Tag Archives: travel

До София за концерт и разходка из Витоша

Музика, Пътешествия, , , , , , , ,

Тази събота беше концерта на Alice Russell и Nightmares on Wax. Бяхме се събрали доста голяма група за концерта, и аз въпреки, че се колебаех малко в крайна сметка реших да отида (взех си билет в последните дни преди събитието). Тръгнахме в събота след обяд, стигнахме по на време (за разлика от другата кола, които дойдоха направо за концерта) и успяхме да отидем до Дина, да хапнем там, и дори да започнем с пиенето 🙂 Аз дори между временно успях да отида до квартирата на сестра ми, където доставих разни (и доста) провизии и взех на обратно други.

Концерта, беше обявен за 7, но както се очакваше, започна малко след 8. На сцената излезе Алис Ръсел, заедно с цяла група … всички в бяло … и много весели. Аз, както казах, не се бях много подготвил за нея, освен няколко песни в ТиТръбата. Все пак беше чудесно. Но най-велико беше това, което последва, а именно Nightmares on wax ! Получи се просто жестоко парти. Предварително въобще не знаех какво да очаквам от тях, защото всичко което съм слушал е доста експериментално, но това което избраха беше най-подходящото. Мисля, че всички които останаха до края бяха предоволни. Дори за малко да излязат на втори бис, защото публиката не спираше да тропа и да вика.

След концерта отидохме да хапнем, а вечерта завършихме в Амстердам (заведението, не града). Там откарахме до не знам кога и добре че на другия ден се оказа, че се сменя времето и имахме 1 час повече за спане.

В неделя след обяд решихме да отидем към Витоша. На срещата пред Боянската църква се събрахме доста голяма компания (може би към 15 човека). Разгледахме църквата и решихме да отидем и до Боянския водопад. Някой каза, че е близо, но в крайна сметка се оказа че си е около час и половина ходене. Все пак според мен си струваше – водопада наистина е много хубав. Разходката из Витоша през есента също е прекрасна. Почти като в Родопите 😉

За финал отидохме изморени и доста гладни в един ресторант в Бояна, който се оказа доста добър и хубаво се наядохме. След което се прибрахме в Пловдив, където за първи път се оказа по-кофти време от колкото в София. Валеше някакъв ситен дъжд, мъгла … а в София през целия ден на разходката беше чудесно време.

Взех си дъска

Пътешествия, Разни, ,

Днес си свърших на бързо работата и след обяд реших, че навън времето е твърде хубаво да се стои в офиса. И без това напоследък почти всяка вечер си доработвам, заслужавам един свободен полуден. Реших да свърша нещо за което от известно време се каня – да отида до завода в Чепеларе, да видя дали ще си харесам сноуборд. Магито веднага се съгласи да ме придружи и аз веднага се прибрах в къщи, оставих колелото, взех колата и половин час след обаждането вече бях пред тях. Тя дори се нави да шофира. Така аз на отиване и на връщане дори бях просто пътник в Астралката. Не е лошо да те возят 🙂

Отидохме в Чепеларе и първото, което направихме е да отидем във фирмения магазин на Орион (или както там се казва завода за ски). Там, за мое щастие, все още имаше сезонно намаление от 20% за ски и сноубордове. Леличката, която продава се оказа много любезна. Явно нямаше много работа и започна да ни обяснява всичко. Дори като не можах да си избера дизайн, ни заведе в склада, за което трябваше да се мине през (почти) целия завод и успяхме да го разгледаме и от вътре (а режима на пропуск не е за подценяване). В склада разгледах всички налични сноуборди, но наистина тези които бяха за износ и не ги продават са по-хубави, поне като дизайн. А и като за мен, по-дълга дъска, нямаше голям избор. Все пак шарката не е най-важното, и просто си харесах една. За качество – според мен всички, които ги правят в Чепеларе са еднакви. Освен това ми е първа дъска и си е ОК. Пък и цената ме уреждаше, така че си взех 🙂

iko_and_board

За финал на разходката ни, се излегнахме на полянка под скриващото се вече слънце. Всъщност излягане не е много правилно, защото полянката беше с около 50-градусов наклон 😉

