Днес настроението цял ден ми беше много скапано 🙁 Дори сега мислех да напиша един много гаден пост, но се отказах. Хайде да обърна внимание на хубавите неща, които ми се случиха днес (но дори и те не можаха да ми оправят настроението до край, което си е странно)

• Поредното пътешествие този път хем неделно, хем нощно 🙂
• Бях в Хвойна – дори имах около час, който изкарах в разходки и снимки 🙂 Хубаво местенце – хареса ми. Дори смятам, че достатъчно добре го разгледах за да получи кабарче на картата 🙂
• След Хвойна отидохме през Павелско към хижа Пашалийца, като всъщност търсихме римската крепост Зареница, но се оказа че е доста далече (а вече се стъмваше) и дори било по-добре да се тръгне от Нареченски бани към нея.
• Въпреки, че не стигнахме до крепостта – поне открихме една много хубава хижа – именно Пашалийца. Разположена е на много красиво място и ми се иска да отида там поне за няколко дена. Доста е отдалечена от всякаква цивилизация. Пътят е тесен и криволичещ, но е асфалтиран и се стига с кола. На места все още имаше снежни и заледени участъци (да им се чуди човек, след като в ниското не сме видели сняг)

И така завършва и тази седмица, а аз ще завърша с гениалната мисъл на Маги от днес:

Никога не знаеш кога вършиш нещо за последно.

Поредното пътешествие по тъмно. Днес след упражненията ми в университета, които продължиха до към 16 часа, взех Яна после Гери се отправихме на път. Наложи се да отидем първо до Асеновград, да хапна един сандвич, защото ме измъкнаха без да съм ял нищо през целия ден. След това, след кратко чудене, решихме да отидем до Белинташ. Герито не беше ходила, а ние с Яна бяхме ходили преди доста време. Отправихме се бързо натам, за да не губим време – минахме Червен и другите села и поехме с Астралката по черния път. Беше си истинско offroad изживяване. На места имаше локви и кал и колата сега е още по-мръсна и от обикновено. Паркирах чак до гробището, след което наистина ставаше много кално и решихме, че остава малко път, който да минем пеша. Естествено докато стигнем до горе вече се стъмни. Имаше и лека мъгла и мястото ставаше още по-мистично, а като се добави и нагласата, която имахме си беше направо страховито 🙂 Всъщност на връщане не на шега можеше да се изгубим в тъмното. Нямаше луна и единствено челника ми ни спаси. На моменти всички се чудихме дали вървим по правилната пътека, все пак се оправихме, но както каза Яна, това да ни е за малък урок, че в планината винаги трябва да сме екипирани.

Денят расте. Вече като свършвам работа към 5 и нещо, все още е светло, слънчево и топло. Днес много се зачудих накъде на потегля с Лео (велосипеда ми 🙂 ). Точно на излизане от работата получих една SMS усмивка и още повече ми се оправи настроението. Все пак се прибрах у нас, но веднага поисках да изляза. За моя голяма радост Герито веднага прие поканата ми “да ходим някъде”. Докато отида до тях, тя беше измислила да отидем до Кукленския манастир “Св. Св. Козма и Дамян”. Бяхме само виждали табели за там, когато сме минавали през Куклен, но така и не бяхме ходили.

Стигнахме в Куклен и вече се стъмваше. Попитахме един човек и той ни упъти за пътеката. Все пак се оказа, че има и табели 🙂 Предварително знаехме, че има 4-5 km черен път. Излязохмер на него, оставихме колата и тръгнахме пеша. Точно на излизане от града и в началото на пътя име един малък храм и Герито там остави няколко икони, които пъхнахме през прозорчето. Надявам се, че ще има кой да им се зарадва.

Продължихме по прашния път. Беше тъмно и тихо. Само в далечината се виждаха светлините на градовете и селцата. Уж близо, а толкова голяма разлика в усещането. Вървяхме час или повече и в крайна сметка стигнахме. Поогледахме наоколо, но в тъмного не можеше да се види кой знае колко. Това стана поредното място посетено на тъмно и добавено в списъка, на местата където трябва да отидем пак, но по светло.

