Tag Archives: Daemonie Nymphe

Гадна София и концерт на Мизар

След съботния купон/сватба започнат в Гепи и продължен в Петното до посред нощ, ставам в 7:30 сутринта и се стягам да ходя за два дена в София (понеделника си го взех отпуска от работата). Към осем и нещо успяваме с майка ми да натоварим всичкия багаж и тръгваме. Майка ми просто трябваше да я закарам до София да се види с леля ми и другите роднини в столицата. От Пловдив качих и Яна, с която се бяхме навили да ходим на засаждането на дръвчета, организирано от gorichka.bg.

Нормално към десет и нещо пристигаме в София и на Орлов мост се втрещявам – булевард България е затворен ! Казвам си “ужас!” аз от друг път не знам как да стигна до Борово, където трябваше да оставя майка ми. Свих в следващата в ляво, като се надявах от някъде да се включа отново на “България”. Йок ! Всички пресечки, преградени с огради и пазени от полицаи. По-късно разбрах, че цялата работа била заради някакъв маратон. Аз карах, карах, без да знам къде съм, докато стигнах на края на Витоша, където десния завой, също беше заграден и просто спрях. Братовчетките ми казаха да стоя там и ще дойдат с такси да ме упътят как да стигна до тях. Така в лутане и чакане изгубих повече от час.

След като най-накрая оставих майка ми, трябваше да отидем до Яна в Дианабат, за да си вземе малко по-подходящи за планина дрехи и обувки. Междувременно се чух с Еми и се разбрахме да вземем и нея (и тя още не беше тръгнала) от Овча Купел. Чудите се как се оправям в непознат град, нали ? И аз се чудя !

Стана почти един часа докато стигнем до лифта на Драгалевци и от там отидохме пеша до Драгалевския манастир и започнахме да се чудим къде точно е засаждането. Еми използва “обади се на приятел” и се оказа, че мястото въобще не е близо, а и те вече почти приключвали.  Това много ни разочарова и разбрахме, че въпреки голямото желание този ден няма да садим дръвчета.

Съботата беше един слънчев ден във Витоша и ние решихме да се възползваме все пак от случая  и си направихме разходка из планината. Изкачихме се до Бай Кръстьо. Там хапнахме по една чорба и като захладня слезнахме с лифта. За да се стоплим Еми ни заведе в Чайна и пихме невероятен чай, който си избрахме като за след планина. В 18:30 имах среща пред кино “Люмиер” за да си взема билета да влизам на концерта.

Концертът на Мизар. Малко съм раздвоен. Имаше доста неща, които подразниха и оказаха влияние на  цялостното усещане. На първо място и основното – голямото закъснение. След като беше обявен за 18:30 , в 20:30 Kayno Yesno Slonce излязоха с думите “Добър вечер. Концертът малко закъсня, но това е положението.”, изсвириха две песни и си тръгнаха. А това бяха единствената друга група, освен Мизар, която бях чувал предварително. Така след закъснението целия фестивал се проточи. Все пак 6 групи да свирят не е малко. Имаше и досадни паузи между изпълнителите, в които святкаха цялото осветление, което някак си не стоеше добре. Освен това  това били станали и други тъпотии, което допълнително изнерви обстановката. Подразни ме, че мъжът от италианската група Rose, Rovine e Amanti излезе от сцената още преди края на последното им парче и дори не успя да си получи заслужените аплодисменти. Irfan и Voyvoda ми направиха добро впечатление, а гърците Daemonie Nymphe не чак толкова. И все пак повечето хора (да, признавам си, и аз) чакаха Мизар. Македонците излязоха на сцената чак след полунощ. Още с първите думи вокалa ме изуми. Такъв глас на живо не съм очаквал да чуя ! Хареса ми дори повече от записите. Свириха час (дори може би по-малко) и си тръгнаха от сцената изведнъж без поздрави и без бис. Навън хората коментираха изпълнението на “Дождот”, как го претупали, но на мен ми хареса. По-скоро проблема беше в озвучението, и то през целия концерт. Повечето групи постоянно се оплакваха от мониторите.

След концерта бързах да си тръгна, защото вече бях казал, че ще спя при леля ми и тя ме чакаше. Извинявайте че не казах дори чао (знам, че не се сърдите : ), но колкото и да бързах бях решил поне набързо на мина и през изложбата “Земята от високо”, защото си знам, че друг път няма да има кога да я видя.  Легнах си към 2 часа и бях доволен, че си бях взел понеделника почивен ден и не се налагаше след концерта да се прибирам до Пловдив.

Като цяло съм по-скоро доволен от концерта. Покрай него се запознах и с доста от хората от Bai_Hui 🙂 Освен това ме запознаха (и след това му забравих името) с барабаниста на The Headstall. Убави хора !

В понеделник станах към 10, малко игри с Мимито до обяд, след което имах среща със Софито да ходим в Студентски град да й сглобявам едно бюро, което мъкнех с мен. Отидох да я взема от НАТФИЗ, а тя ми вика – хайде по магазини да си взимам GSM. Аз казвам – OK. Решихме да отидем в Mall-а, където поне знаехме, че има места за паркиране, защото иначе из центъра нямах представя къде ще паркирам. Имахме идея какъв модел точно телефон търсим – Nokia 2310, но като питахме за него в Germanos ни казаха, че в този магазин такива ниски класове въобще нямат. В Техномаркет също го нямаха. Малко се разочаровахме и решихме да гледаме 3D кино 🙂 Аз досега не бях ходил и даваха Космическа станция, което ме нави 🙂 Доволен съм. Хареса ми 3D киното !

След това продължихме из магазините за GSM-и  извън лъскавия Mall. В още един Germanos получихме ужасно отношение. В още един магазин (вече не помня кой) имаше модел, но го нямаше в желания от сестра ми цвят панел. Все пак в крайна сметка в поредния магазин намерихме точно каквото търсихме и го взехме. Софито имаше конкретна идея какво искаше – телефон с радио, на който батерията да кара много и да е червен на цвят, ако може. Nokia 2310 отговаря на тези изисквания (само го няма в червено, а в оранжево). Ха, честито, Софи !

Успяхме да стигнем до студентски град чак на стъмване. Сглобих бюрото. Беше по-лесно отколкото очаквах 🙂

В 20 часа успях най-сетне да напусна  София с ужасното движение, задръствания, затворени улици и други неща, които успяха да изнервят дори мен – най-спокойния шофьор, който познавам 🙂