Tag Archives: travel

Долен и Златоград

Пътешествия, , ,

От четирите почивни дни (6-9 септември) за мен бяха само 3, но аз отдавна имах план за тях. Майка ми от Мандрица беше отишла в селото на комшиите й там – Долен. От много време и аз само бях чувал за това село и сега настана време да го видим. В събота беше ежегодния им курбан, което всъщност беше и повода. Майка ми беше там още от сряда, а аз тръгнах в петък на обяд. Така и никой не успя да дойде с мен, въпреки че там чакаха „цялата група“.

Долен се намира много близо до Златоград (по пътя са 12km, но по права линия е много по-малко). Аз избрах пътя през Кърджали, защото ми се стори по-прав (в сравнение с този през Смолян). С едно кратко спиране в Джебел от Пловдив до Долен ми отне 3 часа. За Долен знаех единствено, че е планинско селце. Когато пристигнах, първото което ме впечатли, беше че всъщност въобще не е селце, а голямо село. И много дълго – общо взето една дълга-дълга улица и всичко е на един склон от двете страни отгоре и отдолу на тази улица. Доста стръмно е всичко. Второто което ме впечатли бяха големите къщи. Въпреки, че почти няма място, къщите са все огромни – за големи семейства. Дворове почти няма – може да се видят посети, домати, чушки, тикви и дори тютюн на всяко дори и най-малкото късче свободна земя.

Курбана в събота беше огромен. В Долен ми казаха че живеят 1500 души, като за празника естествено бяха дошли и още роднини и гости. За тях бяха приготвили курбан от 800 кг месо, които видях как се варят в 17 казана пред местното училище. Луда работа ! Представям си в съседното им село, където имало 5000 човека какъв курбан правят. Иначе освен курбана сергии,сергии … по дългата улица, и хора, хорааа …

Ние в събота следобяд решихме да отидем до Златоград. Аз само веднъж бях минавал от там, но тогава нямахме време да разгледаме стария град. Сега се насочихме именно натам. Първо седнахме в кафенето, където правят въртяно кафе (наистина го въртят с подноса, но аз не го видях) на джезве на пясък. След това минахме по всички дюкянчета. Те са го направили като в Етъра – майстори на разнообразни занаяти си работят в малки работилнички, които едновременно са и магазинчета. И туристите купуват. А и не са малко, но си има защо. Стария град на Златоград си е много хубав. Аз си бях забравил книжката със 100-те обекта, затова и не влязох в музея, което е още един повод да отида отново.

А в Долен наистина ни чакат всички – цялата група, която празнуваме нова година в Мандрица. Знаят ни по имена, пращат поздрави и сме добре дошли когато пожелаем. И място за спане има много. Така че само остава да се съберем и да отидем в този край на България.

п.с. всичките ми снимки са ето тук.

п.п.с. по повод престоя ми в село Долен, направих и следния пост в 9gag. То не бяха гостита, то не бяха черпни. Ама така е в Родопите ! Гостоприемни хора !

Още една отпуска

Пътешествия, , , , , , ,

Предишната отпуска нещо не ми стигна и с Вилито решихме да си направим още една.

Взех си отпуска от сряда до петък и рано сутринта в средата на седмицата потеглихме отново към морето. Имахме идеи и за планина, но морето надделя. Отидохме на Каваци при вуйчото на Вили. Честно казано плажа не ми хареса – имаше прекалено много хора за моя вкус ! Като го видях направо се зарадвах, че по принцип ходим на Карадере. Сега ми беше повече като пътешествие, отколкото ходене на море, така че много не ми пукаше. Важното беше да се ходи на нови места. Другото ново място, на което отидох беше село Равадиново и замъка край него. Бях много предубеден за този съвременен „замък“, особено като видях входната такса от 8 лева ! Обаче след като Вилито ме нави да влезем, останах впечатлен. Въпреки бутафорията всичко е направено много хубаво. Самия замък не е довършен и вътре почти не се влиза, но около него е страхотно поддържана градина с най-различни странни растения и животни. Има чудесно езеро с лебеди (бели и черни). А градините те прехвърлят от една приказва в друга. Надявам се и в бъдеще да го развиват така прекрасно. С други думи – препоръчвам да се види. Всичко му е хубаво с изключение на входната такса.

