Tag Archives: Златоград

Долен и Златоград

От четирите почивни дни (6-9 септември) за мен бяха само 3, но аз отдавна имах план за тях. Майка ми от Мандрица беше отишла в селото на комшиите й там – Долен. От много време и аз само бях чувал за това село и сега настана време да го видим. В събота беше ежегодния им курбан, което всъщност беше и повода. Майка ми беше там още от сряда, а аз тръгнах в петък на обяд. Така и никой не успя да дойде с мен, въпреки че там чакаха „цялата група“.

Долен се намира много близо до Златоград (по пътя са 12km, но по права линия е много по-малко). Аз избрах пътя през Кърджали, защото ми се стори по-прав (в сравнение с този през Смолян). С едно кратко спиране в Джебел от Пловдив до Долен ми отне 3 часа. За Долен знаех единствено, че е планинско селце. Когато пристигнах, първото което ме впечатли, беше че всъщност въобще не е селце, а голямо село. И много дълго – общо взето една дълга-дълга улица и всичко е на един склон от двете страни отгоре и отдолу на тази улица. Доста стръмно е всичко. Второто което ме впечатли бяха големите къщи. Въпреки, че почти няма място, къщите са все огромни – за големи семейства. Дворове почти няма – може да се видят посети, домати, чушки, тикви и дори тютюн на всяко дори и най-малкото късче свободна земя.

Курбана в събота беше огромен. В Долен ми казаха че живеят 1500 души, като за празника естествено бяха дошли и още роднини и гости. За тях бяха приготвили курбан от 800 кг месо, които видях как се варят в 17 казана пред местното училище. Луда работа ! Представям си в съседното им село, където имало 5000 човека какъв курбан правят. Иначе освен курбана сергии,сергии … по дългата улица, и хора, хорааа …

Ние в събота следобяд решихме да отидем до Златоград. Аз само веднъж бях минавал от там, но тогава нямахме време да разгледаме стария град. Сега се насочихме именно натам. Първо седнахме в кафенето, където правят въртяно кафе (наистина го въртят с подноса, но аз не го видях) на джезве на пясък. След това минахме по всички дюкянчета. Те са го направили като в Етъра – майстори на разнообразни занаяти си работят в малки работилнички, които едновременно са и магазинчета. И туристите купуват. А и не са малко, но си има защо. Стария град на Златоград си е много хубав. Аз си бях забравил книжката със 100-те обекта, затова и не влязох в музея, което е още един повод да отида отново.

А в Долен наистина ни чакат всички – цялата група, която празнуваме нова година в Мандрица. Знаят ни по имена, пращат поздрави и сме добре дошли когато пожелаем. И място за спане има много. Така че само остава да се съберем и да отидем в този край на България.

п.с. всичките ми снимки са ето тук.

п.п.с. по повод престоя ми в село Долен, направих и следния пост в 9gag. То не бяха гостита, то не бяха черпни. Ама така е в Родопите ! Гостоприемни хора !

На море за един ден

когато животът ти дава лимони,
прави лимонада

Може да е февруари месец, но когато прогнозата е над 20°C е явно че не става за сноуборд, какво е решението – отиваш на море. Кое е най-близкото море ? Бяло . Събираш трима приятели и в неделя сутрин в 7:30 тръгваш. Целта – Златоград, след това Ксанти и там където най-близо срещнем море. На отиване минахме през Смолян, пътя е хубав, но наистина страшно много завои. От Пловдив до Златоград, с няколко кратки спирания, си е три часа път с кола. До сега не бяхме ходили в Златоград и спряхме да го разгледаме. Отделихме му час и половина, но въпреки това не успяхме дори да стигнем до етнографския комплекс. Ще отидем пак специално в Златоград. Сега успяхме да разгледаме центъра, паметника на Делю войвода, две църкви … и общо взето по-новата чат на града.

Минахме през граничния пунк на Златоград малко след 13 часа (по-късно от очакваното, но на практика нямахме конкретен план). Границата се минава лесно. Точно след пункта има табела с означени плажовете на Ксанти (Xanthi beaches) – гърците явно знаят за какво отиват българите там. Ние запомнихме две имена, които по-късно намерихме в GPS-а – Mandras, защото звучеше като любимото ни село Мандрица и Porto Lagos, защото просто звучеше странно и съвсем не-гръцко 🙂 Пътят от гръцката страна наистина е стръмен, тесен и с много завои, както всички, които са минавали от там отбелязват. В допълнение имаше и много паднали камъни. Освен това го нямаше на никоя от GPS картите ми (Auto Drive Hellas и European City Navigator). На отиване не е проблем, но на връщане трябва да следите табелите (тях поне ги има и са полезни).

През Ксанти минахме транзит, защото вече бързахме за морето 🙂 Из града как да се оправите без GPS – не знам – може би следвайте табелите за Kavala, но преди да се качите на магистралата, започвате да следите за Porto Lagos. А ние накрая се отклонихме за Mandras, защото ни звучеше по-добре. Оказа се доста голям (дълъг) пясъчен плаж. Имаше и доста рибари … или поне рибарски лодки, хора нямаше като цяло. Ние тръгнахме по плажа и се спряхме на едно затворено заведение пред местния къмпинг. Имаше една голяма лодка, която явно се използва като бар или като място за сядане през лятото и ние се настанихме на нея. Там хапнахме и се наслаждавахме на прекрасното време и прекрасната гледка ! А аз дори нагазих до колене в морето 😉

На залез слънце тръгнахме наобратно. В Ксанти GPS-а нещо се опита да ни прекара по една улица, която се оказа че е пешеходна и така се объркахме, че минахме през някакви много тесни улички (стар град може би ???) с много симпатични кафенца и магазинчета. Така въпреки ,че решихме да го пропуснем, в крайна сметка го разгледахме от колата и ни убеди, че си струва да се посети отново. Освен това след града, в посока към България, има много приятен парк, който също си мисля, че ще е хубав.

В България решихме да се върнем по друг път и от Златоград поехме към Кърджали. Там пътя определено беше с по-малко завои, но до Кърджали беше лош. След това вече е прав и бърз, но за сметка на това е с 50 километра повече от колкото през Смолян. А като време пак стана към 3 чáса, така че всеки може да си реши от къде да мине.

Вечерта в 22:30 си бях отново в къщи, доволен с поредното разузнавателно пътешествие. Някои казват „г*з път да види“, но аз харесвам подобни пътувания. А и първото море за годината да е на 6-ти февруари е добре 🙂 Както потръгне, така да продължава.

p.s. а най-хубаво е когато вечерта се събуеш и по краката все още имаш пясък

p.p.s. още снимки има тук и тук.