полянка около Чепеларе

До Одрин за един ден

Пътешествия, , , , ,

В събота вечерта получих изненадващо предложение от Ели, да ходим в неделя до Одрин. Ей така за един ден – отиваме, разглеждаме и се връщаме. Аз веднага си казах WhyNah ?!?  (лайна?!?) 🙂 и се навих. Това се случва някъде към 11 вечерта и се разбрахме се да тръгнем в 7:30 сутринта. Така станах в 7 без 15 и малко след уречения час взех Ели, Зорница и малкия Габи. Тръгнахме към Свиленград, а наоколо ни обвиваше една мъгла, която въобще не ни харесваше. Не бяхме се разбирали така – трябваше да бъде идеално слънчево време и му дадохме срок до границата, да се вдигне мъглата. Точно така и се случи 🙂 Точно след като минахме границата, съблякохме дългите ръкави и останахме по къси. Посрещна ни чудесно време.

Българо-турската граница ни забави малко, защото и на двете работеше само по едно гише, но беше безпроблемно. След границата до Одрин остава около 15 километра, които минаха бързо. Влязох в града и сравнително бързо успях да намеря удобно място за паркиране, близо до центъра. Първо, както всички туристи, се отправихме да отидем към най-голямата джамия – Selimiye.

selimiye

Аз бях ходил и преди до нея, но сега за първи път влязох вътре, и видях от вътре колко внушителна изглежда.  Неприятното беше много амбулантни търговци, които постоянно се опитват да ти продават разни глупости. А в Одрин, както знаете, почти навсякъде може да си купите неща и с левове. Това го пробвахме на практика.

На Габи в началото му беше нещо лошо на коремчето, но за щастие после се оправи и когато бяхме по уличките със стари къщи, вече беше във вихъра си 🙂 Ето малко снимки от центъра, по който за първи път се разхождах така на спокойствие.

edirne-center1

edirne-center2

edirne-center3

edirne-center4

edirne-center5

След разходката из центъра решихме да ядем турски дюнери с турска бира. Това с дюнерите се оказа голямо преживяване – конкуренцията е огромна и навсякъде те приканват да седнеш при тях. На моменти са прекалено нахални.  Все пак си намерихме едно приятно местенце. Там с Ели може би направихме грешка, че си поръчахме дюнерите (които бяха нещо като сандвич) с люто. В държава, където лютото е по default, като кажеш с люто, значи много люто. Нищо де – поне бирата (Efes pilsen) вървеше много добре 🙂

Другото нещо, което ме тормозеше цял дене беше автоматичните SMS-и от Nagios системата на работата ми. Ставаше нещо с един от сървърите, а не можах да се свържа с никой от колегите. Чак следобяд успях да се свържа и се оказа, че проблема е в data center-а, т.е. и да съм си бил в Пловдив нямаше какво да направя, освен да реагирам по-бързо. Чак вечерта малко преди да тръгнем на обратно, момичетата решиха да ходят на шопинг в Kipa, а аз там си хванах free wireless и поговорих с колегата, какво е станало.

В крайна сметка, напълно удовлетворени от хубавия ден, тръгнахме обратно към България. Нямаше проблеми и простотии на границата, както предишния път, когато се връщах от Гьокчеада.