Замъка в Равадиново „Влюбен във вятъра“   Мостче край замъка

Езеро с лебеди   Много и разнообразни растения

След 2 хубави дни (разбирайте лежерни дни и прохладни вечери) на Каваци далеч от парещите четиридесет градусови жеги в Пловдив, трябваше да отидем към Мандрица. Пътят през Средец, Елхово и Тополовград беше дълъг, както обикновено. Ние избрахме и топлия следобед, което утежни положението още повече. Все пак към 18 часа пристигнахме след 6 часа път. Там ни посрещнаха направо с работа. В събота беше отново трудов селски ден. Както се казва „хубаво е ходиш на село, стига да не е твоето село“ 🙂 Не че се оплаквам – малко физически труд. Нарязахме доста дърва за зимата, прибрахме ги и се надявам към/около нова година да ги горим на все още довършващата се камина.

В неделя още сутринта преди жегата потеглихме към Пловдив. Оставихме Гергана с Мимито и Виктор на автогарата да си хванат рейс за София и към 13 часа си бях у нас. Вечерта дори отидохме и до Бойково на кръчмата, в която не бях ходил цяло лято.

Ваканция 2012

Пътешествия, , , , , , , , , , , , , , , ,

През изминалата седмица бях в отпуска, но не бях писал дълго време и преди това, основно защото ми изгоря хард диска и нямах компютър у дома. Смениха ми го ден преди да изляза в отпуска, след като веднъж ми го върнаха уж „ремонтиран“. Като цяло изводът е че домашните хард дискове не могат да издържат на денонощна работа, особено на пловдивските жеги.

Уикенда 28-29 юли бях на събор в Мандрица, който и тази година се случи ! Нямаше голяма организация, но мисля, че се получи много добре. Хората си го знаеха и дойдоха. Точно това прави един селски събор – роднините да се съберат от цял свят за един ден в селото !

След Мандрица последва една работна седмица за мен, в която се изясняваше последно къде да прекараме тазгодишната ни отпуска с компанията. Отпаднаха много предложения и в крайна сметка решихме да отидем просто някъде из южното черноморие (Карадере решихме да го оставим за септември, защото през август е пренаселено).

В събота (4-ти август) тръгнахме в 4 часа сутринта с две коли към морето. Магистралата беше препълнена с коли. Почувствах се като в Италия. На една бензиностанция ни казаха че така било от два часá. В Бургас спряхме да се видим с Иван и Елена в морската градина, и след това да напазаруваме. Естествено това ни отне целия преди обед.

Продължихме на юг. От Каваците взехме Вили и тогава на практика започна истинското търсене на място къде да си направим лагер. Първо огледахме Златна рибка, където не ни хареса плажа (беше много тесен и пълен с каравани), след това от къмпинг Юг тръгнахме към Корал, но навсякъде беше пълно с хора (а и ние търсим сравнително голямо място за 9 човека с 4-5 палатки). Минахме през Перла и дори стигнахме с Вили до Маслен нос, но навсякъде беше пълно. Напрежението взе да се нажежава не само от високите температури. В крайна сметка, за да може всички да са спокойни решихме да отидем на … Карадере ! Просто няма друго такова място на българското черноморие. За трети път се опитваме да намерим нещо на юг, но всичко е просто пренаселено. Въобще южното черноморие през август си е голяма лудница. Не че на Карадере не е пренаселено през август, но някак си ни е познато и мило. А и няма друг такъв плаж.