Върнахме се обратно по черния път, който се оказа, че май може да се мине и с кола, но аз не бих рискувал с моята Астралка, а и да изпусна такава хубава разходка между борови горички. Мисля, че е и доста подходящ за отиване и спускане с велосипед – ще го пробвам някой път 🙂

На връщане за по на пряко минахме през Асеновград за по един сандвич 🙂 и след това обратно в Пловдив. Поредната ми хубава спонтанна разходка 🙂

И тази година, за трета по ред, не пропуснах Песпонделник в Широка Лъка. Кукерския фестивал винаги е добър повод да се посети неповторимото село и природата около него. Още повече, че тази година почти съвпада с 3-ти март, а това си празник, който трябва да се празнува ! Този път времето беше почти лятно и това допринесе за хубаво изкарване, не че предишните две години снега ме спираше да отида 🙂

Тръгнахме в  събота, а в колата бях с четири човека, които до сега не бяха ходили в Широка Лъка. На всички много им хареса, а то и няма как иначе 🙂

На отиване решихме да минем през Чудните мостове. Добра идея, но ни изненада нещо неприятно –  явно хижата са я взели нови собственици и са сложили “посетителска такса” от 2 лева, за да разгледаш природната забележителност. Според мен таксата е абсолютно незаслужена – най-малкото не са направили нищо с което да я заслужат. Аз до последно отказвах да повярвам – дори си помислих,че става дума, ако се вземе екскурзовод, но не – става дума за всички ! (за ученици и пенсионери е 1 лев). Единствено май са ремонтирали самата хижа, но те и там са вдигнали цените. Имайте го в предвид, ако решите да ходите натам.

Стигнахме в Широка Лъка по светло и се разходихме. Постепенно започнаха да пристигат много познати физиономии, а кукерите си вървяха из селото и се опитваха да плашат девойките 🙂 Някои успяваха 🙂

Част от компанията първоначално мислеха да спят в някоя квартира и отидохме в Гела да търсим места. След двучасово търсене (главно на баба Милка, за която всички са чували, но никой не я е виждал) успяхме да я намерим и точно си уговориха цената, когато всички решихме да не се цепим и да спим на чували където намерим.

Върнахме се в Широка Лъка и отидохме на  големия общ огън до параклиса. Там си беше както се очакваше – мнооогоо хора, като всеки се занимаваше с каквото си иска и може – някои свиреха, други пееха, въртяха пой, пиеха … или просто стояха около огъня. Настана момента да помислим къде да пренощуваме. Идеята за плевня не се хареса на някои заради (основателните) опасенията от бълхи и въпреки, че отидохме да видим, се отказахме. Сетихме се за туристическия подслон на входа на Гела и решихме да пробваме там. Този път бяхме шест човека с големи раници и провизии и Астралката се наложи на моменти да качва баира към Гела на втора. Все пак мястото беше свободно и останахме там. Решихме да запалим камината. Проблем номер 1 – да намерим дърва. Решение номер 1 – отиваме в селото и “вземаме на заем” от някой двор. Проблем номер 2 – коминът не дърпа и всичкия пушек се връща вътре. Решение номер 2 – няма ! Загасихме огъня със сняг, за да пестим водата и се сгушихме на пода. Преди това се наложи и хубаво да проветрим, защото в един момент се задушихме от пушека.

Въпреки всичко спахме много добре. Някои се оплакаха, че било студено, но не и на мен – аз се бях екипирал здраво 😉  Сутринта дори доста си поспахме – за малко да изпуснем кукерите. Отидохме в Широка Лъка чак в 11 без 10.

Цялото село вече беше препълнено с хора от цял свят (както всеки път). Времето беше като за къс ръкав, а кукерите бяха превъзходни. Имаше няколко състава, които не бях виждал до сега. Всичко беше прекрасно ! Яна носеше един Lumix с 10x  оптичен zoom, с който снимах някои моменти и дори се зарибих да си взема някакъв подобен фотоапарат 🙂 Друго си е хубавия zoom ! Сега чакам снимките да ги видя и да кача някои.

В неделя вечерта се върнах много доволен и също толкова изморен. От толкова отдавна не ми се беше случвало да легна и да заспя в 9 часа. Определено умората се натрупва със седмиците в които така и не си давам почивка. Ама ако така продължава, не ги и искам почивките 😉

Усмивки и лека седмица !

