимедиен пърформанс. Наистина мултимедията, музиката и спектакъла бяха по равно. Страхотна смесица ! Имаше две завеси/екрани – една пред музикантите, и една зад тях. На двете места постоянно се прожектираха различни неща – ту живи кадри, ту разни записи … не мога да ги опиша. По време на изпълненията, като се прожектираха самите музиканти се получаваше много странно усещане за обемност. Музиката беше страхотна както и очаквах – целия албум World Melancholy (чуите preview на записите тук) в изпълнение на Рони, с нейния глас, който много ме грабва. Това е един от малкото албуми въобще, който ми хареса на първо слушане. Накрая, на пук на всички представления, завесата се вдигна, вместо да се спусне 🙂 Незабравим спектакъл.

Единственото, което ми се размина с предварителното очакване, беше обявения симфоничен оркестър, който се  оказа струнен квартет. Лично за мен между двете понятия има известна разлика, но кой знае ?!? Все пак това не ми попречи на цялостното усещане.

След концерта реших да си уредя къде ще остана за вечерта, защото все още си нямах представа, въпреки многото покани. Магинцето ме приюти (thank you, thank you!), а и това беше едно от малкото места, до което знаех как да стигна (поне така си мислех тогава). Междувременно обаче, с Гергана решихме, че има време да пием по една бира някъде (а и както казах – бях без кола) и отидохме в един Дон Домат.

Към 11 и нещо реших, че е все пак искам да стигна до Магито с градски транспорт и Гергана ми каза, че тролей 9-ка ходи точно в Борово, а и спирката му беше почти точно пред пицарията. … веднъж се качил в 6-ца тролей … опаа беше 9-ка, но няма значение. Оказа се че тролея не отива точно там, където очаквах. Аз знаех как си стига по бул. България, а той мина през някакви улички из квартала. Все пак с цената на няколко продължителни и безплатни мобилни разговора се оправих и намерих блока на Магито.

Сутринта ме посрещна поредната гадост – всичкия сняг, който валя вечерта беше станал на лед и всички тротоари (а и улици) се хлъзгаха. София за пореден път ми направи лошо впечатлени по отношение на климат. Радвам се, че не живея там. Към Пловдив се връщах с рейс и до тунела Траянови врата всичко беше снежна бяла приказка, а след него не бяха и чували за сняг. Имам снимки тип преди/след (но са твърде гадни за показване). Винаги ме изумява как може да има такава рязка граница точно там !

OpenFest 2007

Линукс, Събития,

Приключи и тазгодишния OpenFest. Аз в събота успях чак към 9:30 да се измъкна от вкъщи и да тръгна към София. По пътя постоянно валеше и имаше гъста мъгла. Най-странното беше, че в Пловдив си беше хубаво време и аз дори си забравих якето – голяма грешка, като се има в предвид къде отивам, обаче се усетих чак на магистралата и не ми се връщаше. Въпреки лошото време успях към 11:30 да стигна във Военния клуб.

Изслушах лекцията на Georg Greve, която беше доста добра. След това реших да пропусна следващата и заедно с времето за почивка отидох при братовчетките ми да се видим. Всъщност основната причина да отида, която ми развали “open” деня, беше да се занимавам (разбирай преинсталация) с един Windows.

След тази не-open пауза се върнах на OpenFest. Отидох в зала 3 на Web 2.0 BarCamp, но нещо тези уеб неща не можаха да ме спечелят. Отново отидох в 1-ва зала, в която течеше лекцията на Васил Колев, който говореше за VoIP. Догледах я и след това започна лекцията, която най-много ми хареса от целия OpenFest – Building Wikipedia: a very cheap story. Просто лектора (Domas Mituzas) беше идеален и предостави точно това, което аз очаквам от една лекция. Дозата хумор също беше на ниво. Идеята със оператора за оптимизация* просто разби цялата зала 🙂 Освен това научих доста неща за това как и на какво се крепи Wikipedia. Накрая поредното разбиващо изказване беше след въпроса “как се грижите за бекъпите?”, на който отговори с “backup, what ?!?!?”. Така че да знаете – wikipedia, освен седемте им data сървъри по света, нямат backup.