Пристигнахме на Карадере в събота на смрачаване и разпънахме палатките на плажа до „паркинга“. Беше ясно че ще изкараме поне една нощ там. Спането на плажа води до неизбежно ставане много рано на другата сутрин, още когато напече слънцето. А неделята беше един много горещ ден. Сутринта не можахме да си намерим място, а следобяда просто не издържахме на парещото слънце на плажа и отидохме в Бяла. Там в един парк под дърветата изкарахме няколко часа. Най-лошото беше, че след като се върнахме на Карадере отново не можахме да си намерим място. Тъпото беше че много места просто се „пазеха“ за някой, а на други обширни места имаше по една палатка. Така колкото и да не ни се искаше, трябваше да останем още една вечер на плажа.

В понеделник просто трябваше да си намерим място в горичката – нямаше да издържим още един следобед на слънце. Сварихме един хора да си тръгват и въпреки че беше най-отдалеченото място на вътре в гората, просто го заехме. Под далечно разбирайте не повече от 2-3 минути до плажа, но за Карадере това си е много 🙂 Беше малко наклонено, но поне достатъчно голямо за всички. И най-важното – с много борчета, които през деня пазят сянка, а през вечерта завет.

След като си направихме лагер започна безгрижното ежедневие на Карадере – слънце, море, гора … без никакви мисли за телефони, работа, пари … Както си го обичаме. И така до четвъртък, когато първата група хора трябваше да си тръгват. Малко се повтори от миналата година „След Таня и потоп“, т.е. след като си тръгна Таня малко се поразвали времето, но поне не заваля потоп, както миналата година. Стана малко по-хладно и в събота се опита да завали, но нищо сериозно.

Неделя имаше време само за един плаж с най-големите вълни, които съм виждал на Карадере и след това дългия път към дома. А той се оказа наистина дълъг – както и очаквахме ~20-те километра между Карнобат и петолъчката бяха едно брутално задръстване, което се взима за повече от час. Общо взето колкото и цялата построена магистрала до Пловдив (~140km). Оставих хората по къщите им и накрая дори отидох до Кричим да закарам и Вили. В крайна сметка стана късно и останах да пренощувам там, на сутринта направо на работа и чак вечерта успях да си се прибера вкъщи.

Снимки не очаквайте, поне докато се приберат Петя и Краси, защото си забравих фотоапарата на Карадере 🙂

6000 километра

Пътешествия, , , ,

Онзи ден установих, че за периода от 20 април до края на изтеклия уикенд, съм изминал с колата ми 6000 километра. За има-няма 20 дни бях до Италия (Падуа, Ливиньо, Верона), два пъти до Мандрица, до Александруполис, Белоградчик и Видин. Вярно е, че не съм шофирал само аз, но съм ги изминал тези 6000 километра. А после защо съм нямал време да качвам снимки.

п.с. по-горе на картинката може да видите къде ме е засичал Google Latitude.

Teambuilding край Белоградчик

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

За да докажа, че наистина не се спирам – този уикенд бях с колегите на тиймбилдинг край Белоградчик. По-точно в едно село до Белоградчик, още по-точно в една махала (Фалковец) с двама жители, а най-точно в хан Мадона. Много готино и добре направено място. Дори всичко е брандирано с името на хан Мадона – хавлиите, салфетките, чиниите … Освен това има хубав ресторант и огромен двор. Част от него е лятна градина с доста маси, а другата голяма поляна за кемпъри (и може би палатки). Дори има и мини езеро 🙂

Въпреки, че беше маскирано като treambuilding, всъщност идеята беше една разходка из северозападна България. В събота беше голямото обикаляне. Първата цел бяха белоградчишките скали. Аз бях ходил там, но с удоволствие ги посетих отново. Доста време постояхме на крепостта и на скалите. И дори май поизгоряхме на силното слънце. Като цяло случихме на много хубав слънчев ден ! Между временно чух, че в Пловдив е имало доста проливни дъждове.

