Днес сутринта реших да социализирам малко след отпуската в skype и установих, че всички в този град (и въобще в цялата цивилизация) ги е налегнало отчаяние. Кой въобще не ми говори, кой си стои вкъщи и чете “сто години самота” и не смята да излиза, на кой му са се провалили всички яки пътешествия, заради пари, кои се сърдят един на друг и в крайна сметка никой не идва с нас в Бойково … въобще само в хората, с които бях на Кара Дере, срещнах някаква вяра в утрешния ден, въпреки, че той ни е (поне за повечето) първи работен, след отпуската.

Сега си направих една среднощна (дори полунощна) обиколка с колелото на гребната, и си мислех за всичко това. Аз си мислех, че мен ме е треснала стрес-депресия от информационния шок на цивилизация, но май ще излезе, че съм си ОК ! Чувствам се чудесно.

Честита нова 2009-та година !

Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме.  Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.

На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.

В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.

На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.

За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂

След празниците всеки се опитва да се наспи, но нещо не се получава. На следващия ден след като се върнах от Самотраки, беше рождения ден на Йонов. В Мария Луиза отново хубаво се “почерпихме” 🙂 Всеки ден на работа, дори и в събота ! В събота вечерта пък беше партито на Пухи в Петното и ние решихме, че е време да довършим бутилката узо, която носехме от Гърция. Това узото/мастиката много размазва. Добре че към два часá реших да си тръгна, че иначе като разбрах на сутринта какво е ставало …

А аз сутринта в неделя реших да видя какво става в университета и осъзнах, че само другия уикенд и свършвам с магистратурата. Разбира се остават изпити. Упражнявах се до обяд, пък след това решихме да разходим някъде извън града. Събрахме се пак компанийката от Самотраки и тръгнахме към Родопите. Уж отидохме да се разхладим, а то замалко да замръзнем 🙂 Все пак се разходихме из Дедево а след това отидохме в кръчмата в Бойково, която за пореден път я признахме. Мноиго вкусно готвят ! Ще ходим пак.

В хубавия ранен неделен следобед се събрахме две коли хора, да излезем от слънчевия Пловдив и да отидем малко на планина. След редовните няколко промени на крайната цел, се спряхме на село Бойково – хем е сравнително близо, хем достатъчно високо в планината. На отиване през всички села, през които минавахме имаше кукерски празници. Дори Първенец се наложи добре да го опознаем, защото беше затворен главния път и доста се полутахме из уличките в селото. Като изключим това, стигнахме лесно до Бойково. Спряхме на центъра, някои седнаха в местната кръчма/ресторант, други играха хек, а аз се разхождах и снимах. Бойково е хубаво и спокойно място – разбирам хората, които имат вили там.

Като цяло времето беше доста по-лошо от колкото в Пловдив и слънцето само по малко се опитваше да изгрява. По едно време дори започна да си става направо студено. Започна да капи дъжд, но ние все пак решихме да отидем до скалите, както си бяхме намислили. Дъжда постепенно премина в сняг/град – едни едри бели топчета. Аз дори не си бях взел якето (само Диадорката пак ме спаси). Всичко дори набързо побеля, а ние все още вървяхме под дъждоснега (само Магито разумно остана в колата). Въобще не очаквахме такова развитие на слънчевия Пловдивски следобед. Тръгнахме да се връщаме, като си мислехме да ходим към Асеновград, но видяхме, че и там небето е мрачно, а пловдивските тепета се къпеха в слънчеви лъчи. Така завършихме разходката с изкачване на тепето на Альоша. Все пак беше хубава разходка и малко планина винаги помага за подобряване на настроението 🙂