Като естествено продължение изслушах и лекцията за българката wikipedia, което беше и края на първия ден на Openfest.

Втория ден също закъснях малко за началото и влезнах по някое време на лекциите на Бого, който нещо ми се стори недоспал (или каквото там) и не беше така темпераментен в презентацията си, както обикновено. Иначе много се радвам на идеите и нещата които представи. Наистина се надявам свободните софтуерни решения да спечелят бизнеса и администрацията.

Следващата лекция беше на Erik Josefsson. Честно казано от заглавието “Как да се борим за права си в цифровия свят” очаквах да говори как да защитим нашите неща и нещата които правим в Интернет, а той говори главно за законите и проектозаконите в европейския съюз, които се отнасят главно за защита на авторски права и правото на лична употреба. Не че беше лошо, но не очаквах това. Накрая на лекцията представи и всички (?) кампании на EFF, което ми хареса.

Последва почивка, която прекарах в ядене на пица в близката пицария, където бяха и почти всички останали от OpenFest 🙂 След като се наядох добре реших да пропусна следващата бизнес лекция, както и останалата част от ден, а да се прибера по-навреме в Пловдив и да гласувам.

* – оператор за оптимизация: //

Гадна София и концерт на Мизар

Музика, Пътешествия, Разни, Технологии, , , , , , , , , ,

След съботния купон/сватба започнат в Гепи и продължен в Петното до посред нощ, ставам в 7:30 сутринта и се стягам да ходя за два дена в София (понеделника си го взех отпуска от работата). Към осем и нещо успяваме с майка ми да натоварим всичкия багаж и тръгваме. Майка ми просто трябваше да я закарам до София да се види с леля ми и другите роднини в столицата. От Пловдив качих и Яна, с която се бяхме навили да ходим на засаждането на дръвчета, организирано от gorichka.bg.

Нормално към десет и нещо пристигаме в София и на Орлов мост се втрещявам – булевард България е затворен ! Казвам си “ужас!” аз от друг път не знам как да стигна до Борово, където трябваше да оставя майка ми. Свих в следващата в ляво, като се надявах от някъде да се включа отново на “България”. Йок ! Всички пресечки, преградени с огради и пазени от полицаи. По-късно разбрах, че цялата работа била заради някакъв маратон. Аз карах, карах, без да знам къде съм, докато стигнах на края на Витоша, където десния завой, също беше заграден и просто спрях. Братовчетките ми казаха да стоя там и ще дойдат с такси да ме упътят как да стигна до тях. Така в лутане и чакане изгубих повече от час.

След като най-накрая оставих майка ми, трябваше да отидем до Яна в Дианабат, за да си вземе малко по-подходящи за планина дрехи и обувки. Междувременно се чух с Еми и се разбрахме да вземем и нея (и тя още не беше тръгнала) от Овча Купел. Чудите се как се оправям в непознат град, нали ? И аз се чудя !

Стана почти един часа докато стигнем до лифта на Драгалевци и от там отидохме пеша до Драгалевския манастир и започнахме да се чудим къде точно е засаждането. Еми използва “обади се на приятел” и се оказа, че мястото въобще не е близо, а и те вече почти приключвали.  Това много ни разочарова и разбрахме, че въпреки голямото желание този ден няма да садим дръвчета.

Съботата беше един слънчев ден във Витоша и ние решихме да се възползваме все пак от случая  и си направихме разходка из планината. Изкачихме се до Бай Кръстьо. Там хапнахме по една чорба и като захладня слезнахме с лифта. За да се стоплим Еми ни заведе в Чайна и пихме невероятен чай, който си избрахме като за след планина. В 18:30 имах среща пред кино “Люмиер” за да си взема билета да влизам на концерта.

