Tag Archives: travel

28 май 2008

Пътешествия, Работа, , , , ,

Днес бях на Булконтрола в Интер Експо Центъра в София. Отново излагах фирмата. По-принцип нямаше да ходя тази година, но Янко днес имаше работа в Пловдив и аз трябваше да отида. С Мирослава двамата сутринта в 8 тръгнахме и съвсем на време бяхме на изложението. Днес беше втория ден на Булконтролата. На първия имало отчайващо малко посетители, като днес също не бяха много. Като цяло – слаба работа. Някои коментираха, че заради протестите на таксиджийте и камионите хората от София не са могли/искали да стигнат до ИЕЦ. От Пловдив беше по-лесно 🙂 Все някак си го избутахме деня, но най-интересното беше на връщане. В 18 часа си тръгнахме, в 18:12 бях вече на магистралата и си викам – ехаа измъкнах се. Да, ама не ! Точно на отбивката на Ихтиман ни отклониха от магистралата и целия трафик мина по стария път. Добре че обичам да минавам по подобни пътчета и ако нямаше толкова коли, щеше много да ми хареса, а сега само ми хареса. Минах през Костенец (до сега не бях ходил там), Белово и като наближихме Пазарджик си казах, че няма и смисъл да се връщаме на магистралата. Пътя Пазарджик-Пловдив също е затворен и в крайна сметка, реших да послушам табелите, и минах през Стамболийски. Обикваме родината, като я опознаваме 🙂 Хубав завършек, на този общо взето скучен работен ден на изложение.

п.с. някой знае ли защо беше затворена магистралата ? Надявам се да е някаква глупава причина, като протест или някоя важна клечка. Не съм чул да е станало нещо лошо ?!?

София, музеи, Кайли

Ежедневие, Култура, Музика, Пътешествия, Учение, , , , ,

Този уикенд отново не си останах в Пловдив. Успяха да ме убедят да отидем в София – пак по-добре от нищо. В събота сутринта отидох на упражнения в университета, но не изкарах много. Ще видим на изпита какво ще направя. Следобед, трябваше да изчакаме Таня да свърши работа, и след това великолепната петица отново се качихме на Астралката и потеглихме към София. Първата ни цел беше да се срещнем с Дина и след това да ходим някъде по музеите в нощта на музеите. Разочарован съм от София, че по магазинчетата за цигари и алкохол не можахме да намерим бира. Те дори нямаха хладилна витрина. Така отидохме на изложбата на Пиер и Жил напълно трезви 🙂 Бяхме и за началото на концерта на Gravity Co, но не се застояхме много, а си намерихме магазин за водка (според някои след 22 часа по БДС вече можело да се пие водка). Така в центъра на София, точно пред висшия съдебен съвет, добре се почерпихме. Особено след като свърши и втората бутилка (все пак бяхме доста хора). След това отидохме в Тънка червена линия. Според снимките добре сме се забавлявали там. Дори много добре ! Някои дори съжаляваха, че сме си тръгнали.

В 2 часа решихме да отидем на концерт на Ambient Anarchist в изложбената зала на Шипка. Там се опитаха да направят един пърформънс – да свирят в един куб направен от вестници и хартия и да се прожектират сенките, но нещо не се получи. Публиката искаше да види какво става вътре и постоянно късаше “завесата”, те пък се сърдиха и така като цяло не се получи много добре. Всички започнаха да си тръгват един по един и в крайна сметка останах само с Пухи и Гергана. Накрая, дори леко обидени на Ambient, отидохме да спим в квартирата на Гергана, която беше наблизо.

Неделя сутринта беше една от най-ужасните сутрини, които съм имал. Когато можех да си отворя очите и да си вдигна главата вече беше 13:30. Направо се чудя как Гергана е отишла в 7 на работа. Почти зомбирани с Пухи тръгнахме към Дина. Второто ми разочарование от София – обществения транспорт. Няма нито рейсове (поне които ги зная), нито свободно такси в центъра (на Орлов мост). Ние дори се надявахме на такси, но постояхме доста време на напичащото ни слънце, преди да си хванем.

Някак си все пак пристигнахме в квартирата на Дина, където ни чакаше страхотно приятно ухаещ обяд. Взех си един душ и горе-долу свежнах. След това трябваше да отида до Гергана (братовчетка ми) да взема едни багажи, а и да се видим. Там се разхладих добре с едно фрапе.

В Борово отидох и до Магито, където заедно с Тишо се размазахме на слънчевата терасата под звуците на лежерна неделна музика. Беше толкова отпускащо, точно каквото ми трябваше, за да се съвзема.

Неделя вечерта беше другото събитие, с което ме убедиха да отида в София – концерта на Kylie Minogue. Попаднаха ни покани и реших че за без пари ще си струва концерта от всякъде. Дори бяхме във VIP зоната, най-отпред пред сцената. Кайли пя повече от 2 часа и на стадиона имаше доста повече хора, от колкото предварително се очакваше. Получи се шоуто ! Хореографията и визуалните ефекти си бяха точно на място, въпреки, че на мен не ми е точно това идеала за концерт. Все пак се радвам, че бях там. Концерт на живо винаги си е добре и трябва да се подкрепят такива изяви. Дано да има повече подобни големи концерти в България.