Чудесно време случихме (може би последното толкова хубаво, за тази година) и съм много доволен, че го направихме.  В полунощ си бяхме по домовете, заредени от поредното пътешествие 🙂

Ден за съкровища

Пътешествия, , , , , , , ,

В събота се очертаваше чудесно (за октомври) време, и аз бях решил че ще ходя някъде из Родопите. В петък вечерта никой не потвърди, че му се идва с мен и аз си реших, че ще ходя да търся съкровища от geocaching. В събота все пак Ели се нави да дойде с мен и малко след 12 часа тръгнахме. Аз бях набелязъл няколко “съкровища”, и до последно се чудих дали да ходя около хижа Здравец (където има повече) или над Горнослав (където беше само едно, но се очакваше да е много по-спокойно). В крайна сметка избрах второто и потеглихме към Асеновград, след това Червен и Горнослав. След последното село вече включих GPS-а да ме води към координатите. Съкровището беше озаглавено “the hidden waterfall“, и наистина, както пишеше в описанието – от мястото до което може да се стигне с кола, въобще не предполагате, че само на няколко метра навътре може да има и то не малък водопад … разбира се ако имаше вода 🙂 сега реката беше пресъхнала. Въпреки това си личеше, че може би през пролетта има водопад. Наистина едно от местата, които със сигурност ще пропуснете (дори ако минавате наблизо), ако го нямаше сайта geocaching.com да ви води.

Стигнахме приблизително до мястото, но все пак точното място беше трудно да намерим. На мен ми се смесваха описанията на различните обекти, които гледах и бях забравил да взема снимките. Другия път като ходя за съкровища, ще си записвам и снимките в GPS-а – обещавам ! 😀 Трябваше да слезем под водопада и чак от другата страна на “реката” видях едно дърво, което ми заприлича на това от снимките и бях прав. Успях ! Намерих си поредното съкровище 🙂 Този път беше много професионално направено – с бланки и лепенки, взети от официалния сайт на български и английски. Имаше дори чували за смет и ръкавици по програмата “Cache in, trash out“. Аз бях запланувал да оставя разни неща, но почти нямаше място в контейнерчето и успях да оставя само една монета (една хърватска куна). Записахме се в лог-а и върнах съкровището на мястото. Точно решихме, че наоколо е чисто и няма боклуци, но когато решихме да излезем на пътя от друго място видяхме, че по надолу коритото на реката е използвано за място за изхвърляне на боклуци. Вече беше късно да се връщаме 🙁

Точно на мястото, където оставихме колата имаше табела към параклис “Св. Георги”, който беше в другата посока от водопада, и решихме да отидем да видим и него. Параклиса е само на 250 метра на вътре в планината и на едно много чудесно място. Реставриран е на скоро, има чудесна беседка под стари и дебели дървета, заслон, място за скара. Много спокойно място. Само едно куче със звънче заглушаваше тишината. Не знам кой е решил да сложи звънец на куче, но си е леко гадно. Не се доближи, да го разгледаме по-подробно. А сред това спокойствие в небето се спускаха парапланеристи. На всичката тази красота отново имаше оставени боклуци, които този път събрах в една торба и ги отнесох в Пловдив.

След параклиса решихме да отидем до село Добростан, в което и двамата не бяхме ходили. Добростан се намира на вътре и на горе 🙂 Дори на пътя по едно време му писва да се изкачва и свършва и има и участък от черен път. А селото е едно хубаво – с улици със хубави имена, може да е просто пътека, но си има име, една стара заключена църква със странни стенописи, със странни стари машини, с добри хора, който ти се радват, обясняват ти и дори дават семена да си засееш цветя.

Разходка над Храбрино

Ежедневие, Култура, Музика, Пътешествия, , , , ,

Вчера по някое време разбрах, че тази работна събота, всъщност няма да работя. Реших да се наспя и днес като се събудих към 12, видях какво слънце е навън и реших, че ще е грехота да не отида някъде. Изпратих един SMS на Маги и веднага заформихме дружинката с Вили и Бояна. Решихме да отидем на скалите над Храбрино и да се радваме на хубавото време. Така и направихме, а времето беше дори повече от хубаво … в смисъл дори по-топло от колкото си го представях. По пътя видяхме едно лозе, което за плашила имаше плюшени играчки – много брутално провесени. Иначе отгоре на скалите беше перфектно, излегнахме се и почти заспахме. Много приятен есенен ден. Само за разходка като тази.