🙂

Ехаа, такъв хубав уикенд изпълнен с толкова различни преживявания отдавна не бях имал 🙂 Всичко си започна от …
… петък (23-ти февруари)

Имах голям мерак за излизане и го направих. С Йонов, Елито и Йохо пихме по една бира в Мария Луиза, но след това всички се прибраха и аз в 8 часа останах сам, а имах среща(и) за след 11 ! Със сигурност не ми се прибираше. Реших да се разходя и обиколих градската градина, стария град … ядох пица на парче … но времето течеше все така бавно. Реших да отида на концерт на Уикеда в Петното за да ми мине времето. Отидох там, но концерта беше отменен (не разбрах защо). В крайна сметка си взех една бира и зачаках. Яна трябваше да дойде след 11, сестра ми и Жоро също. Последните двама дойдоха, и постепенно разбрах, че Яна няма да се прибере тази вечер. Постояхме още малко в Петното, но нещо Цецо реши да се прави на DJ и не ни хареса музиката. Софито и без това беше решила да покаже Найлона на Жоро, така че отидохме там. Още на влизане срещнах познати физиономии (както винаги 🙂 ). Голямата изненада дойде няколко секунди по-късно, когато едно момиче дойде при мен и каза “здрасти !”. В първия момент не можах да я позная, т.е. заприлича ми на нея, но нямаше какво да прави тук. Беше BULLET^ от Бургас ! Малеее в този Найлон може да срещнеш и най-малко очаквания човек. Не бяхме се виждали от много време. Навремето всеки път като ходех на море, минавах да се видим, но напоследък не. Сега поне каза, че ще идва по-често в Пловдив, така че ще се виждаме.

Пихме по още една бира в Найлона. Междувременно Яна се обади, че наистина е станало нещо и е още в София. Поне малко ме успокои, защото преди това не си вдигаше телефона. Всъщност никой не си вдигаше телефона тази вечер.

Прибрахме се и към 1:30-2 си бях в леглото.

събота (24-ти февруари)
Както обикновено започна със ставане в 8:30 и в 9 отидох на упражнения в университета. И също както обикновено имаше сумати неразбории докато започнем. Започнахме с базите данни може би с два часа закъснение, научиха ни на 5 SELECT-а (наистина не много прости) и в 12 свършихме. На мен не ми се чакаше до 14 часа за следващото упражнение и си тръгнах.

Точно не бях минал и километър от университета и Яна ми писа, че е там … и се разминахме. Поне се уговорихме вечерта да се видим на китарено парти с Пешо.

След упражненията отидох в офиса на Йонов, да се видим (поне) за малко. Разгледах какви сайтове правят в момента и се помъчихме заедно по един JavaScript проблем (гаден език!). Иначе сайтовете стават много яки ! Междувременно хапнахме и към 15 часа Йонов трябваше да тръгва, а аз се прибрах в къщи. Успях да пусна поста за Пловдив и да вечерям с нашите. Майка ми, както винаги, беше сготвила много вкусно 😉

Към 20 часа тръгнах към Яна и след това в една квартира в стария град, където щеше да е събирането. По пътя взехме “малко” алкохол, както си му е реда, но се оказа излишно, защото хората се бяха приготвили много добре 🙂 Голямата изненада за мен беше присъствието на декана на ФМИ Пловдив – Мекеров. Бяхме 6 човека и той. В началото разговора тръгна леко сериозно, но постепенно (може би благодарение на алкохола) стана много лек и отворен. Особено след като Пешо засвири с китарата и всички пяхме пиянски и глупави песни (е, имаше и изключения). В началото познавах само двама човека от компанията, но след тази вечер се чувствам все повече като част от ФМИ. Наистина никога не съм вярвал, че мога така да се напия с декана. Когато си погледнах часовника беше 3 часа след полунощ и се прибрахме след 4. Просто времето мина неусетно.

неделя (25-ти февруари)

Неделята беше отредена да закарам Софито до София с две маси за аниминиране (които заемаха цялата задна седалка на колата). След снощното запиване не можах да стана преди 9:30. Замотахме се докато съберем багажа и тръгнахме чак към 11. Аз имах някакви планове да се разходя някъде около София (да използвам деня), но това ми се струваше все по-малко вероятно.

Стигнахме, оставихме едната маса при една колежка на Софито, която намерихме учудващо лесно, като се има в предвид познаването ми на града, и то стана 13 часа. Трябваше да минем и през братовчедка ми Албена, където обядвахме и чак след това бяхме свободни за разходка.