След концерта – обичайната гъчканица, задръствания, няма таксита, изпуснахме последните трамваи … но по някое време успяхме да стигнем пак в Тънка червена, където тази вечер беше доста по-спокойно. Седнахме на голямата маса долу и дори си говорихме, за разлика от предишната вечер, когато само скачахме наоколо. Пихме по едно питие и към 2 часа се прибрахме в квартирата на Дина. След което аз съм заспал по някое време. Станахме в 6, в 6:30 тръгнахме и точно на време в 8:30 си бях на работа.

Днес, дори леко учудващо, се чувствах много добре. Всички в офиса бяха нещо изнервени, а на мен ми беше едно спокойно, айляшко, не се впрягах много … пожелавам на всички, и на себе си цялата седмица да е такава 🙂

update: ето нашите снимки (основно от събота) и едно ревю на концерта на Кайли със снимки на различните й тоалети.

Самотраки

Пътешествия, , , , , , , , , , , ,

През почивните дни бях на Самотраки. Беше ми доста стара мечта да посетя този остров. Сега като се бяха събрали толкова почивни дни, решил че е идеалния момент за такова пътешествие. Малко ми беше странно преди да замина, защото до последно не се знаеше дали въобще ще ходя и най-вече с кой. В крайна сметка три чáса преди да заминем се събрахме пет човека и с Астралката се отправихме на път. Тръгнахме още на 30-ти април почти веднага след работа. Събрахме се, напазарувахме и към 9 часа благополучно излязохме от Пловдив. Целта беше да хванем ферибота в Александрополис в 8 сутринта, който е единствен за деня. На следващия ден беше чак следобед и губехме повече от ден (фериботите са веднъж на ден). Към 1:30 през нощта благополучно пристигнахме в Александрополис – само с лека проверка от страна на едни гръцки КАТ-аджии, която беше по-скоро смешна (something funny ?). Просто не мога да отида в Гърция и да нямам история с полицаи.

Разгледахме малко нощен Александрополис, които леко учудващо, имаше доста голям нощен живот. След това се опитахме да дремнем малко в колата, но пет човека и мноооого багаж, не беше много удобно. Още преди 7 сутринта бяхме на пристанището и се надявахме бутката за билети да отвори, защото доколкото бяхме видяли някакво работно време пишеше нещо за 9 часа, което въобще не ни уреждаше. В крайна сметка всичко беше точно и си взехме билети за ферибота. Имаше малко съмнения, но решихме да вземем и колата с нас – така дадохме по €12,30 на човек и €50 за колата, което на пет човека беше поносимо.

На ферибота можеше да чуе само българска реч. Честно казано не очаквах с ранния ферибот да дойдат толкова българи, но беше пълно. Срещнахме дори разни познати. Ужас ! 🙂 Искаше ми се малко повече да се откъсна от България, но уви. Иначе пътуването е два часа и половина, морето беше супер спокойно и е доста интересно, поне първия път 🙂 Постепенно виждаш как Самотраки с огромната си планина идва към теб.

След като пристигнахме се обадих на Тишо и неговата компания, които бяха дошли още предишния ден на стоп, и се видяхме с тях в Терма (малко туристическо селце). Малко се полутахме, защото GPS-а ни обърка (въобще тази карта на Гърция, която имам, беше много зле), но се намерихме на едно хубава полянка до чешмата. Малко по-късно се отправихме на първото ни пътешествие из острова – към водопадите.

Чудничко място си е Самотраки – хареса ми още от самото начало. Хем си на остров на море, хем висока планина (най-високият връх е над 1600 метра), хем въобще не е туристическа дестинация (няма големи хотели, само квартири), хем е доста диво (навсякъде щъкат диви кози). Като тръгнахме по една рекичка към водопадите, можеш почти да си представиш, че си в Родопите или нещо подобно. Стигнахме само до първия водопад, но и той си струваше.

Направихме си един пикник в планината и след това се замислихме къде да се установим за вечерта. Бяхме видели двата къмпинга и решихме да пробваме в тях, въпреки,че не работеха, защото е извън сезона. Общинския нещо беше затворен и не можеше да се влезне, затова отидохме на другия, който дори повече ни беше харесал (Вардес, Варадес или нещо подобно се казва и е по-близо до Терма). Водата беше спряна извън сезона, но си е супер място. Лятото сигурно събира стотици палатки, и то без особен проблем – доста е голям. Избрахме си едно страхотно място – леко издигнато, близо до морето, с дървета за сянка. Бяхме само ние. Опънахме си палатките и си спретнахме лагера 🙂

Първата вечер не изкарахме до много късно, но все пак почти не бяхме спали предишната вечер и бяхме натрупали толкова много нови преживявания само за един ден.

Общо взето за шестте дена там успяхме да посетим всички места (освен върха, но за него нямахме подготовка). Първите две сутрини прибирахме лагера, с мисълта да спим някъде другаде на следващата вечер, но така и не намерихме по-хубаво място от това, на което се бяхме настанили първата вечер и все се връщахме там. На третия ден решихме да не разваляме лагера и останахме там до края. В понеделник май дойдоха хората, които се грижат за къмпинга и започнаха да го почистват и оправят за новия сезон, но не ни изгониха, нито ни взеха пари. Като цяло хората на острова бяха доста добронамерени. Говоря за местните, то че беше пълно с българи вече стана ясно.