След като се върнахме в Пловдив отидохме на един концерт на Ирански мистични песни (или нещо подобно). Беше доста интересно, като всичките им инструменти бяха много странни. Като цяло звучеше много странно. Не бях слушал подобна музика до сега.

След концерта и Тишо се присъедини към нас и завършихме вечерта на бира в парка. Дано да има още такива хубави есенни дни за разходки, лежене по полянки и вечери в парка.

Самотраки през септември

Пътешествия, , , , , , , , , ,

За четирите почивни дни решихме просто да отидем на Самотраки, без много да го обсъждаме, както направихме май месец тази година, и в крайна сметка така и не отидохме. И този път не беше лесна организацията, но поне тръгнахме. Малко неизгодно и неикономично – шест човека с две коли, но след толкова промени по състава на хората и това беше нещо.

В събота сутринта нещата не потръгнаха много добре. Първо отложихме тръгването чак към 9, защото Руми (едната от спътничките ни) трябваше да дойде от София, и ние си направихме среща в 9 без 15 на автогарата. Трябва да хванем ферибота от Александруполис в 15 часа, до където имаме 4-5 часа път (в зависимост от трафика, границата, времето …). След известно време чакане и дълъг телефонен разговор се установява, че Руми всъщност се е озовала на автогара Север, а ние сме на Юг. Нямаше как, трябваше да изгубим още време да отидем да я вземем. Точно пристигаме на другата автогара и се установява, че другата кола има проблем – нещо се е откачило по тръбата за ауспуха и бучи ужасно. Трябва да търсим сервиз. Упътват ни до най-близкия голям сервиз, но там след като я поглеждат ни казват, че не могат да я оправят и трябва да търсим сервиз за ауспуси. Отиваме до една уличка близо до Новотела, където знам че има много такива сервизи. На първия ни казват, че могат да ни услужат веднага и ни пращат на следващия, който е само на една пряка от него. Там най-сетне ни казват, че ще оправят колата. Става ясно че е паднала някаква сонда от ауспусната система и трябва да се завари. Не е голям проблем и за 15 минути сме готови. Междувременно започва да вали, времето тече и започваме да се чудим, ще стигнем ли въобще до Самотраки.

Малко след 10 най-накрая напускахме Пловдив. На юг времето започна да се оправя и постепенно изгря слънце. На границата бяхме около 12 и преминаването протече бързо и без проблеми. Точно след границата спряхме за малко почивка. Когато превключих на гръцката карта на GPS-a, той изчисли, че ще бъдем в Александруполис в 15:00, което направо малко ни обезкуражи. Все пак трябваше да пробваме. Точно успяхме да наваксаме 10-тина минути, когато GPS-а, избра някаква леко странна отбивка, по която все пак реших да мина. Оказа се че излиза на един затворен участък и по-лошото беше че точно там имаше полиция, която естествено ни спря за проверка. Нищо страшно, но изгубихме още минути. Иначе полицая, който ни спря си говореше на гръцки, ние на българо-английски и в крайна сметка въобще не се разбрахме 🙂

След много бързане, успяваме на стигнем в 3 без 10 на пристанището в Александруполис, GPS-а казва “след 200m се качете на борда” (което не бях го чувал до сега). Спираме пред гишето, където продават билети, като се надяваме да ни изчакат. Отиваме и какво да видим – ферибот няма ! От понеделник сменили разписанието и в събота въобще няма фериботи за Самотраки. Гледал съм старо разписание в интернет, и дори ми стана гузно, че така съм подвел всички.

Разбираме, че ще трябва да изчакаме още един ден, докато отидем на острова. Разходихме се из Александруполис, но нямаше какво толкова да се види, а и навсякъде чувахме само българска реч. Решихме да се махнем от тук и аз се сетих за близкото село Макри с чудесен плаж, в което съм бил с Маги и Тишо при първото ми ходене до Александруполис. Решихме да отидем там, и някъде да си намерим място за палатки за нощта.

