Ха, пак измина една седмица от както последно писах тук. Този път, за разлика от предишната, поне беше слънчева и топла, макар и не така изпълнена с културни събития … даже хич 😉

Единственото Събитие беше рождения ден на Легендата a.k.a. Пухи ! Денят беше вторник, и уж само хората, които са в Пловдив щяхме да се съберем у Йонов по случай повода. Аз нещо бях доста настинал, но реших все пак да отида. Събрахме се доста хора всъщност. Имаше две … дори три торти 🙂 Браво на Таня за най-вкусната ! Както се оказа в последствие, плануваното голямо тържество през уикенда пропадна, така че това остана голямото честване ! За който не е бил, а и за тези които бяха, ето малко снимки.

Постепенно приближаваше уикенда, а всички планове за ходене някъде пропадаха. В петък след обяд реших, че ще организирам едно ходене из Родопите поне за един ден и реших това да е събота. Очертаваше се хубаво време, а есента в Родопите е неповторимо красива. Не бях отчел само един фактор – петък вечер в Петното, но все пак някак си оцеляхме.

В събота към 11-12 успяхме да тръгнем. Отдавна не бяхме се събирали „самотрашката група“. Отказахме се от по-далечните дестинации като Смилян или Върбово и решихме да отидем в Косово. Аз бях ходил много пъти, но се оказа, че повечето не бяха никога. Аз разбира се нямах против да отида пак. Много хубаво място в Родопите е село Косово – закътано, отделено от всякаква цивилизация и супер спокойно. Сега забелязах, че е започнало някакво строителство, но все още е добре. Направихме си разходка из селото, след което си намерихме една слънчева полянка. Съблякохме се по къс ръкав и боси и се излегнахме. Някои поспаха, дори похъркаха 🙂 Супер приятно време беше ! А навсякъде наоколо дървета с листа във всички цветове. Не станахме до момента в който слънцето се скри зад отсрещния баир и изведнъж захладня. Ние веднага взехме контра-мерки – отидохме в местната механа наречена „Безгрижен живот“. Там хапнах боб с наденица и люти чушки и ми мина и настинка и махмурлук 🙂 Чудна разходка се получи. Вече има и снимки.

В събота вечерта си беше плануваното Петно, но този път не издържахме до късно, а се прибрах да се наспя. Така и направих ! Днес (неделя) цял ден се излежавам и някак си много добре ми дойде. Въобще не съжалявам, че го изкарах вкъщи. Май съм имал нужда от един такъв ден. Тази вечер дори ми остана време да свърша някои неща от TODO списъка ми, който отдавна стоят там.