Любимо селце ни стана “столицата” Хора. Много приятно градче, разположени точно в подножието на планината леко във вътрешността на острова.

Там няколко пъти отивахме да пием новата ни любима бира – Вергина. На последния ден от престоя ни там вече никъде не можеше да се намери 🙂 Иначе всяка вечер оправяхме една бутилка узо покрай огъня, заедно с готвени вкусотии ! (картофките бяха чудеснярски !)

Бяхме и в светилището на Великите богове. Още една хубава черта на Самотраки – освен всичко останало си има и доста древни останки.

Бяхме и до южния плаж – единственият с по-ситен пясък на острова. Точно този ден обаче нещо бяха дошли много боклуци (найлонови торбички, шишета …) и всъщност не ни хареса и не останахме там, дори и за плаж, а се стига през един направо планински път.

Единствения недостатък на Самотраки (а и май на цяла Гърция) са каменните плажове – просто няма къде човек да си полегне. Без шалте не става – поне от наша гледна точка, като сме свикнали на пясък. Гърците си лежаха.

Мисля че обиколихме всички пътища на острова (те не че са много). Отидохме навсякъде 🙂 Направихме си пикник в планината, отидохме до кулата Phonias, видяхме изоставени танкове, качихме на едно връхче … навсякъде кози ! 🙂 И един съвет, който ни дадоха – не паркирайте колата си близо до дърво, защото козите се качват на капака, за да стигат по-добре дървото.

За последно, буквално няколко часа преди ферибота, отидохме да разгледаме музея (предишния път го изпуснахме – работи до 15 часа и почива в понеделник). Да знаете че с гръцки акцент three и free звучат почти еднакво и винаги проверявайте дали входа е три евро или е безплатен 🙂 В случая за студенти беше безплатно. иначе наистина е 3 евро. Има доста интересни неща, като основното е статуята на Нике Самотраки, чийто оригинал е в Лувъра.

Естествено накрая на никой не му се тръгваше и хванахме последния възможен ферибот – на 6-ти в 17 часа. Отново единствен за деня, но имахме късмет, че си е още почти цял един ден. Разходихме се отново из Александрополис, взехме малко подаръци за България и тръгнахме на обратно. На отиване и на връщане пътувахме през нощта и за щастие изпуснахме целия трафик покрай празниците. Границата я минавахме буквално за две минути, като на гръцката страна дори не се спира. Прибрах се и си легнах в 3 през нощта. След пет часа отново трябваше да бъда на работа. Просто използвах цялата почивка плътно.

Всеки ден си правехме плаж и дори доста почерняхме 🙂 Като чи ли съм бил една седмица на море. А то май наистина беше така ! Или беше сън … мечта …

Букурещ, Бряновщица … все едно

Ежедневие, Пътешествия, , , ,

Днес трябваше да съм в Букурещ по работа, но снощи се разбра, че се отлага пътуването. Някои хора ще ме бият, и то не без основание, за това че не отидох … но да започна от началото 🙂

Всичко започна в петък вечерта, след вечерята в Йонов, когато отидох в Петното. Навих се уж да изпия една бира, “и без това ми е на път”. В Петното още от врата започнах да срещам сумати познати, които не бях виждал от доста време. Няма да изброявам всички, но виновниците за тази история са Тишо и Вилито. Така стояхме в Петното до по-големите малки часове.

Сутринта станах в 9 и се напънах да ходя на лекции. Отидох в университета, отново не намерих никой и се прибрах. Използвах предиобеда да си сменя гумите на колата. Взех си две нови гуми Goodrich (ако някой смята, че съм сбъркал да казва – нищо не разбирам и ги харесах по вида и цената). Докато сменях гумите, разбрах, че пътуването до Букурещ отпада и аз се зачудих какво да правя двата дена. Отидох в Таня и Пухи, където имаше някаква уговорка да се ходи до Косово, но нещо всеки от групата беше на някъде или имаше ангажименти. Аз все повече се замислях над идеята да отида при Вилито и Тишо, които ми казаха, че ще бъдат някъде из Родопите на палатка. След като знаех че и неделята ми е свободна, нищо не ме спираше. Звъннах им информативно да видя къде са и те ми казаха, че хващат рейса за Брестовица и после нагоре пеша или на стоп до някаква място, което аз си помислих, че е село или местност, която не съм чувал. Пийнахме кафенце у Таня и реших да закарам Таня до Кричим (тя беше решила, че ще си ходи), а аз след това към Брестовица. Така отидох до Кричим, след което поех към Перущица. Лошото беше, че след като излязох от Кричим и се опитах да звънна на Тишо или Вилито, те вече бяха някъде където нямаше обхват и аз се наложи да се хвана за последната информация, която имах – нещо с много щ-та, ц-та и ч-та 🙂 Погледнах в картата и видях хижа Бряновщица – казах си – това е ! Въпреки ,че според моята карта имаше път до там само през Храбрино, аз все пак реших да мина през Брестовица и да се надявам да срещна другите някъде по пътя. Оказа се, че има асфалтиран път почти до самата хижа (на 50 метра може би) и точно я виждам и гледам пред нея – Тишо, Вилито, Здравка и Марто 🙂 Зарадвах се, че ги намерих, защото това ми беше последната информация от тях, иначе не знаех къде щях да ги търся.