Макри е на 12 километра западно от Александруполис и след няколко дежа-ву-та успях да намеря плажа, който е близо до селото. Когато се разхождах първия път по този плаж, не съм си мислил, че ще дойда отново, но на, съдба ! Към края на плажа си намерихме един затворен вече къмпинг, където решихме да останем. В Гърция вече беше свършил сезона и нямаше много хора, въпреки че отново срещнахме доста българи. Времето беше чудесно и си изкарахме една много хубава и спокойна вечер на плажа на Макри. Както каза Дарко, ако не знаехме за Самотраки, можеше и там да си останем (и да спестим една крупна сума за фериботи, но това е една друга тема).

Makri beach

Makri

В неделя в 13:00 часа най-сетне потеглихме с ферибота към Самотраки. След 2 часа и половина пристигнахме на острова. Първото ни притеснение беше дали къмпинга, в който бяхме предишния път, е затворен вече и ще може да се настаним там безплатно или ще трябва да търсим друго място. С Дарко и с всичкия багаж (на острова взехме само едната кола) отидохме да проверим и се оказа, че може да останем там. Дори и имаше и други палатки и хора. Направо да им се чудиш на гърците, как при това хубаво време (поне за нас) вече е свършил сезона.

Първата вечер на острова решихме да се разходим и да покажем на хората, които не бяха идвали, столицата на острова – Хора (Chora). Разгледахме градчето, разположено на един хълм, с чудесни къщички, по залез слънце и беше чудесно.

Chora

Понеделника всъщност ни беше единствения цял ден на острова и трябваше да го използваме максимално 🙂 Първо решихме да отидем на пясъчния плаж на южната страна на острова. Там в началото духаше много, но постепенно поутихна и слънцето доста ни напече. Къпахме се в морето, плажувахме … въобще напълно лятно усещане. Дори хванахме тен т.е. изгоряха ни носовете 🙂 Застояхме се дори повече от колкото си го представях.

sand beach

След плажа решихме да отидем на някое ново и за нас място. Отидохме до Хора да разгледаме туристическата карта и си набелязахме един водопад от южната страна на острова. Оставихме колата в едно селце Ксиропотамус (Xiropotamos) и продължихме нагоре по реката. А реката се оказа невероятна – толкова бистра вода ! Едни камъни, много красиво ! Водопадите се оказаха по-близо от колкото очаквах и бяха цяла каскада от водопади. Красиви, но водата в реката беше студена да се топна, иначе много ми се искаше по тези вирчета.

river and waterfalls

Втората (и последна) вечер на острова си спретнахме рибна вечеря на скара. Едвам се разбрахме с продавачите в рибния магазин в Камариотиса (Kamariotissa), като в крайна сметка и ние не разбрахме всички видове риба, които взехме. Важното е че беше много вкусно 🙂 Само аз нещо бях изморен и си легнах сравнително рано в палатката, което не беше лошо, защото на другия ден трябваше да карам по обратния път до България.

За разлика от предишния път, когато бяхме на Самотраки, този път нямаше чак толкова много кози. Този път имаше МНОГО котки ! Дори в къмпинга беше пълно с тях. Това хич не беше приятно защото само се опитваха да ти докопат храната. Козите поне си пасяха кротко на разстояние.

Във вторник ферибота беше в 16 часа, така че имахме половин ден на разположение, който изкарахме на плажа до къмпинга. Бях забравил, че при тези камъни е много трудно да влизаш във водата. Затова аз се разходих из къмпинга, където се установи, че повечето палатки са изоставени. Дори от една скъсана си палатка си намерих рейка, която взех за резервни части за моята палатка (вместо да си купувам за по 4 лева на елемент). Въобще ако ви трябват рейки, колчета, въжета … та дори и палатки и дрехи, може да отидете в някой къмпинг след сезона. Хората масово си изоставят всичко.

