Днес на работата ни дойде новата развойна среда на Atmel за процесорите от AVR32 архитектурата – STK1000. Откакто през пролетта разбрах за новите продукти на Atmel веднага се зарибих по тях и ми се искаше да пробвам. Още повече като разбрах, че от (мисля) версия 2.6.16 линукс ядрото официално поддържа архитектурата AVR32. STK1000 идва с преинсталиран Линукс на 128MB SD карта (де факто са заети малко над 5MB). Кутията изглежда така:
Естествено като пристигна веднага зарязах всичко и се заех да го разуча. Отворих кутията и го включих. От Atmel отново, както и при STK500, не предоставят захранване, а само букса с кабелче, което да си включите към вашо захранване. Дори напук на всички останали плюса е отвън, а минуса вътре ?!? Както и да е – като го включите се стартира Линукса и виждате това:
Забравих да спомена, че STK1000 си идва с допълнение STK1002 на което е всъщност основния процесор AT32AP7000.
Останалата периферия е на дъното STK1000. Всъщност периферията на 32AP7000 хич не е малко – има USB-та, 2 ethernet-а, серийни портове, PS/2 (мишка и клавиатура), звук AC97, IrDA, VGA … въобще цял компютър. Има и голямо цветно 3,5” LCD 🙂
Връзката с персоналния компютър става чрез сериен порт (115200 kbps 8N1), telnet и ftp. Последните две ми отне малко време да ги подкарам, но проблема беше че търсеше IP чрез DHCP и трябваше да намеря къде да конфигурирам мрежата ръчно (през серийната конзола). Естетвено има и уеб сървър 🙂 , но от него не може нищо да се конфигурира.
Първата задача с която се захванах беше да хакна картинката на LCD-то и да я сменя. В /etc намерих един подозрителен jpeg и се заех да го променя 😉 Колегите веднага дадоха предложите да сложим снимка от поредицата “Лесна е бат’ Ицовата …”
Общо взето установих че LCD-то е вързано като frame buffer device и картинките се сменят с fbv.
Впечатление ми направи, че в комплекта няма отпечатано упътване, а само CD
Отзад на CD-то гордо стоят логотата на GNU и Линукс ! 🙂
Като цяло съм много доволен, че ще имам възможността да се занимавам с тази развойна среда в близките месеци … и сигурно години. Май точно с това ми се занимава – електронни устройства с embedded linux.
Happy hacking , както се казва 😉
Мммм! Готино! А защо във връзките с компютър не виждам и по USB ? Странно, защото явно си има поне USB клиенти. И за какво (освен за показване на снимки) се ползва LCDто?
Ира, първо това е развойна среда за дадени процесори и USB-тата са оставени да тестваш твой софтуер, който да комуникира през тях. Специално тук има два начина – или пишеш native код за този процесор (архитектура) и си пишеш драйверите, или използваш Линукс и пишеш за него. Това важи и за LCD-то. В YouTube гледах клипчета как хората пускат филми и ираят Pong и Doom на STK1000 🙂 Както съм написал в post-а – LCD-то е нормален framebuffer device в Линукса. Въобще имаш пълна свобода, което най ми харесва 🙂
То явно, че са и за тестване, но отдавна гледам на серийния интерфейс като на нещо от миналото 😉 Наби ми се на очи, защото си купихме преди време развойната среда “PICkit 1 FLASH Starter Kit” на Microchip, та там връзката с PC си е по USB.