Днес сутринта реших да социализирам малко след отпуската в skype и установих, че всички в този град (и въобще в цялата цивилизация) ги е налегнало отчаяние. Кой въобще не ми говори, кой си стои вкъщи и чете “сто години самота” и не смята да излиза, на кой му са се провалили всички яки пътешествия, заради пари, кои се сърдят един на друг и в крайна сметка никой не идва с нас в Бойково … въобще само в хората, с които бях на Кара Дере, срещнах някаква вяра в утрешния ден, въпреки, че той ни е (поне за повечето) първи работен, след отпуската.

Сега си направих една среднощна (дори полунощна) обиколка с колелото на гребната, и си мислех за всичко това. Аз си мислех, че мен ме е треснала стрес-депресия от информационния шок на цивилизация, но май ще излезе, че съм си ОК ! Чувствам се чудесно.