Следващата цел беше пещерата Магурата. Едно ново за мен място. И нов печат за 100-те национални туристически обекти. Иначе, както всички разказват, най-интересното място в пещерата – залата с рисунките е затворена за посетители. От горе на всичко нищо не се прави по рисунките, нито се знае кога ще бъде отворена отново. Общо взето са оставени да се рушат без никой да ги гледа. Иначе не е лоша пещерата, но и не е кой знае колко впечатлителна. Отгоре на всичко на изхода (който е различен от входа) ви чака влакче и ви иска по 2 лева, за да ви върне до паркинга с колите. Другия вариант е ходене няколко километра под слънцето, след като сте ходили вече ~1 час в пещерата.

След пещерата се отправихме към Видин и крепостта Баба Вида. Във Видин решихме да се разходим малко из града и оставихме колите пред мола (къде другаде 🙂 ?!?). Минахме през градината покрай Дунава и там беше приятно. Обаче крепостта Баба Вида наистина ме впечатли. Общо взето за трети път отивам до нея, но за първи път я хващам отворена и мога да я разгледам отвътре (след 17:30 я заключват). Крепостта наистина е уникална и много добре запазена/реставрирана. Най ми хареса, че те пускат да ходиш където си искаш и може да влизаш във всички кули, зали, помещения, коридори, дупчици, пукнатини … въобще където си искаш 🙂 Това според мен не може да ти се случи другаде, особено в западна Европа. Там навсякъде би било пълно с табели, ограждения, ограничения … все с цел уж за безопасност, но се заличава автентичната обстановка.

За неделя, освен прибирането до Пловдив, оставихме и посещението на още една пещера – Леденика. Аз бях там преди 1 година, но отново реших да я посетя. Този път малко след входа все още имаше огромни късове лед, които напомняха защо пещерата се казва именно така. Като цяло Леденика е доста по-красива и доста по-тясна от Магурата 🙂

Не остана време да се качим на Околчица, но нищо – другия път. Сега и без това се получи чудесна разходка с колегите из забележителностите на северозападна България.

След Италия

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.

На ски през Април – пътя до Ливиньо

Пътешествия, , , , , , ,

На някои може да им се види странно да се ходи на ски ваканция в края на април, но аз го направих. От няколко години се каня да отида в Ливиньо, но за нещо го отлагам. Когато през януари Юли ми предложи да ходим през април – веднага се съгласих, без много да го мисля. Разбира се има уловка, защо точно април – просто тогава, ако се настаниш в Ливиньо за седмица, получаваш безплатно лифт карта за 6 дни (между другото и декември е същото).

Ливиньо (Livigno) се намира в северната част на Италия на самата граница с Швейцария. Другата далавера е че е безмитна зона и бензина, алкохола и другите акцизни стоки са евтини. Пътят до Ливиньо на практика е около 24 часа. Ние тръгнахме от Пловдив с Астралката в петък около обяд и според GPS-а трябваше да пристигнем в 6 сутринта, но естествено знаехме, че това е твърде оптимистична прогноза. А и нямаше смисъл да пристигнем толкова рано.  Пътят през Сърбия и Хърватия беше белязан от непрестанни промени на времето – ту печеше слънце, ту валеше проливен дъжд. Все пак вървяхме доста добре с времето и към 4 часа решихме да си починем всички. Вече бяхме в Италия и спряхме на една отбивка да поспим всички. Събудихме се в 6 и решихме да отидем до някой Decathlon. Според GPS-a най-близкия беше на 12km в Падуа. Естествено бяхме доста рано в Падуа и решихме да разгледаме града. Бяхме едни супер ранни туристи. Градът се събуждаше за новия ден, а ние вече обикаляхме в фотоапаратите в ръка. Не бях ходил до сега в Падуа и мога да кажа, че ми хареса. Чудесни стари сгради, малки улички, река и спокойствие. Определено приятно място. А от Decathon-а си накупихме разни готини неща. Аз си взех 2 чифта обувки и една термо-тениска.