Петимата тръгнахме нагоре по пътеката за хижа Върховръх, като целта ни беше да намерим някоя хубава полянка, където да останем за през нощта. Това не се оказа много лесна задача и вървяхме половин-един час преди да стигнем до първата полянка, на която в крайна сметка останахме, защото други нямаше наоколо. Всъщност наоколо беше доста апокалиптично. Наскоро явно е имало страшна буря, защото много, дори здрави и високи, борове бяха изпочупени. Видяхме истинската сила на природата. Пътеката беше затрупана от буквално измъкнати с корените огромни дървета и се минаваше трудно дори и пеша. Беше гадничко да гледах, как току що цъфнали дървета са изпочупени и цветчетата им все още стоят на падналите клони. Снощи вечерта звездите също ни говореха, че е облачно (нямаше никакви звезди 🙂 ) и решихме по-навреме да си направим лагера, преди евентуално да завали.

За щастие нямаше никаква буря и дори не валеше, а мога смело да твърдя, че вече времето е идеално за палатки. Сутринта ни посрещна едно жарко слънце, на което се печахме чак до обяд. Някой твърдят, че дори съм хванал тен и имам “черта” (тип ТеКеЗеСарка). Всъщност ако имахме повече вода, сигурно щяхме да останем и до по-късно, но ние последната вода си я направихме на кафе 2 в 1 и останахме само на бира. Върнахме се в горещия Пловдив, хапнахме на пицария. и ги закарах останалите на стопа за София.

Букурещ, Бряновщица .. все едно – важното е да се ходи някъде !

Спане ли ?!?

Ежедневие, Пътешествия, Разни, , , ,

Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град – хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing – Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина – австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив – Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми 🙂 (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.

В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.

В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ? 🙂

21-23 март 2008

Ежедневие, Пътешествия, Учение, , , , , , ,

Иха ! Измина още един уикенд с най-разнообразни преживявания за мен.  Ето набързо всичко, че ако тръгна с подробности ще стане много дълго и скучно 😛 В петък вечер едно ажурно събиране по случай рождения ден на Дина (преди официалното парти, този уикенд 🙂 ). В събота сутринта – на изпит. Оказа се доста по-гаден отколкото очаквахме всички. Малко го подценихме, и ще видя след няколко дена, какво съм направил. След изпита, по обяд, – бири, кафе, бири (в този ред). След това пропуснах ходенето до Св. Кирик, за да презаредя батериите (т.е. да поспя малко).  След като станах вече беше време да тръгвам на couchsurfing среща в Пловдив. Пътьом само минах през Баня старинна, където имаше Еко фест. Беше доста интересно – имаше доста хора, интересни плакати/инсталации, музика … въобще съжалих, че не можех да остана за повече. Все пак бях тръгнал за Розенхоф, където вече ме чакаха коучсърфърите (блях имало думи, които изглеждат ужасно на български). Малко се зачудих как ще се познаем, но се справих 🙂 Разбрах и от къде се влиза в този Розенхоф 🙂 Запознах се с няколко доста интересни хора и си прекарах чудесно вечерта. Запознах се на живо и с един човек, с който се оказа, че се познаваме виртуално. Изчакахме и един грък – Йоргус, който се разбра, че го били обрали в София, докато си оправял спукана гума и след това цял следобед се занимавал с полицаи. Ей така ни става известна България. Междувременно хората от couchsurfing, които трябваше да останат у нас, се отказаха (т.е. си намериха друго място), а аз отидох в Петното. Нещо другите не бяха навити за клуб. В Петното ме посрещна неочакваната новина, че всичките ми приятели са си тръгнали и аз изпих още една бира и аз се прибрах.

В неделя бяхме планували да отидем до Перперикон и така и направихме.  Бяхме с две абсолютно еднакви Астралки 🙂 Дори и по цвят. Аз бях за втори път там и пак ми хареса. След това отидохме до Каменните гъби. Нямаше как да пропусна да ги видя, след като бяха толкова близо. След “гъбите” отидохме в Хасково. Там ядохме на пицария. След това посетихме и Стара Загора по тъмно … или поне центъра й. Накрая естествено се прибрахме в Пловдив 🙂 … и така ми завърши уикенда 🙂

До Загреб и назад, но не на обратно

Пътешествия, , , , , , , , , ,

Във вторник сутринта, заедно с Магито и Йонов се отправихме на едно дълго балканско пътешествие. Целта ни беше Загреб в Хърватска, така че потеглихме към българо-сръбската граница.

