Tag Archives: нова година

Нова година

Честита нова година ! Макар и с голяма закъснение 🙂 Вилито само ме пита защо не пиша в блога и ето пиша! След две годишно прекъсване отново посрещнахме новата година на Мандрица. Събрахме се с Вени и Ники и другия Ники (на който Божидар казва не-не-не) и си изкарахме много добре. То беше някакъв невиждан студ за Мандрица, та повече си стояхме вкъщи. А на самата нова година едвам отидохме до Букор Щепи и веднага бързахме да се върнем. Не знам минус колко беше, но се усещаше наистина много студено. Единия ден имаше дори малко сняг, а накрая (като си тръгвахме) и доста повече. От баницата ми се падна берекет, на Вили здраве, а на Божидар хармония, така че мисля, че ще сме добре и тази година 🙂 Иначе си е хубаво на Мандрица! Тази година повече, а пък ако прекараме и интернет, направо … 🙂

А снимки може да видите в (изненада!) нашите снимки.

ЧНГ 2014

Честита нова година ! Посрещнахме още една година. Този път, за разлика от много предишни години, се събрахме у нас. Дойдоха Вени, Ники, Таня и Дарко и си изкарахме много добре. Вили беше приготвила страшни гурмета за ядене и всичко беше станало страхотно ! Само където от толкова веселие, на другия ден ми беше доста лошо 🙂 Ама то затова 1-ви е почивен ден – за да се релаксира.

Щастлива нова година на всички !

Нова година, ново начало

Честита нова година !

В края на предишната мислех да пиша равносметка за старата година, но така и не ми остана време/настроение. Като цяло беше тежка година, но пък щастлива за мен (поне в сравнение с по-предишните). Най-хубавото, с което започвам новата година, е че „официално“ вече с Вили ще живеем заедно. Поне това ми дава надежда за още по-хубави години напред !

Тази нова година посрещнах отново в Мандрица, но този път в по-скромна на брой компания. Всъщност за първи път посрещам новата година на площада. Тази година, основно благодарение на сдружението и Ивайло, имаше чудесна елха на центъра, имаше фойерверки, имаше и доста повече хора от обикновено. Очаквайте скоро снимки. Може да разгледате всички снимки ето тук.

Още една нова година

За много години на всички !

Тази година си направихме поредното дълго и голямо празнуване на Мандрица. Първата групичка от 4 човека отидохме на 29-ти декември. Първата вечер изкарахме спокойно, сгушени в малката стаичка долу, пийвайки ПОР-че и хапвайки мандарини. Еййй много пристрастяват тези мандарини.

На 30-ти, докато чакаме другите, решихме да си направим разходка. Успях да ги убедя да намерим изгубеното село Черна черква, за което аз само бях чувал. Този път се бях приготвил с информация от Интернет и GPS координати, защото последния път като тръгнах неподготвен и не го намерих. За разходката до Черна черква мисля да напиша отделен пост, защото си струва. Наистина хубава разходка си направихме в слънчевия, но студен ден.

Вечерта дойдоха още две коли хора + още двама, които отидох да взема от Ивайловград. Голямата лудница започна ! Добре че около нашата къща нямаше никой друг в селото 🙂

В последния ден от старата година решихме всички да отидем до Гърция през новооткрития пункт до Ивайловград. Така 15 човека се изсипахме в Кипринос (първото селце/градче(?) до границата). Тропнахме едно хоро на широкия площад пред пред библиотеката, разходихме по улиците, и-и-и най-важното, взехме си от любимата ми гръцка бира Вергина !!! От това съм най-доволен 🙂 Иначе като питате „левове?“ и те ви отговорят „Не“, имайте в предвид, че това е „Да“ 🙂 Отгоре на всичко и кимат на обратно 🙂 Гръцка му работа.

На 31-ви имахме и първата рожденичка – Весела. Тя ни почерпи с торта и сготви превкусна новогодишна вечеря ! Точно на нова година отидохме на площада, да изиграем едно хоро. Там нямаше никой и без музика бързо се отказахме. Все пак вкъщи си направихме купона. Най-последните издържахме до 6-7 часа сутринта. Хубава нова година ми се получи !

След дългата нощ, всъщност въобще не ми се спеше и станах сравнително рано към 10 часа. Както и предишните дни всичко започна с кафе/чай на градинката. Сутрин слънцето напичаше много добре, а градинката беше много приятно зелена. Все пак този ден нямахме сили за далечна разходка и просто си направихме разходка из Мандрица. Не беше лошо – 1-ви януари дори беше още по-топъл ден.

В първия ден на новата година имахме именичка (отново Весела 🙂 ) и още една рожденичка – Вени ! Въобще – не се спряхме от празници. В полунощ отново посрещнахме новата година с шампанско (просто предишната вечер сме го били забравили).

На 2-ри вече трябваше да си тръгваме 🙁 Всички бяхме толкова омърлушени и на никой не му се тръгваше.

Апропо снимки има тук, тук, тук и тук.

Ч.Н.Г.

Честита нова година на всички, които наминават от тук и четат това !

Аз за още една година (но не поредна), посрещнах 1-ви януари в Мандрица. Веднага след работния за мен 30-ти декември, потеглихме на път. Бяхме петима все пичове 🙂 Жените ги очаквахме на другия ден. както и очаквах Мандрица ни посрещна с топло време и първата вечер запалихме само печката в долната стая. Иначе вечерта не продължи до късно (поне за мен). Това се оказа добре, защото се наспах и следващите дни ми беше супер настроението !

