Напоследък е модерно да се говори за Косово. Днес към  обяд, в това хубаво време, реших че ми стигат толкова лекции и трябва да се разходя на накъде. С Маги решихме да отидем до Косово, че отдавна не бяхме ходили. Хващаш пътя от Асеновград към Чепеларе, малко след Нареченски бани има един разклон надясно, 3 километра по-нататък по един тесен и леко стръмен път се озоваваш на чудното място наречено село Косово. Едно прекрасно изолирано от всякаква цивилизация родопско местенце, където винаги ми харесва да ходя. Едно тихо, спокойно, безгрижно … дори местната кръчма има прекрасно име:

… само за мързелив неделен следобед, в който да се радваш на първите дни на пролетта ! Всъщност там е толкова спокойно, че дори пролетта не бърза да идва – все още си има сняг и лед (Маги, не се смей – казах – лед!). Разбира се това само на сенчестите места, на слънце си беше съвсем друга работа 🙂 Дори за първи път тази година, си полежах на полянка. Слушахме и Easy на Faith no more …  That’s why I’m easy, I’m easy like sunday morning …

Върнахме се в Пловдив, взехме Йонов и Спасчо и веднага отидохме на нова разхода – качихме се на Альоша по залез слънце. След това завършихме деня в китайски ресторант.

Лека нова седмица на всички 🙂