Тази седмица спането въобще не беше на мода. Като се започна още в понеделник, когато Магито и Йонов донесоха от Гърция едно двулитрово узо с маслини и октопод (някакъв маринован, на мен не ми хареса). Така се направихме, че не успях да си тръгна и спах в Таня и Пухи. На сутринта Спасови се наложи да ме закарат на работа, след като предишната вечер ме бяха оставили на центъра. Вторник вечерта беше единствената с малко повече почивка. В сряда беше рождения ден Магито и невероятното парти на PoRN In Da USA в Петното. В четвъртък пък беше рождения ден на Райо. Беше в един детски център в стария град – хубавко, свежо, на открито, само където аз бях скапан и се прибрах рано. В петък ми дойде първият гостенин от couchsurfing – Daniel от Австралия. След работа го взех от копчетата, отидохме до нас, за да си остави багажа и после го навих да дойде с мен към Йонов. Всъщност той не беше сам, а с още една австралийка, която живее в Пловдив и се видяли по-рано през деня. Madeleine (така се казва тя) е много готина – австралийка, която учи български фолклор в музикалното в Пловдив и много харесва България. По пътя към Йонов седнахме за малко в Гражданския клуб, където от тях двамата научих доста неща за Австралия, а и за още доста страни от Daniel, който е на пътешествие вече повече от година. Междувременно се запознах и с още една couchsurfer(ка) от Пловдив – Петя. След като изпихме по една бира в Гражданския, най-сетне отидохме в Йонов. Там планираното прожектиране на късометражни филми пропадна, поради технически проблеми 🙂 (не тръгнаха на DVD-то), но за сметка на това се събрахме много хора, Daniel пи ракия, ядохме китайска храна, и много се забавлявахме.
В събота трябваше да ходя на работа, защото решихме сега да отработваме един от двата дни от “майските поразници” (от кога има такива, че ги рекламират по туристическите агенции?). Аз бях забравил да цъкна и съботата в алармата на GSM-а и добре че че събудих сам в 8 часа (иначе мислех да стана в 7:30). Закусихме с Daniel, и се наложи да го оставя на спирката от където да отиде на гарата и там да си хване рейс/влак за Бургас, а аз отидох на работа почти без да закъснея. В събота вечерта стандартно си бяхме в Петното, където Пухи пуска музика и трудно ме оставя да си тръгна.
В неделя сутринта отидох на лекции (започна и последния ми триместър), но изкарах само до обяд, когато решихме да ходим към Асеновград. Идеята беше да се качим на параклиса св. Илия, но нещо на повечето не им се ходеше много и само спирахме по пейките и не стигнахме до никъде. Все пак бяхме в планината и беше хубаво. След това изядохме една цаца с пържени картофки и бира в Асеновград, и се прибрахме в Пловдив. От цялата седмица, чак сега ми остана малко време да седна на компютъра. А това лошо ли е ? 🙂