Концертът на Мизар. Малко съм раздвоен. Имаше доста неща, които подразниха и оказаха влияние на  цялостното усещане. На първо място и основното – голямото закъснение. След като беше обявен за 18:30 , в 20:30 Kayno Yesno Slonce излязоха с думите “Добър вечер. Концертът малко закъсня, но това е положението.”, изсвириха две песни и си тръгнаха. А това бяха единствената друга група, освен Мизар, която бях чувал предварително. Така след закъснението целия фестивал се проточи. Все пак 6 групи да свирят не е малко. Имаше и досадни паузи между изпълнителите, в които святкаха цялото осветление, което някак си не стоеше добре. Освен това  това били станали и други тъпотии, което допълнително изнерви обстановката. Подразни ме, че мъжът от италианската група Rose, Rovine e Amanti излезе от сцената още преди края на последното им парче и дори не успя да си получи заслужените аплодисменти. Irfan и Voyvoda ми направиха добро впечатление, а гърците Daemonie Nymphe не чак толкова. И все пак повечето хора (да, признавам си, и аз) чакаха Мизар. Македонците излязоха на сцената чак след полунощ. Още с първите думи вокалa ме изуми. Такъв глас на живо не съм очаквал да чуя ! Хареса ми дори повече от записите. Свириха час (дори може би по-малко) и си тръгнаха от сцената изведнъж без поздрави и без бис. Навън хората коментираха изпълнението на “Дождот”, как го претупали, но на мен ми хареса. По-скоро проблема беше в озвучението, и то през целия концерт. Повечето групи постоянно се оплакваха от мониторите.

След концерта бързах да си тръгна, защото вече бях казал, че ще спя при леля ми и тя ме чакаше. Извинявайте че не казах дори чао (знам, че не се сърдите : ), но колкото и да бързах бях решил поне набързо на мина и през изложбата “Земята от високо”, защото си знам, че друг път няма да има кога да я видя.  Легнах си към 2 часа и бях доволен, че си бях взел понеделника почивен ден и не се налагаше след концерта да се прибирам до Пловдив.

Като цяло съм по-скоро доволен от концерта. Покрай него се запознах и с доста от хората от Bai_Hui 🙂 Освен това ме запознаха (и след това му забравих името) с барабаниста на The Headstall. Убави хора !

В понеделник станах към 10, малко игри с Мимито до обяд, след което имах среща със Софито да ходим в Студентски град да й сглобявам едно бюро, което мъкнех с мен. Отидох да я взема от НАТФИЗ, а тя ми вика – хайде по магазини да си взимам GSM. Аз казвам – OK. Решихме да отидем в Mall-а, където поне знаехме, че има места за паркиране, защото иначе из центъра нямах представя къде ще паркирам. Имахме идея какъв модел точно телефон търсим – Nokia 2310, но като питахме за него в Germanos ни казаха, че в този магазин такива ниски класове въобще нямат. В Техномаркет също го нямаха. Малко се разочаровахме и решихме да гледаме 3D кино 🙂 Аз досега не бях ходил и даваха Космическа станция, което ме нави 🙂 Доволен съм. Хареса ми 3D киното !

След това продължихме из магазините за GSM-и  извън лъскавия Mall. В още един Germanos получихме ужасно отношение. В още един магазин (вече не помня кой) имаше модел, но го нямаше в желания от сестра ми цвят панел. Все пак в крайна сметка в поредния магазин намерихме точно каквото търсихме и го взехме. Софито имаше конкретна идея какво искаше – телефон с радио, на който батерията да кара много и да е червен на цвят, ако може. Nokia 2310 отговаря на тези изисквания (само го няма в червено, а в оранжево). Ха, честито, Софи !

Успяхме да стигнем до студентски град чак на стъмване. Сглобих бюрото. Беше по-лесно отколкото очаквах 🙂

В 20 часа успях най-сетне да напусна  София с ужасното движение, задръствания, затворени улици и други неща, които успяха да изнервят дори мен – най-спокойния шофьор, който познавам 🙂

OpenFest 2006 София и … още нещА

Музика, Пътешествия, Свободата, Санчо..., Събития, , ,

Вчера (събота) в 8:30 часа сутринта потеглих към София за OpenFest. В Пловдив беше хубаво ясно време, макар и студено, а столицата ме посрещна със сняг. Видях си първия сняг за тази година 🙂 Оставих майка ми (тя дойде с мен, но по други задачи 🙂 ) и съвсем малко изпуснах началото на феста в 10:30 (отне ми и известно време да си намеря място за паркиране в центъра на София).