Сърбия

Сърбия я пресякохме почти без да спираме. Аз имах някакви съмнения за разни размирици, но всичко си беше спокойно. Поне по главните пътища. Спирахме само два пъти – веднъж за кратка почивка и още веднъж на една бензиностанция. По-голямата част от пътя е магистрали. Всъщност една магистрала, която е разделена на две – до Белград и след него. За първата част платихме около 13€ и за втората още 6€. Приемат кредитни карти, така че не е проблем, ако нямате динари и освен това да не ви прецакат с курса на еврото или с рестото (както разбрах са правили преди). А по някое време както си карахме се усетихме, че сме с един час на аванта, защото вече сме в друг часови пояс. По-хубаво щеше да бъде този час да го имахме на връщане, но това е положението.

Хърватска

Най-голямото (и всъщност единственото) тотално претърсване на багажа ни направиха на Хърватската граница. Накараха ни да извадим всичкия багаж на една маса и основно провериха всичко, както и колата. Въпреки че разровиха всичко и ни накараха дори да отворим един подарък, който носихме опакован, не бяха груби, просто искаха да видят всичко.

В Хърватска имат нови магистрали, които са много хубаво и се пътува приятно, въпреки, че на моменти доста валеше. Единствено маркировката напътя ми се стори, че не е толкова светлоотразителна и се вижда на по-малко разстояние. Иначе за пътя до Загреб – още 15€. Като цяло хич не са евтини тези магистрали.

Загреб

Пристигнахме по тъмно в Загреб и трябваше да намерим нашите домакини, който намерихме чрез couchsurfing. Зададохме на GPS-а улица Zinke Kunc 9, и въпреки псувните които изяде, успя да ни закара до там. Поли и съквартирантите й, се оказаха много готини хора. Бяха ни приготвили цяла стая за нас, пихме бира цяла вечер и въпреки, че си разбирахме много думи, си говорихме на английски. Като цялата идея на CouchSurfing е много добра – освен че получаваш безплатно място за спане, запознаваш се с много хора с различни култури, и дори получаваш безплатен екскурзовод (или поне научаваш от първа ръка както да посетиш).

Неусетно, в пиене на биричка, стана доста късно, ние бяхме изморени от 11-часовия път и решихме да оставим разходката за другия ден.

Сутринта Миран (единия от съквартирантите) ни разходи хубаво из центъра на Загреб. Честно да Ви кажа – много ми хареса ! Много хубав, много чист, много подреден град ! Подобно впечатление останах и от цяла Хърватска. Направо се чудихме как може ние да сме в европейския съюз, а те не. Всъщност не забелязах да им е зле, като не са.

Времето беше прекрасно. Дори след обяд, когато Миран трябваше да отиде на лекции и ни остави, си взехме малко хърватска бира и легнахме на тревата в един парк в центъра на града, както разбираше и още доста хора 🙂 В магазините се оправяхме много добре, защото цифрите им се произнасят също както нашите, така че направо си говориш на български. Иначе с валутата им – куна, много се бъзикахме 🙂 Стоим си ние в центъра на Загреб и нямаме пукната куна ! След Хърватска вече всичко обръщаме в куни 🙂 Друго което ми направи впечатление беше, че на улиците релсите за трамваите са в края, а по средата е място за спиране на коли. Някой както си кара изведнъж пуска аварийните и спира по средата на улицата и излиза от колата. Освен това в Загреб си има и алеи за колелета.

Вечерта на 12-ти бяхме на концерт на Autechre, което всъщност беше основната причина за нашето пътешествие. Аз така и не можах да им свикна, но все пак бях на партито в клуб KSET (което се оказа, че означавало Клуб на Студентите по Електро-Техника). Пих си бира по 9 куни и се забавлявах. Наистина приличаше повече на парти, отколкото на концерт.

След концерта се прибрахме и аз лично имах сили само да се изкъпя и да заспя. Беше един много хубав ден за мен – дълга разходка из Загреб, концерт, много емоции …

На следващата сутрин трябваше да си тръгваме, а ние все още не бяхме решили накъде. Първоначалната идея беше да отидем към морето на Хърватска, но решихме че връщането ще е много дълго – точно в обратна посока на България е, а и отгоре на всичко на връщане щяхме да изгубим един час от часовата разлика. Миран каза, че след 10-15 минути трябва да тръгваме, ние отворихме Google Maps, и решихме да ходим към Унгария и от там през Румъния да се прибираме. Малко повече път е, но пък имахме два дена (в събота сутринта трябваше да съм в Пловдив, защото бях на изпит). Смених картата на GPS-а и тръгнахме. На излизане от Загреб, пак благодарение на GPS-а, намерихме една Billa, в която мислихме, хем да оставим последните ни куни, хем да си вземем провизии за из път. В крайна сметка дори превишихме парите, които имахме, платихме с карта, а куните ги набутахме в една бензиностанция, да видят те, какво ще ги правят тези куни ! 🙂

Не-магистралните пътища на Хърватска малко ни разочароваха, защото нямаха нито едно място да отбием за кратка почивка, но като пътища си бяха OK.

