Tag Archives: hitchhiking

На хижа Мальовица

В петък вечерта, веднага след работа, заминах за София (за втори път тази седмица). Отидох на рожден ден на Вилито, а за уикенда беше планувано ходене на планина. Е, в София нищо не става толкова бързо. След като ми пристигна рейса към 9 часа, първо отидох до Магито (в Борово) от там тръгнахме към Вилито (в Княжево). Успяхме да стигнем чак към 23:30, точно в разгара на купона. Въпреки всичко, мисля че бързо наваксахме 🙂 Видях доста хора, които не бях виждал отдавна. Дори и Тишо, който твърдеше, че го няма 🙂 Супер се забавлявах, докато не изключих по някое време и Здравка ми даде един чувал и едно шалте и ме настани в една стая, където изкъртих чааак до 11 и нещо. Всъщност не е чак толкова много, като се има в предвид кога легнах.

Закусихме принцеси с овесени ядки, домат и кашкавал. Не ме питайте как се правят – не разбрах, но бяха вкусни. Изчакахме Тишо, който беше на работа до 1 часа и след това се зачудихме на къде да ходим. В крайна сметка останахме само 4 човека за планината и решихме да отидем на хижа Чакър Войвода. Казаха ми, че за да излезем от София трябва да сменим 3 рейса и аз искрено се учудих как могат да го издържат това ежедневно ?!? Трите рейса и като цяло излизането от София ни отне 2 часа и половина – целия хубав слънчев следобед. Някъде в задръстването на Цариградско (заради катастрофа) решихме да сменим посоката и да отидем на хижа Мальовица, която беше по-близо, а и Вилито знаеше как се стига до там. Излязохме на изхода за Самоков и зачакахме на стоп. Сравнително бързо стигнахме до Самоков, но вече се смрачаваше, а на неговия изход нямаше табели на къде трябваше да поемем. На разклона за Бели Искър и Говедарци вече беше тъмно, но пък ни взеха директно за Мальовица (Йонов, тук и теб те забъркаха). Там вече ни чакаха Вилито и Тишо и поехме по пътеката за хижата. Нощта беше чудна – невероятно ясно небе с безброй звезди !

В неделя сутринта си направихме кратка разходка над хижата. Снегът беше перфектен, времето също. Много хора си караха ски и сноуборд. Условията за зимен туризъм просто бяха идеални.

около хижа Мальовица

На връщане Вилито реши да си идва до Пловдив и решихме направо да си хванем стоп, без да се връщаме до София. Малко се позачудихме какво да правим, когато взехме за замръкваме на един доста запустял път малко след Самоков до язовир Искър, но точно тогава ни взеха директно за Пловдив и към 7 часа жив, здрав и доволен се завърнах в любимия град.

Чуден уикенд ! Толкова хубави места и случки изживях, че почти не съжалявам за пропуснатите такива – ходене до Мандрица, една среща в Петното (кога ще е следващата ?), друга в София с човек, който също беше там, но не можахме да се видим.