Изненадахме Магито в квартирата й и се зарадвах, че успях да я измъкна от там 🙂 След това трябваше да отидем до Студенски град, за да оставим другата маса в общежитието на сестра ми (и най-вече за да освободим задната седалка). Не питайте как стоеше Магито там 😉 За финал оставаше да намерим Вилито и да я вземе от там заедно с Тишо (и тази седмица не мина без да се видим с него 🙂 ). В крайна сметка те ни намериха, защото не можахме да се ориентираме по обясненията, които ни дадоха.

Така в 16 часа най-сетне се събрахме ! Приключенския дух не ни изневери и решихме да отидем до едно село след Своге – Желен. Според картата беше на 40 километра и ми се стори поносимо далече. Не бях ходил към Своге и пътя се оказа с много завой. Честно казано се надявах на по-прав път и да стигнем по-бързо, но каквото-такова. Своге го оставих за друг път да го разглеждам (и да си купя шоколад 🙂 ) и направо отидохме към Желен. Наложи се да минем дори по един въжен мост с колата 🙂 Друго, което ми направи впечатление в онзи район, беше колко са разпръснати махалите в селата. Така селата стават много просторни с големи хубави поляни, но и много стръмни.

От Желен имаше много невероятни гледки, особено както ние попаднахме, по смрачаване и залез слънце. Както се разхождахме изведнъж видяхме табела за къща Trinoga, която беше и “тайната” ни цел на пътуването. Честно казано не вярвахме, че ще я намерим, но като видяхме табелката се обнадеждихме. Тръгнахме по следите – парчета плат, връзки, табелки, нарисувани на ръка и т.н. Тринога е нещо като къщата в Розино, където всеки може да отседне и да се любува на природата колкото иска.

Наложи се да вървим доста (поне повече от колкото очаквах, въпреки че си знаех, че няма да е до селото). Не беше проблем вървенето, а това че се стъмваше а ние просто бяхме излезли от колата без нищо (нямахме дори нещо за светене). Все пак не се отказахме и продължавахме напред. На един кръстопът за малко да се откажем и проверихме всички разклонения, но никъде нямаше следи. След като бяхме вървяли вече почти час не исках да не открием мястото. В крайна сметка се оказа пътя, който проверих последен (ах, Мърфи), а всъщност беше най-логичен да е той 🙂 – този, който е най-направо.

Стигнахме до Тринога и поне научихме къде е, за да дойдем пак. Запознахме се с един човек – Димитър, който се грижи за къщата. Кучетата и котките отпред бяха много яки и дружелюбни (дори прекалено :P). Гледките по хребета обещават да са магически, но трябва да отидем отново по светло и за повече дни с палатките !

Връщахме се на лунна светлина. Към 20:30 стигнахме отново в София. Тишо трябваше да си хване влака в 22 за Казанлък. Оставих го с Вилито (до Плиска), след това през Магито (Бели Брези) и към Студентски град. Там Софито направи на бързо една невероятна вечеря, наядох се добре и потеглих към Пловдив около 22 часа. Умората от последните няколко дена се опитах да преборя с един литър кола, но все пак си е доста унасящо да пътуваш сам по спокойната магистрала на тъмно. Дори предпочитах на моменти да е по-напрегнато. По едно време спрях да се освежа на хладния въздух и точно тогава пък едни ченгета дойда и започнаха да оглеждат мен и колата. Единия дори ми каза, че на магистралата за “едно пускане на вода” можело да ми струва 40 лева и 4 точки 😛 Нищо не ми направиха и в крайна сметка се прибрах благополучно в Пловдив. Взех си един душ, помислих си колко хубав уикенд съм имал и заспах 🙂

А днес …

Отново за всички е делник,
отново сърдит понеделник

На работата всички бяхме, я изморени, я махмурлии, я и двете 🙂 Пуснахме си следните три песни и така започна работната ни седмица:

• P.I.F – Мечта (нали знаете – “имаш ли нещо за глава … ” 🙂 )
• Хиподил – Мръсен гаден ден
• Остава – Понеделник

събота, 17-ти февруари

Ставане в 8. Цял ден упражнения в университета. База данни. Java. Благодарение на J0ke написах първото ми GUI на Java 🙂

В 18:30 – среща на OpenClub Пловдив. Колкото и странно да звучи – все още има такова нещо, поне в сърцата ни (както отбеляза cipher). Пихме по две бири, обсъдихме програмистите и блондинките, изпратихме fla да заминава, въпреки ,че се надявам да се видим пак преди да потегли … и беше весело.

