Неделя във Велико Търново

Таня беше на обучение във Велико Търново и още като намекна да отидем да я приберем в неделя “едвам ме нави”. Успях да убедя с мен да дойдат и Вилито, Вени и Ники и така в неделя сутринта потеглихме на север. Честно казано си мислех, че Велико Търново е дори по-далече, но от Пловдив разстоянието го взехме с кола за малко над 3 часа. Може би просто случихме, че нямаше много трафик, или наистина са взели да пооправят пътищата. Пристигнахме в старта столица към 13:30 и имахме доста време да се разхождаме и разглеждаме. Времето също беше с нас – целия следобед беше топло и леко облачно, като слънцето ту се показваше, ту се скриваше. Прекрасно време за разходки.

Разхождах се из Велико Търново за първи път от 2-3 години и първото нещо, което ми направи впечатление този път, бяха многото чужденци. Най-много бяха румънците (естествено), но имаше и доста други. Трябва да призная че Пловдив много е изостанал в това отношение. В Търново почти постоянно чувах чужда реч. Таня беше в един хостел, където още повече се убедих, колко е посещаван града. И цялото ми това впечатление дойде без да отидем на Царевец. Всички бяхме ходили и решихме този път да разгледаме града.

В унисон с многото хора, едвам си намерихме и място за ядене. Въпреки многото заведения, всички бяха пълни. А те хич не са малко, и всички с чудесна гледка, която си идва от естественото разположение на града. Планината вече се е раззеленила и допълнително ни радваше в прекрасния пролетен ден.

Останалата светла част от деня я отдадохме на паркове. Първо отидохме до паметника на Асеневци, където за първи видях статуите от близо. Честно казано и от близо ми харесаха – с много детайли и внушително огромни ! А и самото място страхотно – попадащо в зрителния център на (стария) град, но отделено от него с естествена водна ивица. На равно, но заобиколено от хълмове от всички страни. Хареса ми.

След това отидохме един парк. Не му знам името, но онзи същия, в който бяхме по време на пътешествието ни по старите български столици. С Таня си спомнихме няколко весели случки от тогава 🙂 Иначе сега отново беше пълен с хора, които се радват на хубавото време. Сега успяхме да си намерим еквивалента на „нашите пейки“ и останахме там, докато слънцето тръгна да залязва, а ние трябваше да се връщаме обратно до Пловдив.

За финал мога да кажа, че Велико Търново ме изненада много приятно. Пожелавам всички градове в България да се развиват така и да изглеждат като останалите европейски градове.

допълнение: повече снимки може да видите тук.

1 thought on “Неделя във Велико Търново

  1. мммм. много хубаво е там, наистина.. не ми се тръгваше чак:)

Коментирай