Първо говореше Йовко, с нещо като встъпителни думи. Единствения слайд на екрана (който аз видях) беше с бюджета, с който е направен Софийския фест тази година. В сравнение с проектобюджета, който гледах в организационното wiki на openfest, е направо нищо. Наистина тази година изпуснах организацията и не знам как са се справи. Браво на всички ! Всички май знаем кои са “всички”. И аз се надявам всяка година да има нови хора, както между впрочем се получи в Пловдив.

Първата истинска лекция беше на Branden Robinson, който говори за демокрацията при Debian дистрибуцията. Въпреки, че не съм дебианец, лекцията ми беше интересна и я изслушах с интерес. Въобще не бях се замислял колко видове гласувания може да има и какви са разликите между тях.

Следваща лекция (или по-скоро представяне) започна след известни технически проблеми и беше посветена на представянето на проекта C3 на Фондация “Отворени проекти”. Това е нещо, което е много интересно и се надявам наистина да се случи и да успее, но какво е точно май все още никой не знае 🙂 След като видях във видеото кои хора са замесени в него, съм почти сигурен за реализирането му.

Междувременно се запознах най-сетна на живо с Евгений Василев (aka AquilaX). Казвам най-сетне, защото от много време все се засичаме, къде ли не, виртуално. Ходихме заедно на обяд в Дон Домат и изпуснахме лекцията на Микроинвест за счетоводния софтуер. Върнахме се за Георги Чорбаджийски и неговата тема за Linux kernel-а. Както и очаквахме той потвърди, че Линукс е най-доброто и оплю прозорците 🙂 Бъзикам се, беше си добра лекция.

Между лекциите успях да говоря с Бого Шопов за феста в Пловдив и той ми каза, че може да се напечатат плакати специално за останалите три града в които тази година ще има OpenFest. Дано ! Надявам се да си осигурим и видеозаснемане, но за съжаление нищо твърдо все още.

Присъствах и на лекцията за Linux distributons for embeded WIFI devices, която дори има нещо общо с моята работа, и ми беше доста интересно. Занимавам се с embedded софтуер, но все още не сме стигнали (във фирмата) до Линукс. Интересна работа си е да бъзикаш разни хардуерни кутийки 🙂 Интересно е и да бъзикаш Линукс, така че 2 в 1 🙂

Един незабравим момента по време на феста беше когато Антони Райжеков дойде при мен и се поздравихме. Много странно се почуствах – все пак аз съм му фен и би трябвало аз да направя нещо такова 🙂

Последната лекция, на която бях, беше на Шопов за Free Beer. Голям смях 🙂 Ако направи такова шоу и в Пловдив, феста ни ще е номер 1 🙂

След това си тръгнах. Бях казал на taralezh, че може да се видим, но си мислех, че вече е много късно. Звъннах й и се оказа, че стоят на БАИТ Експо до 7 часа ! Беше 5 и нещо и реших да отида и там. Така разгледах и БАИТ-а. Честно казано не си струва входа (да, платих и такъв). Ако искате да купите нещо или да правите бизнес, може би там Ви е мястото, но иначе не. Все пак аз бях отишъл да се видя с Еми. Радвам се че се видяхме, но и този път не пихме бири. Еми, обеща за другия път – в Пловдив ! Тръгнахме си заедно от IEC и тя дори се съгласи да я возя – като изключа едно въртене в дере, съм добър шофьор, нали 🙂

Последва хубава вечеря при братовчетка ми Албена, която имаше рожден ден. Видяхме се по роднински и хапнахме 🙂

Вечерта и нощта беше резервирана за концерта на Остава в един боулинг в Студентски град. Отидох с Магито и Софито. Концерта беше супер, но мястото нещо не беше много подходящо. Поне хората се кефиха и стана шоу 🙂 Видях се с Дани, след като последния път ги пропуснах в Пловдив. След концерта отидохме в Строежа. Едно място, за което само бях чувал и сега най-сетне отидох. Хареса ми. Ще отида пак. Само се надявам тогава да няма чак толкова много хора. Снощи беше претъпкано. Постоянно те блъскаха минаващи хора и не можеш да се отпуснеш да потанцуваш.

