В събота сутринта (добре де, малко след обяд) тръгнах към Кричим. От там трябваше да взема Вилито и се бяхме разбрали да ходим към Родопите. Уикенда се очертаваше топъл, преди застудяването, което предвиждаха от понеделник. Преди да тръгна потърсих в интернет и се убедих, че има много къщи за гости в Стойките, където мислихме да останем. Дори не сметнах за нужно да си записвам имена/телефони или да звъня за резервация.
Взех Вилито и потеглихме по пътя за Девин. Някъде по „новия“ път спряхме на една беседка, където хапнахме по един сандвич. Учудващо има няколко доста хубави сместа за спиране по пътя – беседки с чешми. Времето наистина беше прекрасно.
Пристигнахме в Стойките и първото нещо, което направихме беше да потърсим къщата в която Вилито е ходила като малка. Намерихме я и вече беше доста запусната и изоставена. Близо до нея беше и къщата на вуйчо Ваньо, на който също се обадихме. Той, като един гостоприемен родопчанин, ни покани да останем у тях, но ние не искахме да ги притесняваме и си имахме други планове. Тръгнахме да търсим стая в хубава къща за вечерта. Аз съм идвал много пъти през зимата и знам че Стойките си е направо курорт тогава. Обаче през лятото (т.е. през октомври) се оказа че съвсем не е така. Повечето къщи не работеха, част от хотелите не бяха довършени, други места се чудихме дали въобще са къщи за гости, защото нямаха никакви обозначения, на две места просто ни казаха, че в момента няма кой да ни оправи стаите и не може да ни настанят. Само една баба ни покани да видим стаята, но тя беше леко мизерна. Въобще не можахме да си намерим място за пренощуване ! И аз не можах да повярвам, но е факт. Иначе поне обиколихме цялото село, което се оказа пръснато в няколко махали. След 2 часа мотане се убедихме че ще трябва да приемем поканата на вуйчо Ваньо 🙂 Отидохме до магазина, взехме малко кюфтета, вино, сок и сладки и се върнахме към тяхната къща.
Вечерта всъщност се оказа много по-хубава от колкото очаквахме. Изпълнена със вкусни манджи и много домашна ракия 🙂 Сутринта също беше прекрасна, с приятно слънчево време и обилна закуска. Въобще много добре се погрижиха за нас. Накрая не само че не взеха нищо, от нещата които бяхме занесли (по различен претекст), но и леля Краса ни изпечи кюфтенцата, уви ни за из път, и ни даде и бурканче домашна лютеница и бурканче мед ! Луда работа !
Към 10 часа в неделя тръгнахме през Превала. По пътя кривнахме към връх Перелик. Не стигнахме до самия връх, но видяхме много хубави гледки от местността Чурика. Чудесно място ! Видяхме и хижа Перелик, но тя не работеше. Ще се върнем някой ден отново там на пешеходен преход. А сега продължихме към Смолян.
Малко преди Смолян, спряхме на следващата ни предвидена спирка – Смолянските езера. Пътя стига до първото от тях – Тревното езеро. Около него има чудесно място за пикник и естествено си имаше хора на пикник. Ние също извадихме едно шалте и си направихме обяда.
Не знам дали заради сезона, но езерата всъщност бяха доста заблатени. Нямаха и много вода. Не знам колко са общо езерата, но има хубава екопътека, която обикаля три от тях. Точно до Тревното е Бистрото езеро, което също беше попресъхнало. След това пътеката продължава нагоре като се изкачва до най-високото – Мътното езеро, което в момента беше на-чисто 🙂 По екопътеката има беседки, мостчета и разни зарибявки, като „Тронът на Евредика“ и „Лирата на Орфей“. Като цяло много приятна и лека екопътека.
След езерата се отправихме към Смолян. Спряхме пред новата църква „Св. Висарион Смоленски“ и я разгледахме. Имахме идея да посетим Планетариума, обаче и този път се оказа затворен. Честно казано нямам съзнателен спомен да съм го посещавал и да съм гледал нещо там.
След като не успяхме с Планетариума, решихме да пробваме другия обект от „100-те туристически обекта“ в Смолян – историческия музей. Малко трудно се стига до него с кола, защото са едни еднопосочни улици, но в крайна сметка го намерихме (следвайте кафявите табели). Влезнахме и веднага ни пуснаха да разглеждаме. В началото ми се стори не голям, но постепенно откривахме нови и нови стаи и етажи. Оказа се много хубав музей и добре подреден – Родопите от античността, през Траките, средновековие, възраждане. След това започнаха стаи по занаяти, обичаи, традиции … Както казах много съм доволен ! Не ни взеха вход, ни взеха изход 🙂 , но след като си го разгледал, честно казано имаш по-голямо желание да си платиш. Дори и да си купиш някой сувенир. Взехме си и печат.
След като прекарахме повече от час в музея, вече беше станало неделя късен следобед и ние решихме, че е време да поемаме към Пловдив. Минахме през Пампорово, от където дори качихме двама стопаджии, и се прибрахме в Пловдив. Времето до края остана все така прекрасно. Така завърши хубавия ни уикенд около Смолян.
Всички снимки може да разгледате в Нашите снимки.
