Tag Archives: хижа Надежда

След Италия

Върнах се от Италия, точно по средата на 4 почивни дни в България. Вили вече си беше взела отпуска за трите работни дни от предстоящата седмица. Не го мислих много и реших да си удължа отпуската още една седмица. Мислихме много варианти за изкарване на седмицата – от отдавна плануваното ми дунавско пътешествие, през Видин и Белоградчик и морето … След като никой не се нави да дойде с нас, естествено се получи нещо съвсем различно. Първо, в понеделник, заминахме със Стоян и Иван на хижа. Те бяха избрали хижа “Надежда”, Близо до Ихтиман, и ние се присъединихме. За една вечер, но много хубаво. Всъщност не бяхме в самата хижа, а в една съседна сграда, която май е на община Ихтиман, но също се стопанисва от хижарката на “Надежда”. Така беше дори по-хубаво. Цялата “хижа” само за нас. Отпред имаше място за огън и си направихме невероятна скара. Въпреки, че беше в планината, вече ставаше за стоене на открито до късно. Въобще лятото дойде и открихме сезона на планини, огън и палатки. Само последното остана да сторим 🙂

Във вторника от хижа “Надежда”, само минахме за малко през Пловдив, и отпътувахме директно за Мандрица. Така отново направихме едни 300 километра. Пристигнахме вечерта и се отдадохме на пълен айляк.

В сряда имахме план да ходим на море в Гърция, но решихме да го отложим малко, че много път ми се насъбра напоследък. Така изкарахме един цял ден в Мандрица, завършен в месния хоремаг 🙂

В четвъртък вече осъществихме плана да отидем до Александруполис. От Мандрица до там са около 150km, но се минава през много села и е доста бавно пътуването – отнема около 2 часа. Първо разгледахме Александруполис, където Вилито не беше ходила. Показах й пристанището с ферибота, който хващаме за Самотраки, гадния плаж, фара, крайбрежния парк … обаче нещо беше пазарен ден или просто на пристанището са направили огромен пазар и беше голяма мръсотия. Малко гадно и решихме по-бързо да ходим на плажа, на който бях замислил – близо до село Макри. От един магазин в Макри си взехме по една Вергина и хайде на плаж. Оказа се, че мястото от което преди ходих до плажа вече са го оградили военните и трябваше да слезем от към другия край на плажа. Горе-долу, където спахме преди второто ни ходене до Самотраки. Слезнахме на плажа и той се оказа пълен с ученици. Някаква зелено (морско) училище или не знам какво беше, но не просто един клас, а цял випуск ! Аз очаквах да няма никой, а то – лудница. Добре че по едно време се изнесоха и просто изведнъж изчезнаха. То и ние не издържахме дълго на слънцето. Може да е май месец, но грееше яко.Отидохме на сянка в боровата горичка над плажа и се заседяхме на една пейка. Много яко беше – спокойно море, плаж и отсреща Самотраки. Когато се върнахме на плажа установихме, е едно куче ни е изяло сандвича. По-късно установихме, че ни липсва и една кутия, в която имаше салата, така че направо се чудя дали е било куче !?!? Като цяло имахме идея да останем на палатка на плажа, но се отказахме и решихме да върнем на село 🙂 За първи направих плаж за един ден от Мандрица и мога да кажа, че е напълно и лесно реализуемо. Особено ако гърците си пооправят малко пътищата и пътуването стане по-бързо. Ле-ле до къде стигнах да критикувам гръцките пътища.

В петък се отдадох на пълния мързел и почти проспах целия ден 🙂

В събота решихме да отидем на пикник на реката до Меден Бук. И го направихме 🙂 Само където на брега вече ги няма дърветата, които пазят сянка и бяхме малко по в гората и не стояхме много, защото започна да гърми. Не валя много, но успя да ни изгони.

И така почти неусетно си измина цяла седмица. И утре съм на работа, след цели две седмици, прекарани в пътешествия. Не че не ми се налагаше да поработвам през това време, но си изкарах една почивка с лятна продължителност.