Вечерта си тръгнахме от острова. Този път дори не ми беше толкова тъжно. Вече знам, че щом съм отишъл за втори път, ще отида пак. Този път, въпреки, че беше за кратко, ми беше много хубаво и зареждащо. Самотраки, пак ще се върна.

chao samotraki

п.с. ето всички мои снимки. И тези на Ели.

Беленташ код 999

Пътешествия, , ,

На мистичната дата 09-09-09 съвсем случайно се озовах на мистичното място Беленташ. Магито ми каза, че ще ходят, но аз не можех веднага … все пак към 15:30 се измъкнах от работа, взеха Астралката, и с пълна газ се отправих натам. Честно казано си мислех, че ще стигна по-бързо (забравил съм от предишните ходения, че не е съвсем близо), но ми отне час и половина да стигна – 50 километра с кола от Пловдив и ходенето пеша след гробището, където оставих колата доста кална и опръскана от локвите вода по черния път след последните дъждове. След като най-накрая стигнах Маги, Бояна и Стоил вече бяха изпоналягали на скалата и някои бяха заспали. Аз този път не можах да заспя, но другите го сториха и за мен 🙂 Просто нямах много време, да се насладя изцяло и този път на спокойствието, което носи това място. Общо взето малко след като дойдох, другите вече искаха да си тръгват, защото захладняваше и аз също си тръгнах с тях. Все пак много се радвам че откраднах малко време от делничния ден да се разходя в планината.

Мусала

Пътешествия, , , ,

Най-сетне дойде времето и аз да изкача най-високия връх на Балканите – Мусала. След като всички се отказаха, за пътешествието останахме само със Спасчо. Ние обаче не се отказахме – станахме в събота в 6 сутринта и в 7 вече бяхме на път, след като си стягах багажа сутринта (главно да си намеря зимното яке и обувки). Знаехме че от неделя ще се разваля времето и решихме да използваме може би последния летен ден за качване до Мусала за един ден. Навсякъде пишеше,че прехода не е много труден, особено като се използва лифта от Боровец до Ястребец и си казахме, че един ден ни е достатъчен.

Тръгвайки от Пловдив не взехме храна и решихме, че ще си напазаруваме от Т(ъп) Маркет в Костенец, който го знаехме и ни беше на път. Планът беше чудесен, докато не осъзнахме, че попаднахме в Костенец в 8 часа сутринта в събота и магазина, все още не беше отворил. За щастие конкуренцията не спи и от отсрещния магазин си накупихме кроасани, хляб и разни други неща за ядене.

в 9 без 15 бяхме вече в Боровец пред лифта, където се наложи да платим за паркинг 10 лева за цял ден (колкото и по време на зимния сезон). Взехме си билети за лифта Боровец-Ястребец – 10 лева за отива и връщане. Видяхме че в петък, събота и неделя има лифт до 18:30 и се успокоихме, че имаме достатъчно време. Кабинковия лифт ви качва до горе за 25 минути.

В 9:30 вече бяхме на Ястребец, където ни завари чудесно време. Аз се бях поуплашил, че горе може да е хладно, но цял ден бяхме по тениска и дори се потяхме. Общо взето зимното яке така и не го облякох, но туристическите обувки ми дойдоха тамън 🙂

След Ястребец по една супер спокойна пътека (дори цял път) за около час се стига до хижа Мусала.

Хижа Мусала

Новата хижа е в ремонт и дори не знам дали работи, но ми казаха, че всичко е станало много скъпо там, затова не останахме много. Имахме храна, така че дори и ресторанта не пробвахме. Разгледахме и снимахме езерото пред хижата и многото коне, които бяха там.