На 31-ви дойдоха и останалите от групата. Още две коли с дори повече хора от колкото очаквах, и много се зарадвах на всички ! Приготвихме си новогодишна трапеза (основно Йонов де : ) и с различни и вкусни неща. След това много забава, много нещо. Самото преминаване в новата година посрещнахме на двора съвсем традиционно с хоро и шампанско. Тази година нямаше никой в цялата махала и наоколо бяхме само ние. Навън продължаваше да бъде доста топло и дори съжалихме, че не си носим палатки. Аз след цялата размазваща вечер си легнах някъде към 5:30 и понеже трябваше да спя на пода, реших да засиля малко печката (с още едно дърво), за което изядох бурното неодобрение на Йонов, на който му беше много топло. Следващата вечер въобще не палихме печки – дори и на пода с шалте си беше ОК. Новата година ни посрещна дори още по-топла от старата. Иначе толкова весело и до толкова късно не си спомням последните години да съм изкарвал.

На 1-ви януари за мое голя учудване се събудих доста рано – около 10 някъде. Пихме кафе на двора, взехме (и в последствие изядохме) мекиците, които ни направи вуйна ми. Много вкусни, както винаги. Следобяд част от групата решихме да си направим разходка и тя се получи много добре. Първо отидохме до реката, после през полето, към старата казарма, където сега пасяха овце, после нагоре-нагоре чак до билото на планината, после право надолу към селото, но без път и пътека, по дерето, спускане по листа, провиране между тръни … накрая излегнали на една слънчева полянка, все едно е май месец ! Най-сетне успях да си изпробвам със пълна сила фотоапарата – пейзажи, макро, хора, ръчни настройки … всякакви режими ми предложи този следобед. Много съм доволен. Аз дори не очаквах да прави толкова хубави пейзажи.

Последната ни вечер в Мандрица беше по-спокойна. Аз лично я изкарах в разговори на градинката около барбекюто, което в случая служеше само за място в което да си запалим огън. Другите до колкото разбрах са изкарали пак до доста късно, гледайки филми на лаптопа. Факт е, че на място на което няма ни GSM-и, ни интернет, имахме 4 преносими компютъра.

Върнахме се в цивилизацията на 2-ри януари. На връщане решихме (или по-скоро аз ги навих) да минем през Маджарово. От малък винаги съм гледал отбивката от пътя Любимец-Ивайловград, но никога не бях ходил там. Не че сега се задържахме – по-скоро само минахме, защото някои бързаха, но все пак аз съм доволен. Имаше много красиви гледки по пътя. Който спа, няма как да му е харесал 🙂 Някой ден пак ще мина от там и ще спирам на повечко места.

Като цяло съм доволен как започна новата година. Весело беше, добра компания. И дори започнаха да се случват разни неща, като ходенето до Маджарово и фоторазходката.

Щастлива година на всички !

Нова година в Белащица

Честита нова 2009-та година !

Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме.  Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.

На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.

В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.

На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.

За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂

Нова година на Мандрица

Трета поредна година посрещнах в Мандрица. Родното село на майка ми се харесва на всички от компанията и винаги ходим там с радост. Част от групата тръгнахме още на 29-ти декември, а останалите идваха на порции следващите два дни. Максимално бяхме 14 човека 🙂 Една хич не малка компания хора. Този път, за разлика от предишните години, не използвахме двора, а стояхме главно вътре на топло. Разбира се си правихме разходки из селото и ходихме веднъж до Сив Кладенец. За пръв път от доста време виждах Мандрица в сняг.

На връх нова година се почерпих доста добре, след което много се радвах, че не се налагаше да се връщаме на 1-ви януари. Първият ден от годината беше отделен за реанимиране и пълна почивка. Чак вечерта една попара на Йонов ме върна към живота. Телефона си го включих чак на 2-ри следобяд, когато стигнахме по места където цивилизацията (и мобилните оператори) бяха достигнали.

Връщането до Пловдив на 2-ри януари си беше направо отделна история. Тъкмо предишния ден всичко се топеше интензивно, а сутринта се събудихме с чисто нова снежна покривка. В Мандрица нямаше много сняг, но ни предупредиха, че в Пловдив и най-вече в София вече имало по 20-30 cm. Въпреки това нямаше какво да правим и тръгнахме трите коли. В планината след Ивайловград вече беше натрупало доста, не беше добре почистено и аз реших да сложа веригите (само аз имах). Да си призная с вериги се чувствах идеално в снега. Нито веднъж не усетих залитане. Дори помагах на закъсали. Първо Жоро се обърнаха и едната гума попадна в канафката и се върнах да ги изтегля. След това дадох въжето ми на едно Audi A6 да го издърпат през планината с една Niva и с хората се чакахме долу в Малко Градище да ми го върнат. Малко след това извадих още една кола, която беше изхвърчала направо в нивата покрай пътя (дори снаждахме двете въжета, защото беше далечко). След тези преживявания взеха да ме бъзикат със “спасителя в снега” и че ще ми подарят жълт буркан и табела “пътна помощ”. В Любимец ми се видя малко по разчистено и свалих веригите, но май не трябваше да го правя. Останалите пътища също не бяха почистени и съм се движил с 20-30 km/h (според новия ми GPS – средна скорост при движение – 28 km/h). Общо време с почивките – 10 часа 11 часа, направо поставих нов рекорд, след лятното ни прибиране.