Отмина и тазгодишния Великден. За първи път от доста време не бях в Мандрица, но затова си има причина и тя се казва Божидар. С малко бебе нямаше как да тръгнем на толкова дълъг път, но все пак успяхме да мръднем от Пловдив. Прекарахме празниците при родителите на Вилито в Кричим. Както казах за първи път излизахме с бебето извън Пловдив и багажите, които трябваше да вземем бяха изумително количество – колата беше препълнена. Сериозно започнах да се замислям за багажник за покрив. Иначе празниците се усетиха основно по яденето. Oстаналото време не се различаваше много от последните ми няколко уикенда – гледане на бебето. Ама така е – не се оплаквам, а се радвам !