Кон до хижа Мусала

След това не тръгнахме по обиколната пътека, по която имаше много хора а покрай коловете на пряко и на стръмно. Все пак по едно време двете пътеки се събират и отново бяхме със всичките хора тръгнали нагоре (а те не бяха въобще малко). По пътя видях и езерата с най-кристалната вода, която съм виждал до сега … но също така и толкова студена.

rilsko_ezero

Стигнахме до заслона Ледено езеро, от където вече Мусала се виждаше съвсем добре, но ни оставаше може би най-трудния участък. Ние отново избрахме по-трудния вариант по “пътеката” с въжето. Не знам защо все на отиване избирахме по-стръмните пътища, а на връщане минахме по по-спокойните пътеки. Не знам аз ли съм пишман турист, но изкачването не ми се стори лесна работа.

katerene_s_vazhe

Гледките от изкачването до върха са повече от внушителни !

musala_gledka1

musala_gledka2

musala_gledka3

Общо взето от лифта до върха ни отне 3 часа. А на върха, както и очаквах, беше пълно с хора и всички само се снимаха. Мусала явно е доста популярна дестинация, особено през почивните дни. Имаше дори деца на по няколко месеца. Ние със Спасчо се сетихме (т.е. ни подсетиха) да си вземем печат за 100-те туристически обекта. Взехме си и по един чай – противно на някои публикации в Интернет на върха в метеорологичната станция предлагат чаша чай за 1 лев. След това се разположихме на близката полянка и си направихме обяд на най-високото място, на което съм ял до сега 🙂 . Единствено на върха като спряхме и си лежахме на полянката си сложих блуза с дълъг ръкав.

По някое време започнаха да се появяват едни черни облаци, и след 1 час почивка, решихме да слизаме надолу. Облачното време продължи само до заслона точно под върха, след което отново изгря слънце и си свалих суитчера. Времето беше прекрасно за разходка.

По пътя на долу срещнах Цецката – направо стана традиция да го срещам на най-невероятни места из България и да ходим по еднакви места и събития. Иначе слизането си беше доста по-леко и за 2 часа и половина бяхме до горната станция на лифта. По пътя запазих един финален кадър към връх Мусала:

Връх Мусала

Слезнахме в Боровец и установихме че сме доста изморени и доволни от прехода, който направихме.

В 7 часа вечерта или точно за 12 часа успяхме да отидем от Пловдив до най-високата точка на България (денивелация от над 2700 метра) и обратно. Много добре избрахме и деня, който беше идеален (дори леко топъл) за разходка в планината. А малко след това в Пловдив каква буря се разрази (!), но аз вече си бях в вкъщи със чудесни впечатления от деня.

Изпълних си още една от поставените цели за тази година. Май само Пирин (Вихрен) ще остане за догодина .. но кой знае 🙂

edit: ето всички снимки от Мусала.

Уикенд на Върховръх

Пътешествия, , , ,

Лятно време … топло е … идеално време за палатки на планина. Изминалия уикенд, след много уговорки и неясноти, в крайна сметка изкарахме на Върховръх. До последния момент не се знаеше кой ще идва, но накрая се събрахме дори 10 човека с две коли. Спастнята за първи път се присъедини към нашите къмпингувания. Всичко беше идеално – времето леко хладно, но точно колкото трябва … всички в добро настроение … и си направихме хубава разходка из околността. Мисля, че беше много хубаво откъсване от града. Вече качих моите снимки от Върховръх. Скоро очаквайте и снимките на Спастнята.

Ваканция ’09

Лични, Пътешествия, Разни, , , , , , , ,

Почти отмина и тази отпуска … това ми беше най-дългото стоене на море на едно място … две седмици изцяло на Кара Дере. Да, дори и на мен въобще не ми се тръгваше. Много хора идваха и си отиваха. На едно много чудесно място с (както го е описала Елица) басейн, частно игрище за волейбол, бар на плажа, въжена люлка, паркинг … направо 5 звезди ! Разнообразно море – от езеро спокойно до цунами след земетресението. Пълна почивка. Пълно изключване от цивилизацията. Чудесни гривни от Таня (Всички, да благодарим на Таня. Бла-а-аго-о-ода-а-ари-и-им ти, Таня!). Въртях огнен пой. Няма какво да го описвам, беше приказка. А тази година снимки няма има 🙂 Ето на Ели, Марина, Гената, Ники, Дина и моите.