Унгария

Отидохме в Унгария напълно неподготвени. Границата се минава лесно (все пак вече е европейски съюз), но веднага след това установихме, че думичка не разбираме. Дори не знам защо си мислихме, че унгарците са с евро, но още на първата бензиностанция видяхме цена на литър около 300, което ако беше евро бяхме много закъсали 🙂 Най-хубавото, което много вдигна рейтинга на Унгария, е че малко след границата имаше някакъв парк, в който си намерихме чудна пейка и място за почивка.

Целия ден използвахме да пресечем Унгария по южната й страна, като целта ни беше град Сегет (Szeged). По пътя спирахме в разни селца, където бяхме впечатлени от размера на катедралите, сравнен с размера на селцето в което се намираха.

Вечерта стигнахме в Сегед и започнахме да си търсим място, където на пренощуваме. Ако знаехме предварително, че ще ходим там, сигурно щяхме да си намерим някой чрез couchsurfing, но вече беше късно. Точно на центъра имаше един туристически информационен компютър с touchscreen, и от него си записахме адреси на разни хостели. Намерихме ги на GPS-а и отидохме до най-близкия. Оказа се някакво студентско общежитие, но внего нямаше места. Като цяло установихме, че там май хостел казват на студентски/ученически общежития. Следващия в който отидохме, и в който всъщност останахме беше някакво общежитие само с момчета, но ни казаха една цена от 1400 форинта, което си някъде 10 лева. Кой е спал в Унгария в хубава отоплена стая за 10 лева ? 🙂 Дадоха ни стая за трима и беше идеално. Само където и там грандоманията се усещаше. Стаята хич не беше малка, но въпреки това като чи ли беше повече висока от колкото дълга.

Вечерта се разходихме още малко из Сегед, ядохме в китайски ресторант и след това решихме да си легнем рано и сутринта да станем рано, защото имахме още много път. Нощен Сегед не ни впечатли с нищо. Почти нямаше хора, всичко изглеждаше много студено, и най-странното – имаше много малко дървета. Друго странно нещо – почти никой не знаеше английски, което си беше проблем, защото ние пък думичка не разбирахме от унгарски.

Сутринта станахме още в 6:30 местно време, което значеше 7:30 българско (вече се съобразявахме с нашето време, защото трябваше да стигнем до Пловдив същия ден). Сутринта само за малко минахме през голямата катедрала в центъра на Сегед и след това потеглихме на път.

Пътя до Румъния е сравнително малко и сравнително бързо се озовахме в Румъния.

Румъния

Унгаро-Румънската граница се минава за нула време, но това Ви отнема един час. Минавате на източно-европейско време. Имахме още форинти и с радост установихме, че можехме да си купим румънска винетка за 1000 форинта. Освен това на бензиностанцията точно до границата си взехме бира и разни сладки работи също срещу форинти, така че успяхме да се отървем от тях. На същата бензиностанция си взехме кафе с евро, а платихме бензина с кредитна карта. Въобще всичко взимат.

Единствената спирка, която бяхме решили да си направим в Румъния беше град Тимишоара, който е сравнително близо от към Унгария. Разгледахме само центъра и всъщност доста ми хареса – голяма църква, хубави зелени площи, слънце, много хора, много гълъби …

За разлика от Тимишоара останала част от Румъния въобще не ни хареса. Почти целия път E79 беше в ремонт, като места беше дори издран целия асфалт и всички чужди коли и тирове се влачиха по този път. На доста места имаше и светофари, които допълнително забавяха движението. То хубаво, че го ремонтират, ама трябваше ли целия наведнъж. Отне ни супер много време да минем през Румъния. Освен това навсякъде отстрани на пътя беше пълно с боклуци – нещо, което бяхме отвикнали да гледаме няколко дена.

Решихме да се приберем в България чрез ферибота Калафат-Видин. Някак си стигнахме Калафат, и там румънската граница ни направи поредно голямо отрицателно впечатление. Първо още на входа ни обиколиха разни с думите “Бате, дай 10€ и ще те прекараме първи … добре, де дай 5”. След това трябваше да платим такса на влизане в пристанището – 6€. После си платихме таксата за ферибота – 20€ за кола и по 3€ на човек и отидохме към спрелите коли да чакаме. В този момент ни се развикаха, че не сме били спряли някъде, където нямаше нито знак, нито бариера, за да ни проверят паспортите. Държаха се доста грубо. Докато течаха тези събития, ферибота точно тръгна и се наложи да го изчакаме да се върне и се качихме на следващия тур. Изгубихме почти един час.

България

След дългото пътуване из Румъния стигнахме във Видин в 8 часа вечерта и от там тръгнахме за Пловдив. Българската част от E79 беше вече направена и то супер добре. Особено в началото може би беше един от най-хубавите пътища, по които минах по време на пътешествието ни, въпреки че беше нощ, а терена почти планински. Е, постепенно навлязохме в нашата мила родна картинка, и пътя се развали, но поне вече си ги знаех пътищата. По пътя от Видин до Пловдив ни спряха три пъти полицаи за проверка, нещо което не ни се случи нито веднъж предишните 2000 километра. Единия път дори на Йонов му написаха акт за неправилно изпреварване. След 13 часа шофиране, реших да си почина малко и му дадох да кара стотина километра до София и баш там го хванаха. Много тъпо.

