Честита нова 2009-та година !

Тази нова година я посрещнах в Белащица на вилата на Йонов. След три поредни години на Мандрица, решихме този път някъде по-наблизо и се завърнахме в Белащица. То пък наистина прекалено наблизо. Дори се връщахме до Пловдив да си донапазаруваме.  Иначе първата група заминахме на 30-ти декември. Бяхме 9 човека и на мен лично много ми хареса първата вечер. Дил ни учеше на хорà, но аз дори и не се пробвах много.

На 31-ви дойдоха и останалите. Най-много бяхме общо 16 човека – доста голяма група за не чак толкова голямата вила. Но … както се казва – колкото повече, толкова по-весело. Междувременно през деня с Йонов отидохме до Кауфланд в Пловдив, където беше истинска война. Вечерта премина както си трябва – с много танци, шиене, ядене, шампанско, дунавско хоро … Тази нова година издържах до доста късно всъщност – до 5, може би 6 часа сутринта, не знам със сигурност … и дори не ми беше много лошо от алкохола.

В първия ден от новата година си направихме разходка до Белащинския манастир Св. Георги. Не че е далече, но все пак е нещо 🙂 След обяд закарах Дил до Асеновград, защото трябваше да си тръгва, а ние използвахме случая да си купим още храна и алкохол. По-късно Еличката ни дойде на гости, но пък на тръгване взе Райо и Цецката и така останахме по-малко хора за третата ни вечер в Белащица. Тя (вечерта) се оказа доста лежерна. Всеки си седеше и правеше нещо. Оказа се че сме с 4 лаптопа ! Дори по едно време ходихме навън да търсим wireless, защото трябваше да проверим един e-mail и да задържим Ели … и успяхме 🙂 Иначе имаше филми, но аз след втория неуспешен опит (попаднахме на два адски тъпи) да изгледаме филм, нещо ми стана кофти и се качих горе да спя.

На 2-ри януари се събудих на обяд, с болки в гърлото, но за щастие май нищо сериозно, защото вече съм ОК. След обяд имаше пак гледане на филм, след което почистихме къщата и се приготвихме да тръгваме. Пред къщата се събра завидно количество празни бутилки, които занесохме до Пловдив за разделно събиране. За останалия боклук, не остана място по колите. Все пак всеки си беше оставил багажите да му ги приберем, а бяхме само с две коли.

За капак на цялото “пътешествие” отидохме до кръчмата в Бойково. Машалааа ! На баба мааа 🙂