След OpenClub срещата беше у Таня, където се събрахме всички (междувременно отново пиехме бира) и потеглихме към Петното. Въпреки ,че бяхме сравнително голяма компания, не можах да навия никой да слезем на концерта на Macrophone и се наложи да отида сам. Добре, че както винаги,там бяха Калоян и Лидия и имах компания 🙂

Macrophone много ми харесаха ! Както се разбра в последствие това им е било първото сценично представяне и се справиха много добре. Браво на тях ! Май ще им ставам фен. Още от първото парче забелязах, че звучат нещо в стил Placebo. Преди концерта нямах много голяма представа какво да очаквам – знаех само че label-а им е VoxxLab и бях слушал само малко в MySpace. Впоследствие, освен авторски песни, свириха и кавъри на Placebo, Massive Attack и Coldplay. Добро впечатление ми направи, че когато скъсаха струна, вокала (не му знам името) остана на сцената и изпълни сам две песни с акустична китара.

След концерта останах горе в Петното. Пухи (DJ-ят) не ни остави да си тръгнем преди слезе от мястото си в 3:30. Тогава използвах момента да си тръгна, защото вече знаех, че на сутринта ще трябва да ставам по-рано.

неделя, 18-ти февруари

Ставае в 9. Планът – да ходим на кукери във Виноградец. Дружина – все още неизвестна. Така се наложи още като станах да звъня по GSM-а, да видя кой ще идва. Вилито и Тишо естествено бяха веднага навити. Магито малко се дърпаше, но дойде 🙂 След цялото мотане успяхме да тръгнем след 10:30. Около един час по-късно стигнахме Виноградец, но хората точно бяха започнали да си тръгват. Изпуснахме главното представление, но все още кукерите бяха на площада и поне ги видяхме. Там бяха нашите “любимци” от Симитли, които миналата година на Широка Лъка се бяха настанили точно до нас в Солища.

На центъра звучеше народна музика и Софито, Магито и аз се хванахме на хоро, в което после се включиха доста хора, а Софито водеше през цялото време 🙂

След като всичко на площада окончателно свърши отидохме при бабата на Маги и както се случва в повечето български села ни посрещнаха с голяма трапеза, а въпроса беше “какво ще пиете?” 🙂 Аз се наложи да се въздържа, защото бях шофьор, но хубаво се наядохме (кой каквото яде 🙂 ). Хубаво беше покрай печката, но трябваше да тръгваме, за да може Тишо и Вилито да успеят да стигнат в Казанлък.

Прибрахме се към 4 часа следобяд и аз веднага легнах да се наспя. Добре ми дойде – и наспиването и пътешествието. А от утре новата работна седмица … Тази беше хубава, надявам се и следващата да е така 🙂

Ами да, пак 🙂  (обичам да започвам с “ами” – най-често използваната дума в българския език 🙂 ). След като снощи бях на рождения ден на баща (да му е честита годишнината и много здраве !), след това ударих едно Петно до 3 след полунощ, сутринта в 9 станах и отидох на упражнения. Не се задържах много. Към 11 и нещо Магито ми се обади и ме убеди да ходим някъде. Тя стоеше на гарата и се чудеше дали да ходи към Асеновград. Взех я с колата от там и се зачудихме дружно къде да ходим. Междувременно минахме да вземем Спас и уж тръгнахме към Храбрино. Точно си карам по околовръстното и решихме да отидем в Пещера на пещерата Снежанка. И така още едно кабарче на картата 🙂 Пещерата е много хубава ! Най ме впечатлиха безбройните малки сталактити по “тавана”. Досега бях ходил само в Ягодинската и там няма подобни неща, обаче пък Снежанка е по-малка. Няма никакъв смисъл да Ви описвам – такива неща просто трябва да се видят. Само където си забравих книжката с печатите от туристическите обекти в колата, но това е хубав повод да отида пак 🙂

Точно се връщахме към Пловдив, когато Таня се обади дали не ни се ходи до Казанлък да закараме Ирена 🙂 Замислих се малко, но нямаше как да откажа пътуване 🙂 Само минахме през Кастело да хапнем и тръгнахме. Така от ден, който трябваше да прекарам на упражнения, се превърна в 350 километрово пътешествие 🙂

Накрая само настроението ми се развали, защото едно камъче по пътя ми удари предното стъкло, което сменях преди по-малко от месец, заради друга пукнатина. Дано не се разрасне удареното, защото е точно на погледа ми и много ще ме е яд. Не толкова за парите, колкото за цялата разправия с всички лепенки по стъклото.

