В хубавия ранен неделен следобед се събрахме две коли хора, да излезем от слънчевия Пловдив и да отидем малко на планина. След редовните няколко промени на крайната цел, се спряхме на село Бойково – хем е сравнително близо, хем достатъчно високо в планината. На отиване през всички села, през които минавахме имаше кукерски празници. Дори Първенец се наложи добре да го опознаем, защото беше затворен главния път и доста се полутахме из уличките в селото. Като изключим това, стигнахме лесно до Бойково. Спряхме на центъра, някои седнаха в местната кръчма/ресторант, други играха хек, а аз се разхождах и снимах. Бойково е хубаво и спокойно място – разбирам хората, които имат вили там.

Като цяло времето беше доста по-лошо от колкото в Пловдив и слънцето само по малко се опитваше да изгрява. По едно време дори започна да си става направо студено. Започна да капи дъжд, но ние все пак решихме да отидем до скалите, както си бяхме намислили. Дъжда постепенно премина в сняг/град – едни едри бели топчета. Аз дори не си бях взел якето (само Диадорката пак ме спаси). Всичко дори набързо побеля, а ние все още вървяхме под дъждоснега (само Магито разумно остана в колата). Въобще не очаквахме такова развитие на слънчевия Пловдивски следобед. Тръгнахме да се връщаме, като си мислехме да ходим към Асеновград, но видяхме, че и там небето е мрачно, а пловдивските тепета се къпеха в слънчеви лъчи. Така завършихме разходката с изкачване на тепето на Альоша. Все пак беше хубава разходка и малко планина винаги помага за подобряване на настроението 🙂