В 1:30 през нощта си бяхме в Пловдив, а в 2 вече си бях вкъщи 🙂

Общо

Така общо за четири дена изминахме 2250 километра и минахме през 4 държави. Колко ни струваше ? Все още дори не знаем. Трябва да съберем всички бележки, да уеднаквим валутите и тогава ще разберем. Като се замисля само за бензин сме дали около 100 лева, 3400 динара, 120 куни и 150 леи. Всъщност парите нямат значение, важното е че си направих най-голямото ми пътешествие … за сега 🙂

а в събота дори мисля, ще се справих добре и на изпита

допълнение: ето и снимките 🙂

Косово

Пътешествия,

Напоследък е модерно да се говори за Косово. Днес към  обяд, в това хубаво време, реших че ми стигат толкова лекции и трябва да се разходя на накъде. С Маги решихме да отидем до Косово, че отдавна не бяхме ходили. Хващаш пътя от Асеновград към Чепеларе, малко след Нареченски бани има един разклон надясно, 3 километра по-нататък по един тесен и леко стръмен път се озоваваш на чудното място наречено село Косово. Едно прекрасно изолирано от всякаква цивилизация родопско местенце, където винаги ми харесва да ходя. Едно тихо, спокойно, безгрижно … дори местната кръчма има прекрасно име:

Механа Безгрижен Живот

… само за мързелив неделен следобед, в който да се радваш на първите дни на пролетта ! Всъщност там е толкова спокойно, че дори пролетта не бърза да идва – все още си има сняг и лед (Маги, не се смей – казах – лед!). Разбира се това само на сенчестите места, на слънце си беше съвсем друга работа 🙂 Дори за първи път тази година, си полежах на полянка. Слушахме и Easy на Faith no more …  That’s why I’m easy, I’m easy like sunday morning …

Върнахме се в Пловдив, взехме Йонов и Спасчо и веднага отидохме на нова разхода – качихме се на Альоша по залез слънце. След това завършихме деня в китайски ресторант.

Лека нова седмица на всички 🙂

Още четири дена пътешествия

Пътешествия, Разни, , , , , ,

Тръгнах още в четвъртък вечерта. След работа. Петъка си го взех почивен ден, а в четвъртък беше рождения ден на Софито и аз отидох в София да празнуваме. Празнуване беше твърде силно казано, защото уговорката беше аз да съм шофьор. Бяхме в едно заведение в Студентски град, където имаше и чалга, а аз дори не можех да пия. Все пак беше четвъртък вечер и не стояхме много. Прибрахме се, пуснахме да гледаме Sweeney Todd, но аз съм заспал още в началото.

В петък станах чак на обяд. Кафе, закуска … след което следобеда беше отделен за гости на леля ми. Надвечер с Магито уж излязохме навън да снимаме, но всъщност успяхме само да купим един UV филтър за Cannon-а и да хапнем в Дон Домат (не ни хареса там).

Между другото целия ден ми се наложи да пообиколя доста места из София и GPS-а мога да кажа свърши хубава работа.

Петък вечер беше купона за рождения ден на Тишо. Мястото – яката къща на “сред село”. Получи се класически купон – от онези в които не познаваш 80% от присъстващите. Отгоре на всичко дойдоха и двама белгийци от couchsurfing. Тишо направо се разчуства когато тюленските пощи му донесоха автоматите за борд. Пих доста бира.

Събота решихме да си направим едно пътешествие. Събрахме се десет човека в две коли. Включително и двамата белгийци, които искаха да видят малки български села и да се убедят на живо, че съществуват такива места и неща, каквито били видяли някъде. Първоначално планът беше да отидем в Долно Съхране на вечеря, евентуално да разгледаме Казанлък и вечерта да отидем на клуб в Петното в Пловдив. Естествено не стана така 🙂 Първо станахме и тръгнахме късно. После по пътя другата кола се бяха спрели в село Буново да разгледат, а нас ни ходеше пък в Копривщица. Убедихме ги да отидем всички. Така кривнахме към Копривщица. Така в рамките на седмица бях два пъти там. Този път по светло 🙂 За разлика от Пловдив и София по подбалкана беше валял сняг тази седмица и всичко беше в киша, а на места се разминавахме и със снегорини. В събота обаче слънчевото време беше дошло и там, така че използвах светлината за снимки и разходка. След това хапнахме в един ресторант България, където гозбите бяха дебели, а цените тънки и добре ни се отрази 🙂

Както се очакваше стигнахме в Съхране късно и Марто каза, че не му се кара повече по тъмно. Някои от другите също казаха, че след предишната вечер на им се мисли за барове, така че по правилото, че през зимата групата не се дели, останахме да пренощуваме там. Не бяхме взели нищо за ядене и вечеряхме две купи фасул с два буркана кисели краставички. За десет човека. И се наядохме (нали написах, че се натъпкахме в Копривщица).

Белгийците изкараха една игра с карти Jungle Speed и общо взето цяла вечер сме играли на нея. Зарибихме се, а и е доста интересна и изисква доста добри реакции и наблюдателност.