Към 2:30 се прибрахме да спим в общежитието на сестра ми. Тази вечер така беше станало, че бяхме 5 човека в стаята 🙂 Беше идеално топло и поспах няколко часа. Станах в 7, отидох да взема майка ми и в крайна сметка в 8:15 излязох от зимна София. Зимата беше до тунела Траянова врата, след това беше слънцето. В 10 часа бях в ПУ на упражнения. Оказа се, че дори не съм закъснял – преподавателката ни закъсня повече от мен – и тя пътувала от някъде (по програма бяхме от 9). Към 17 часа вече почти не издържах на упражненията и добре, че приключихме. Последва едно приятно кафе с една от новите ми колежки, но след това побързах да се прибера най-сетне. Цял ден на упражнения и след като почти не съм спал, направо се прибрах скапан, а утре е понеделник … отново сърдит понеделник …

п.с. след такъв пост мога да Ви кажа, че spellcheck-а на Firefox2 rules 🙂

Пътувания, срещи и раздели

Пътешествия,

Изминаха няколко дена без да пиша тук, но просто нямах време. За щастие всичко беше хубаво. Хронологично всичко започна от петък вечерта, когато спонтанно решихме да отидем до София. Дил каза, че ще ходи до там да се види със сестра й и да й носи багаж и аз се навих да я закарам с колата, и без това ми се ходеше някъде в съботата, само където си мислех, че ще е с по-голяма надморска височина 🙂 Таня и Ева също се навиха да дойдат с нас, въпреки че вечерта бяха на работа. Събота сутринта отидох да ги взема и Наката също се нави да дойде. Така се събрахме пълна кола, заредихме резервоара и газ към София. Първото нещо, което направихме естествено беше да се изгубим 🙂 Дори стигнахме до една неасфалтирана, кална, задънена уличка, когато се усетихме, че това не е пътя за гарата 🙂 Върнахме се и се ориентирахме. Май не ставаме много за скаути, не се ориентираме добре по карта. Оставихме Дил и отидохме към Витошка да се разхождаме. Зарязахме колата в една пресечка, по примера на софиянци, малко след знака “забранено паркирането”, и се отдадохме на разходка. Отидохме до НДК, снимахме се и се радвахме на хубавото време. След това тръгнахме обратно по Витошка, да търсим магазина на Денил, където работи сестра ми, но имаше много клиенти и едвам се видяхме за 2 минути 🙁 Малко след това дори ядохме сладолед 🙂 Май за пръв път ми се случва такова нещо през януари месец. Стигнахме до ЦУМ и решихме да се возим на метрото. Ева и Таня не бяха се возили никога и решихме да инвестираме време и пари в това начинание 🙂 След това разгледахме и самия ЦУМ, където видях най-яките безплатни тоалетни, в които съм бил 🙂 Особено ако си на зор 🙂 Разходихме се и по жълтите павета и до Славейков и накрая седнахме в едно кафе “Ротондата”, малко да си починем. Там се видях и с r00tburn (Митко или по-известен като Пешо). Радвам се че се видяхме пак след повече от година без да се виждаме на живо 🙂 Дано скоро пак да се видим някъде по света 😉 Вече беше станало към 17 часа и решихме да си тръгваме, защото Таня и Ева са на работа от 20. За щастие колата си беше където я оставихме. Сетихме се за онзи виц : “-Кое е най-хубавото нещо на София ? -Табелата за Пловдив, майна” и тръгнахме обратно. Пътувахме много весело и, слава богу, безаварийно. Закарах момичетата до работите им и след това се прибрах, изкъпах се, хапнах и отново към Петното 🙂 Там се видях с Lemon, която утре си заминава за Мюнхен и си прекарахме още една хубава вечер в Петното. Лек път, Лемонче 🙂 То явно сега е период на масово изселване към Германия. Май пропуснах да кажа, че и Анито си замина в събота. Дил си заминава във вторник, а снощи в Петното видях Нелито, която не бях я виждал също с години, и тя си заминава утре … май схванахте, какво имам в предвид 🙂

Междувременно, сега качих снимките от нова година, ако искате разгледайте ги на Нашите Снимки. Отново са много и са в две части.

Докато пишех това, се разбрах с Магито, Цецо и брат му да ходим до Бачково 🙂 Спирам до тук и дано няма много правописни грешки, че нямам време да проверявам