Поредното пътешествие по тъмно. Днес след упражненията ми в университета, които продължиха до към 16 часа, взех Яна после Гери се отправихме на път. Наложи се да отидем първо до Асеновград, да хапна един сандвич, защото ме измъкнаха без да съм ял нищо през целия ден. След това, след кратко чудене, решихме да отидем до Белинташ. Герито не беше ходила, а ние с Яна бяхме ходили преди доста време. Отправихме се бързо натам, за да не губим време – минахме Червен и другите села и поехме с Астралката по черния път. Беше си истинско offroad изживяване. На места имаше локви и кал и колата сега е още по-мръсна и от обикновено. Паркирах чак до гробището, след което наистина ставаше много кално и решихме, че остава малко път, който да минем пеша. Естествено докато стигнем до горе вече се стъмни. Имаше и лека мъгла и мястото ставаше още по-мистично, а като се добави и нагласата, която имахме си беше направо страховито 🙂 Всъщност на връщане не на шега можеше да се изгубим в тъмното. Нямаше луна и единствено челника ми ни спаси. На моменти всички се чудихме дали вървим по правилната пътека, все пак се оправихме, но както каза Яна, това да ни е за малък урок, че в планината винаги трябва да сме екипирани.
Колко сериозно звучи това Засмяно, вълнуващО, прЕкрасно, урокСващо, споНтанно пътешествие…ммм..=)
…но на връщане наистина си беше засмяно, красно и тонно 😉
… аз бих добавила, че и в началото беше доста засмяно и забавно … мхм, Ико, много мистично си го изкарал, не че и такова не беше … особено като добавим и опасността от извънземни 😉 …
Мммдаа приемам допълненията 🙂 Не съм искал да звучи толкова “сериозно” 🙂 Усмивки !
Научи правописа, граматиката, и BG language като хората
и като землянин се приема 😉
Никой, който употребява “BG language” няма право да говори за български правопис..
Привет
при поредното равноденствие реших да опитам отново да посетя въпросното място
предният път бях отишъл с користни цели и затова смятах този път да се промъкна в тъното.
тръгнах завит с обикновенно вълнено одеало като екипировка.
Никога през живота си дотогава не съм се движил в абсолютна тъмнина
облачността скриваше пълнолунието а и отсечката през тънела сама по себеси е достатъчно сенчеста.
После пропуснах тясната пътека вдясно от гората и тръгнах през нея.
при което се усетих че газя хипарски къмпинг чак като прегазих няколко спални чъвала и съборих част от посудата.
излязах на вечерният огън и разменихме мълчаливи погледи с нясадалите около него.
По нататък беше лесно ориентирах се по виковете от групичката която беше на гъбки предполагам и се гонеха в абсолютната тъмнина около северното подножие на камъка.
на самия камък за да продължа ми се наложи да скоча на дърво после на второ и оттам на камъка отново като по спомени мислех че е 2-3 метра височината под мен.
Е през деня на връщане установих че е била по-скоро 20.
оттам се натъкнах на 2-ка с палатка които си правеха чай преди лягане.
безмълвно с усмивка прех предложеният ми чай и постоях край тях.
Момчето се паникиоса когато извагих свештичка в стъклена паничка със странна форма като се развика че е пентаграм.
Момичето му се присмя като каза, че е цвете.
отново с усмивка отклоних предложението им да ме подсонят в палатката предвид екипировката ми.
Избрах си място близо до кладенеца иполойих няло с глава на север.
През нощта имаше 2 сценки.
Първата се събудих от гласове.
2-ма типа бяха поседнали недалеч от мен и дърдореха нещо.
Като се изправих до седнало положение и се обърнах към тях единия почна да крещи “Извънземно, Извънземно!” пък аз му викам “Къде бе, къде?”, “А ти ли си.” … “Аре по-тихо, че тука работа вършим” и те се оттеглиха нанякъде.
Около 2 или 3 4аса светкавично изкочих от съня и отворих очи.
Трябваше ми време да осъзная гледката.
то4но над лицето ми в плътната облачност се беше отворила дубка.
В центъра и стоеше пълната луна.
Като да се гледахме очи в очи нещо такова.
Помислих си че сигурно хората ‘Благоговеят’ пред подобни гледки.
След това я оцених като веднъж в живота все пак и откъртих.
Сутринта беше ведра, росна светла.
Пообиколих камъчето благодарих му че ме е пъснало този път – Предния се разболях и трябваше да се махна от него.
На връщане минах да проверя палатката с благите хора.
Празна срешнах ги малко по-натам поздравявайки ги ведро.
В първия момент се стъписаха и питаха ‘Ама ти Можеш да говориш ли’
Смутолевих че нищо ми няма просто на идване е трябвало да го давам малко по-скромно.
Те се връщаха се от сутрешните си упражнения.
Бях чувал за въпросния комплекс и помолих да ми го покажат.
Тъкмо заехме места и от гората се появи брат ми весело размахващ преносимия си компютър в ръка. Той беше нощувал в хотелския компекс в битов стил на отсрешния хълм близо до Врата.
Разбира се отложихме практиката и се върнахме към палатката да може и той да разгледа мястото.
Оглеждах мястото където военните или други подобни бяха излвали бетон и оставили някакви числа и букви. Опитвах се да надникна под южния склон без да падна и през смях канех другите да дойдат да погледнат.
почти в един и същи момент брат ми от комфортната както се изрази позиция в средата на платото пусна някаква музика на компа си, а оттоду на поляната се разнесе спонтанната песен на момиче от махалата което беше излязло с животните.
махнах с ръка на новите ми познати да приближат бяха усетили че нещо се случва по изражението ми.
И така стояхме близо до ръба и слушахме притайли душа живото изпълнение едни, а други се радваха на технологиите на 21-ви век всичките усмихнати и щасливи. Благоговеещи.
Денят напредна разменихме телефони и поши с новите приятели и се разделихме кой накъдето.