След разходката в Падуа отново поехме на път. Малко след Бреша излязохме от магистралата и поехме на север към Ливиньо. Аз  си мислех че остава малко, но то съвсем не е така. Пътят е планински и с много тунели. В крайна сметка пристигнахме в Ливиньо в 5 часа след обяд (местно време). Имахме достатъчно време да се настаним в супер готина къща, да напазаруваме, да си сготвим вечеря и да изпием по 2-3 бири преди лягане. А хубавото тук е че бирите са по 660ml 🙂 Заспахме в очакване на първия ни ден по пистите на Ливиньо

22 април 2012
23:27

Из източните Родопи

Пътешествия, , , , , , ,

Изкарах още един уикенд на Мандрица. Дори не беше цял уикенд – отидох в петък вечерта и всъщност само съботата поработихме малко из къщата. В неделя с Вили си тръгнахме още преди обяд и бяхме решили да обиколим разни места на път за Пловдив. Точно тази обиколка искам да си запиша.

Първата цел беше Мезек. Още на влизане е селото (идвайки от Свиленград) виждате двете неща с които е известно селото (като изключим виното 🙂 ) – крепостта, която се вижда на височината над селото право на преди и табела за тракийската гробница, която сочи на ляво. Решихме да разгледаме първо гробницата. Тръгнахме на където сочеше стрелката по един полу-разбит, полу-черен път и само на няколко стотин метра в една локва, която на пръв поглед не е нещо особено, предните гуми на колата потънаха. Оказа се че пътя е прекопан и никой не е сигнализирал това, а водата прикрива дълбокия канал. Така се наложи да търсим някой да ни изтегли. Оказа се, че съвсем не сме единствените, които закъсват. Преди няколко дена цял рейс с деца бил закъсал като нас. Успях да се въвлечем дори в междусъседските вражди като всеки обвиняваше другия, че маха клоните, които „сигнализирали“ за опасната пропаст.

В крайна сметка излязохме от дупката, заобиколихме и отидохме до тракийската гробница. За съжаление установихме, че е заключена с масивен катинар. Решихме че нямаме късмет и тръгнахме да се връщаме. По пътя към селото попитахме двама човека кога отваря гробницата – като цяло получихме противоречиви мнения, но по принцип трябвало да работи. Нямаше какво да направим друго и тръгнахме към крепостта.

Крепостта над Мезек е сравнително добре запазена средновековна византийска отбранителна крепост. Щеше да е още по-добре запазена, ако не е била разграбвана за строителни материали. Но дори и така е доста внушителна и на чудесно стратегическо място. На мен най-много ми хареса гледката към цялата низина. Вътре и около крепостта е чудесно място за разходка и/или пикник. За съжаление имаше неприятен вятър, който ни попречи да се насладим на красотата по-дълго.

Малко под крепостта има информационна кабинка, където трябваше да си подпечатаме книжките за 100-те туристически обекта. За съжаление и тя беше заключена. Тук вече не издържахме и решихме да се обадим на телефоните, които бяха написани на вратата. На втория номер получихме отговор, че „човекът“ сега пък бил на гробницата и на практика сме се разминали. Решихме да се върнем на гробницата, като печата сега бил там.

На втория опит да разгледаме гробницата – успяхме. Дори „човекът“ ни разказа историята за откриването и разни факти за гробницата. Предполага се, че в началото е използвана за религиозен храм и чак по-късно са погребани там хора и е затрупана. Формата е типична за тракийските гробници, като интересното тук е че е с най-дългия тунел от всички открити гробници. Няма рисунки по стените, което е основание да се смята, че първоначално е била използвана за ритуали, а чак след това за гробница. Освен това има данни че е използвана за няколко погребения. Най-впечатляващото за мен беше, че всичко все още е автентично. Никой от камъните не е мръднал. Освен това, това (май) е първата тракийска гробница, в която влизам в “оригинала”, а не в “копието” (както е например в Казанлък или Александрово). След това си взехме печат, като в моята книжка се оказа, че е стара и нямах този обект, но си взех печат на последната страница.