Който е бил в къщата на Тишо знае какви са размерите на стаята (единствената топла) и сега си представи 10 човека как се събират да спят там. По леглата и по пода нямаше празно място от спящи хора (ако трябва да бъда точен Златна спа в студената стая, но бабата на Тишо беше при нас, така че пак сме 10 човека).

В неделя сутринта отидохме в Казанлък. Първо бяхме у Тишо, за да може белгийците да си намерят couchsurfing за следващите дни, след това отидохме на разходка из центъра. Ядохме от огромните сандвичи, отидохме до гробницата, видяхме реставрирана църква (онази с чешмата, на която водата се пуска с ключ за лампа 🙂 ) …

След Казанлък отидохме в Пловдив. Направо се почувствах като турист в собствения си град. Разходихме се малко по главната, двамата белгийци си уредиха среща с човек от couchsurfing за да останат вечерта … и останалите решиха да се връщат към София. Малко след това се прибрах в къщи. В неделя вечерта.

п.с. айде и аз се регистрирах в couchsurfing 🙂

Солун, Рупите, Мелник, Роженски манастир …

Пътешествия, , , , , , ,

Ако трябва да бъда честен (както казва една позната : ) ) в неделя като тръгвахме с Магито въобще не знаех къде ще стигнем. Тя ми беше говорила за концерт на Nouvelle Vauge в Македония, но аз й предложих предишния ден (неделя) да ходим на концерта в Солун и изведнъж се навихме. В последния момент се нави с нас да дойде и Спас. Многото снегове, които валяха предишните дни, малко ме усъмниха до къде ще стигнем и без много да разучваме допълнително тръгнахме. Пътищата към Кулата се оказаха добре почистени, да не говорим, че след Перник надолу почти нямаше сняг. Минахме безпроблемно границата. Точно след нея качихме един стопаджия – Жереми от Франция, който също беше за Солун. Нещо ни върви да срещаме французи тръгнали на стоп по света (предишния случай – Paoline, която срещнахме в Смолян на водопадите). Стигнахме Солун и първото нещо, което решихме да направим е да си вземем карта на града. С единствените 5€, които имахме взехме някаква за 3,7€ от една бутка за вестници (което беше добре, защото малко преди това в един shell се опитаха да ни вземат 18€). След това попитахме една какичка да ни каже къде се намираме на картата 🙂 Тя се оказа готина и дори знаеше къде е Principal Club, където щеше да бъде концерта. Оказа се че е извън града, след летището. Тя каза, че е малко трудно за намиране, но всъщност ни обясни много добре и го намерихме. Стигнахме към 19 часà и се оказа че сме подранили (което беше очаквано). Лошото беше като ни казаха каква е цената (ние дори и това не знаехме предварително), а именно 30-35 €. Отказахме се и решихме да разгледаме града. Върнахме се и установих най-големия проблем на Солун – паркирането. Всички улици са пълни плътно със спрели коли по края. Въртяхме се около час докато извадих късмет някой да излезе точно пред мен и да взема мястото му. Разходихме се из нощен Солун и общо взето разгледахме всички забележителности. Коледната украса не беше нещо особено. Влезнахме в една интернет зала, потвърдихме цената на концерта 30€ (окончателно се отказахме), потърсихме някакви хостели, но в крайна сметка решихме да връщаме към България и да спим в колата. Солун не можа да ни задържи повече. Нещо нямаше дух на гръцки град, а на обикновен голям град с много напрежение. Не се мина и този път без проверка от гръцките органи на властта, както си бяхме спрели за малко отстрани на пътя, но за разлика от предишния път, сега беше далеч по-рутинно. За сметка на полицаите, гръцките митничари не ни обърнаха никакво внимание, нито на отиване, нито на връщане – само със жест помахваща ръка ни показаха да подминаваме.

Стигнахме до село Рупите  и решихме в покрайнините му да спрем и да поспим. Увихме се в чувалите и от време на време Спас подпалваше колата да се стопля, защото си беше хладничко. Сутринта дори започна с лек снеговалеж. Потеглихме и отидохме на храма на Ванга – Св. Петка Българска. Запалихме по една свещичка, разгледахме минералните извори … и потеглихме пак 🙂 Отидохме в Мелник като искахме да видим Мелнишките пирамиди, като това се оказаха всички върхове наоколо – наистина много странни образувания, но на мен не ми заприличаха на пирамиди. Беше мъгливо и не се виждаха много добре. Да спомена, че в Мелник, за разлика от другите места в югозападна България си имаше сняг.

От Мелник видяхме табела за Роженския манастир и решихме да отидем. И добре че отидохме – много ми хареса. Пътя е малко труден и беше заледен и последния километър минахме пеша, но си струваше. Роженския е наистина манастир, така както аз си го представям – усамотен, тишина, без комерсиализация наоколо (ала Бачковски и Рилски), всичко от дърво в стар стил. Историята на манастира също е много интересна, а витражите в църквата ми взеха акъла ! Най-хубавият манастир, на който съм бил.

След Роженския манастир трябваше да си тръгваме. Магито имаше работа в София и трябваше да стигнем преди 3 часà, а ние след това имахме и път до Пловдив. Чудесно пътешествие стана, а както каза Магито: “какъв по-хубав понеделник от това да се събудиш в Рупите” !