Буквално преди минути се връщам от Севлиево. Днес бях на командировка там, но само като шофьор, а от моя гледна точка – като на хубаво пътешествие 🙂 Бях с Тенчо и тръгнахме сравнително късно, към 11:30 преди обяд. По план трябваше да стоим малко там и да се приберем към 6-7, но нещата нещо се проточиха доста и тръгнахме чак малко преди 21 часа. Времето беше много хубаво и слънчево и ако знаех, че ще трябва да чакам толкова, щях да скокна към близкия балкан. Не че беше кой знае какво, но един поход никога не е за изпускане. Нямах никаква представа кога ще тръгваме, така че не можех много да се отдалечавам от колата. Важното е че пътуването мина безаварийно. Последния път когато пътувах към онзи край катастрофирах, но знаех, че трябва отново да мина по този път. Вярно, че не минахме през мястото, но вече се чувствам по-добре.

А от Севлиево почти нищо не можах да видя, защото бяхме на един строителен обект в някакъв квартал на града. Иначе не изглеждаше зле, а и разправят, че имало много висок стандарт на живот там. Нещо не можах да го усетя, но може и така да е.