Ваничка май ще се окаже права, че сега ще започна да пиша само за Божидар. Ама то и какво друго ми остава, като общо взето нищо други не ми се случва. С малко бебе не можем да мръднем никъде. Едно пътуване на 30km до Кричим си беше цяло преселение. Но от друга страна Божидар все повече расте, все повече проявява характер, все повече радва (не е като в онази песен на Контрол 🙂 … и не е онова основно спящо бебе от първия месец. От моя гледна точка мога да кажа, че втория месец мина много по-бързо от първия. За напред се надявам да е още по-добре.

p.s. ето и малко снимки.