Морско-Странджанско пътешествие

Пътепис с елементи на разсъждение 🙂

ден 1 (6 септември 2007 , четвъртък)

На празника на Пловдив се наспивам за първи път от доста време и сънено включвам мобилния ми телефон към 11. Звънкам на Таня да се разберем кога ще тръгваме и за къде. От предишната вечер си бяхме наумили да ходим за почивните дни на Върховръх. Постепенно плана се промени към Синеморец. Докато се разберем кой ще идва, докато напазаруваме и както винаги тръгнахме към 2 часа следобед (защо винаги така става ? 🙂 ). Така с Таня, Дина и Пухи за пореден път се отправихме към морето. Първа по-голяма спирка – Созопол. Там – среща с познати на Дина, разходка из стария град (на мен ми беше за първи път – интересен град е, въпреки многото хора), ядене на закуски и продължихме на юг. Междувременно плана за крайната цел се измени още веднъж. Гергана ни инструктира – крайна цел за вечерта – Варвара. Стигнахме там чак по тъмно и се срещнахме с нея и двама Николаевци. Във Варвара пийнахме по една бира за 80 стотинки или малко за 70 и след това се отправихме към мястото, определено от единия Николай за лагер за вечерта. Опънахме палатките, хапнахме, пийнахме … и по някое време заспахме.

ден 2 (7 септември 2007 , петък)

Събудих се сутринта и огледах скалите наоколо. Събрахме лагера, разгледахме Желязното дърво, изкъпах се в морето, въпреки че леко валеше. Водата беше много по-топла от въздуха и беше много приятно. Пих едно кафе в същата евтина кръчма от предишната вечер и тръгнахме към старата ни цел – Синеморец. От своя страна в Синеморец първата ни цел беше да си намерим чорби и цаца за ядене – оказа се не толкова лесна задача. След това отидохме на плажа, на който река Велека се влива в морето. Хубаво място – хем море, хем река 🙂 Изкъпахме се, разгледахме. Въобще Синеморец все още става за летуване, в сравнение с всички други крайморски курортчета. Вечерта решихме да спим на плажа “Липите”. Малко се полутахме докато разберем дали и как може да се стигне до там с кола. Трябва да се мине през една дървена порта от пътя към Резово и след това по черния път. Липите е страхотно място ! На мен много ми хареса, а и вечерта плажа беше целия само за нас 🙂 Сготвихме си леща, но малко по-късно заваля и се наложи да се приберем в палатките. От цялото пътешествие единствено тогава ни заваля малко. Заспал съм докато все още валеше.

ден 3 (8 септември 2007 , събота)

Събудих се сравнително рано, обходих плажа и се изкъпах в топлата вода. То било супер да влизаш във водата при хладно време. Сутринта си направихме палачинки на газов котлон, който носеха Гергана, и ги омитахме веднагически след като излязат от тигана. След като прибрахме лагера, се отправихме към Резово. Решихме да видим и най-южната точка по черноморието ни. По пътя спряхме на плажа на Силистар (глупавата звездичка 🙂 ). Там беше доста пренаселено, но все пак останахме за по едно кафе. След това стигнахме и до Резово, разходихме се покрай морето, видяхме турския бряг, ядохме бира с пържени картофи и след като нямаше къде по-надолу да ходим просто тръгнахме наобратно на север. Междувременно разбрахме, че Гергана ще ходят към Кара Дере, но нас ни се стори твърде далече и започнахме да мислим къде да преспим последната ни вечер. Искаше ни се да е на различно място от предишните две вечери. Докато мислим направихме един плаж на Силистар. Скачахме от едни скали и беше супер 🙂 Само където са доста остри. Върнахме се в Синеморец да напазаруваме малко, докато все още се чудихме и накрая решихме да отидем до село Българи. Беше вече доста късно да търсим място, а в Българи знаех къде има хубава полянка за палатки. Така в крайна сметка пренощувахме и в Странджа (природен клуб Странджа, както някой изгафи 🙂 )

ден 4 (9 септември 2007 , неделя)

Събудихме се в планината, но веднага отидохме отново на море 🙂 Този път бяхме на Арапя. Честно казано нямаше нищо общо от онази Арапя, която помня от преди 5-6 години. Почти всичко и там е застроено 🙁 На връщане към Пловдив решихме да минем през Странджа. Астралката отново измина този разбит и криволичещ, но живописен път. Направихме си пикник на една полянка в планината малко преди Визица, където имаше невероятна гледка. Въпреки, че минахме по долния път, все пак попаднахме на малко задръстване преди Харманли. Все пак беше много по-добре от предишния път. В 19 часа си бяхме в Пловдив, а в 20 се озовах на Jazz концерт с Милчо Левиев, Глен Ферис, Стоян Янкулов, Елица Тодорова и още други музиканти.

Страхотни четири дена ! Толкова много места за единица време отдавна не бях посещавал.

10 thoughts on “Морско-Странджанско пътешествие

  1. а в бяла има чудна кръчма кораба-чайка, където рибената чорба е божествена, бирата – левче, а мастичката – 80 ст. чак и злополучния мач с холандия изгледахме:)
    местен дерибей от горица заплашва, че само да изтрезнее, ще слезе до кара дере да ги набие всичките, щото не можело така да има 100 огъня. всички трябва на един да седят. кръчмата в горица е при панчо.

  2. Съгласна съм с Ицо, изкарахме си прекрасно. Спретнахме чуден маршрут или по-скоор го импровизирахме на място. Евала на железния шафер, евала на астралката!
    Стигнахме дори и Дарданелите (ама варварските) 🙂
    Освен всичко друго видяхме и делфини от много близо – бяха палави 🙂 И прасета на сред пътя видяхме и т.н. и т.н.
    Добре, че Ицо е написал този пътепис, че от толкова много впечатления голяма какофония настана в главата ми.
    Да не пропусна да спомена и за чудната тревица собствено производство на Николай 1 (или 2, абе малкия) – за малко да изгубя безвъзвратно и малкото ми останал разсъдък…

    Кат за капак някои хора произведоха чуден материал за случайничето…:)
    А всички, които го нямаше, ни липсваха и бяха споменавани само с добро.

    Сполай ви!

  3. @ицо: имах си хас да не я знаете;)

    @дина: правя каквото мога по твоя въпрос;) в събота ще се видим ли в пловдив?

  4. их, и за малко да забравя. на лукойл пирдоп видяхме човекът капса, човекът нечовек. паркира пред бензиностанцията с мръсна газ един мерджан, от който дънеше seek and destroy. висок към 1.90, тридневна брада, поглед – лош. дънки – капси, тениска – капси, рокерия – капси, ботуши – каубойски. направо красота. изумлението ми само ми попречи да го снема на кадро. 🙁

  5. Забравих да спомена, че на вечерта в Българи се установи, че списание Cosmo не става дори да си запалиш огън с него – не гори добре ! Носните кърпички свършиха много по-добра работа 😉

  6. моторизиран съм да движа делата на Дина в нейно отсъствие, та:не Гери,няма да се видим в събота,защото съм на море.Всичко което ми носиш го дай на Дарко и го остави да си играе~!

  7. нищо не донесох. освен себе си. на спечелилите честито.

Коментирай