Вчера и днес ми се сляха в едно. Снощи след работа взех служебния лаптоп и отидох в офиса на Йонов да оправяме wireless-а. С помощта на 2 литра бира, всичко тръгна както трябва – криптиране, идентификация … (за пореден път се потвърди, че без бира, нищо не тръгва).

След мрежовите настройки, решихме да отидем у Таня да изгледаме някой друг филм. Така и така бях взел компютъра, Йонов взе филми, взехме още бира и отидохме на коновечеринка 🙂 Първо хапнахме малко вкусни сандвичи, защото бяхме доста гладни, а след това изгледахме The Human Stain. След него Йонов си тръгна, Таня заспа и останахме Пухи и аз и по едно време дойде и Цвета. Изгледахме “Мечтатели“. Аз го бях гледал и преди, като не мога да кажа, че много ми харесва. The Human Stain (който не запомних как е преведен на български) ми хареса повече, но и двата са доста тежки драми.

Беше минало 1:30 през нощта и се зачудих дали да си зарежа колата и на другия ден си я взема (все пак бях пийнал доста бира), но реших да остана да спя там и на сутринта направо на работа с колата. Така и направих. Иначе трябваше и лаптопа да мъкна сутринта пеша.

Днес след работата се прибрах 🙂 и малко след това пак излязох 🙂 Отидох да се видя с Гери и колкото ни е акъла, вместо да я закарам към тях тръгнахме към Храбрино. По пътя сменихме посоката и в крайна сметка стигнахме село Руен 🙂 Полюбувахме се на безбройните звезди, светлините на града и студа и … се върнахме.

След това бях на мисия “Happy hands” и вече синьото си има лапа за здрасти 😉

Сутринта започна в университета. Първоначално се бях разбрал с Антоний да отида да слушам лекцията му за GnuPG, но там нещата много се проточиха с началото и аз си отидох на база данни. В една от почивките отидох за малко в другата стая, но хванах само за основи на Линукс, което беше хубаво, но аз лично си го знаех 🙂 Все пак се радвам, че се преподава и нещо различно от продуктите на Microsoft, които са доминиращи във ФМИ-Пловдив.

Лекциите ми по бази данни свършиха към 13 часа, а упражненията по дискретна математика бяха чак в 14:15 и аз реших да ги пропусна. Звъннах на Тишо и Вилито и се оказа, че са в Асеновград и ще ходят към Бачковския манастир. Бързо ме убедиха да отида при тях 🙂 Така и тази седмица не издържах, без да изляза от Пловдив. Пътьом взех Магито и потеглихме.

На изхода на Асеновград качихме Тишо и Вили и отидохме към манастира. Спряхме отпред и тръгнахме нагоре към поляните. Времето все още беше хубаво дори почти слънчево. Магито си беше взела чисто новия пой и трябваше да го пробваме някъде, където има повече място 🙂 Стигнахме до водопада, разгледахме го, снимахме го (както винаги) и тръгнахме още на горе. Изведнъж започнаха да падат снежинки 🙂 Зарадвахме се. Докато стигнем до любимата ни полянка вече си валеше обилно сняг. Това не ни попречи да се забавляваме. За първи път въртях пой и почти се научих 🙂 Естествено си направих няколко синини, но то така трябвало в началото 😛 Снегът понатрупа. Решихме да направим снежен човек. Направихме ! (1 2 3 4) 🙂 Идеален стана. Решихме да си тръгваме. Снегът спря. При манастира вече нямаше и следа от сняг. В Пловдив още по-малко … Страхотно се получи, че се качихме малко по-високо да видим сняг. Кога ли в Пловдив ще се порадваме на хубав сняг ?!?

п.с. снимките са тук.