След Мезек по план трябваше да отидем до Маточина да разгледаме скалната църква и крепостта, но времето тотално се развали, заваля проливен дъжд и се наложи да се откажем. Нищо, другия път.

Карайки към Пловдив, мернах табелата за “Светилището на Нимфите и Афродита” и този път съвсем спонтанно решихме да отидем. Всеки път го подминавам. Направих обратен завой и тръгнахме към село Каснаково. Самия комплекс се оказа на 1-2 километра от главния път, т.е. не е голямо отклонение. Имаше табели и хубав паркинг малко преди мястото. След това по една пътечка се стига до красив извор, който си личи, че в древността е добре поддържан. Около него си личат останките от две големи сгради, до колкото разбрахме, използвани за храмове.

До комплекса има изграден чудесен информационен център (с европейски пари, разбира се), но и той беше заключен 🙁 Точно това не ми хареса в това еднодневно пътешествие – имаме чудесни туристически места, но въобще не ги използваме. Никой не ги поддържа, стопанисва и дори няма кой да се посрещне и да те разведе.

Общо взето така завърши неделното пътешествие. Някои от плануваните места успяхме да видим, за други времето ни попречи, но пък видяхме „светилището на нимфите и Афродита“. което не беше в плана.

Запролетява се

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , , , , , , , ,

Бавно, но сигурно започва да се усеща пролетта. Въпреки, че по планините все още има сняг (и слава Богу за това), температурите са около нулата, но все пак деня започна да расте и взех да се хващам че все повече пътувам и по-често излизам извън града. Снощи съвсем случайно отскочих до Пазарджик за парти на Пухи в “Бар Без Име”. Днес бях до Зелениково, Брезово и Чоба. Миналата неделя най-сетне успяхме да отидем до Бойково, след тежката зима, но до там все още трудно се стига – има доста сняг и лед. А преди Добринище и Банско си направих един чудесен уикенд на Мандрица. Вярно това беше преди 2 седмици, но си струва да се спомене. С Вили се разходихме до вила Армира, след това до кръста над Ивайловград, от където имаше чудесна гледка. Не бях ходил там до сега. На връщане към Мандрица спрях в квартал Лъджа, където имаше кукери, така че и тази година присъствах на кукерски празници. Посетихме и още две места в околността, покрай които съм минавал стотици пъти, но така и не съм се отбивал – могилата край Одринци (Където няма нищо всъщност) и църквата “Св. Атанасий” в село Белополяне. Снимки от тогава може да видите в Нашите Снимки.

Хмм (dafaq I wrote) … какво исках да кажа със всичко това. Май нищо … просто да си го запиша. Иначе ми е много хубаво 🙂

Уикенда

Пътешествия, , , , , , , , ,

Уикенда на бързо, защото си заслужаваше:

Събота – сноуборд на Пампорово. Тази година май съм абониран за Пампорово, но не е нарочно, а просто така се случва. Иначе по пътя – закъсал ТИР на разклона за Пампорово и чакане в задръстване 1 час само на 5-6 километра от целта 😛 Иначе идеално каране ! Толкова сняг не съм виждал от дете. Пътеката до Студенец е точно като в детските ми спомени – тясна пътечка около преспи сняг по-високи от мен !

Събота вечер – рожден де на група Drundrun 🙂 Малка група хора в Малкия двор. Пийване, дъра-бъра, дрън-дрън и така …

Неделя – слънчево ! Решавам че не мога да стоя в къщи. Паля колата към Кричим. От там – накъде ?!? Ами хайде до Свети Константин. Аз уж излязох за слънце, но пак отидох на сняг 🙂 Хубаво местенце е Свети Константин, не бях ходил до сега. Препоръчвам Чайната – така се казва едно приятно местенце за сгряване.

Неделя вечер – Пикник-а до Първенец. След като тези снегове ни отрязаха пътя до Бойково, новото ни място за вечеря в неделя вечер е Пикника. Вкусно и уютно, няма много хора.