Ами да, пак 🙂  (обичам да започвам с “ами” – най-често използваната дума в българския език 🙂 ). След като снощи бях на рождения ден на баща (да му е честита годишнината и много здраве !), след това ударих едно Петно до 3 след полунощ, сутринта в 9 станах и отидох на упражнения. Не се задържах много. Към 11 и нещо Магито ми се обади и ме убеди да ходим някъде. Тя стоеше на гарата и се чудеше дали да ходи към Асеновград. Взех я с колата от там и се зачудихме дружно къде да ходим. Междувременно минахме да вземем Спас и уж тръгнахме към Храбрино. Точно си карам по околовръстното и решихме да отидем в Пещера на пещерата Снежанка. И така още едно кабарче на картата 🙂 Пещерата е много хубава ! Най ме впечатлиха безбройните малки сталактити по “тавана”. Досега бях ходил само в Ягодинската и там няма подобни неща, обаче пък Снежанка е по-малка. Няма никакъв смисъл да Ви описвам – такива неща просто трябва да се видят. Само където си забравих книжката с печатите от туристическите обекти в колата, но това е хубав повод да отида пак 🙂

Точно се връщахме към Пловдив, когато Таня се обади дали не ни се ходи до Казанлък да закараме Ирена 🙂 Замислих се малко, но нямаше как да откажа пътуване 🙂 Само минахме през Кастело да хапнем и тръгнахме. Така от ден, който трябваше да прекарам на упражнения, се превърна в 350 километрово пътешествие 🙂

Накрая само настроението ми се развали, защото едно камъче по пътя ми удари предното стъкло, което сменях преди по-малко от месец, заради друга пукнатина. Дано не се разрасне удареното, защото е точно на погледа ми и много ще ме е яд. Не толкова за парите, колкото за цялата разправия с всички лепенки по стъклото.