Ехаа, такъв хубав уикенд изпълнен с толкова различни преживявания отдавна не бях имал 🙂 Всичко си започна от …
… петък (23-ти февруари)

Имах голям мерак за излизане и го направих. С Йонов, Елито и Йохо пихме по една бира в Мария Луиза, но след това всички се прибраха и аз в 8 часа останах сам, а имах среща(и) за след 11 ! Със сигурност не ми се прибираше. Реших да се разходя и обиколих градската градина, стария град … ядох пица на парче … но времето течеше все така бавно. Реших да отида на концерт на Уикеда в Петното за да ми мине времето. Отидох там, но концерта беше отменен (не разбрах защо). В крайна сметка си взех една бира и зачаках. Яна трябваше да дойде след 11, сестра ми и Жоро също. Последните двама дойдоха, и постепенно разбрах, че Яна няма да се прибере тази вечер. Постояхме още малко в Петното, но нещо Цецо реши да се прави на DJ и не ни хареса музиката. Софито и без това беше решила да покаже Найлона на Жоро, така че отидохме там. Още на влизане срещнах познати физиономии (както винаги 🙂 ). Голямата изненада дойде няколко секунди по-късно, когато едно момиче дойде при мен и каза “здрасти !”. В първия момент не можах да я позная, т.е. заприлича ми на нея, но нямаше какво да прави тук. Беше BULLET^ от Бургас ! Малеее в този Найлон може да срещнеш и най-малко очаквания човек. Не бяхме се виждали от много време. Навремето всеки път като ходех на море, минавах да се видим, но напоследък не. Сега поне каза, че ще идва по-често в Пловдив, така че ще се виждаме.

Пихме по още една бира в Найлона. Междувременно Яна се обади, че наистина е станало нещо и е още в София. Поне малко ме успокои, защото преди това не си вдигаше телефона. Всъщност никой не си вдигаше телефона тази вечер.

Прибрахме се и към 1:30-2 си бях в леглото.

събота (24-ти февруари)
Както обикновено започна със ставане в 8:30 и в 9 отидох на упражнения в университета. И също както обикновено имаше сумати неразбории докато започнем. Започнахме с базите данни може би с два часа закъснение, научиха ни на 5 SELECT-а (наистина не много прости) и в 12 свършихме. На мен не ми се чакаше до 14 часа за следващото упражнение и си тръгнах.

Точно не бях минал и километър от университета и Яна ми писа, че е там … и се разминахме. Поне се уговорихме вечерта да се видим на китарено парти с Пешо.

След упражненията отидох в офиса на Йонов, да се видим (поне) за малко. Разгледах какви сайтове правят в момента и се помъчихме заедно по един JavaScript проблем (гаден език!). Иначе сайтовете стават много яки ! Междувременно хапнахме и към 15 часа Йонов трябваше да тръгва, а аз се прибрах в къщи. Успях да пусна поста за Пловдив и да вечерям с нашите. Майка ми, както винаги, беше сготвила много вкусно 😉

Към 20 часа тръгнах към Яна и след това в една квартира в стария град, където щеше да е събирането. По пътя взехме “малко” алкохол, както си му е реда, но се оказа излишно, защото хората се бяха приготвили много добре 🙂 Голямата изненада за мен беше присъствието на декана на ФМИ Пловдив – Мекеров. Бяхме 6 човека и той. В началото разговора тръгна леко сериозно, но постепенно (може би благодарение на алкохола) стана много лек и отворен. Особено след като Пешо засвири с китарата и всички пяхме пиянски и глупави песни (е, имаше и изключения). В началото познавах само двама човека от компанията, но след тази вечер се чувствам все повече като част от ФМИ. Наистина никога не съм вярвал, че мога така да се напия с декана. Когато си погледнах часовника беше 3 часа след полунощ и се прибрахме след 4. Просто времето мина неусетно.

неделя (25-ти февруари)

Неделята беше отредена да закарам Софито до София с две маси за аниминиране (които заемаха цялата задна седалка на колата). След снощното запиване не можах да стана преди 9:30. Замотахме се докато съберем багажа и тръгнахме чак към 11. Аз имах някакви планове да се разходя някъде около София (да използвам деня), но това ми се струваше все по-малко вероятно.

Стигнахме, оставихме едната маса при една колежка на Софито, която намерихме учудващо лесно, като се има в предвид познаването ми на града, и то стана 13 часа. Трябваше да минем и през братовчедка ми Албена, където обядвахме и чак след това бяхме свободни за разходка.

Изненадахме Магито в квартирата й и се зарадвах, че успях да я измъкна от там 🙂 След това трябваше да отидем до Студенски град, за да оставим другата маса в общежитието на сестра ми (и най-вече за да освободим задната седалка). Не питайте как стоеше Магито там 😉 За финал оставаше да намерим Вилито и да я вземе от там заедно с Тишо (и тази седмица не мина без да се видим с него 🙂 ). В крайна сметка те ни намериха, защото не можахме да се ориентираме по обясненията, които ни дадоха.

Така в 16 часа най-сетне се събрахме ! Приключенския дух не ни изневери и решихме да отидем до едно село след Своге – Желен. Според картата беше на 40 километра и ми се стори поносимо далече. Не бях ходил към Своге и пътя се оказа с много завой. Честно казано се надявах на по-прав път и да стигнем по-бързо, но каквото-такова. Своге го оставих за друг път да го разглеждам (и да си купя шоколад 🙂 ) и направо отидохме към Желен. Наложи се да минем дори по един въжен мост с колата 🙂 Друго, което ми направи впечатление в онзи район, беше колко са разпръснати махалите в селата. Така селата стават много просторни с големи хубави поляни, но и много стръмни.

От Желен имаше много невероятни гледки, особено както ние попаднахме, по смрачаване и залез слънце. Както се разхождахме изведнъж видяхме табела за къща Trinoga, която беше и “тайната” ни цел на пътуването. Честно казано не вярвахме, че ще я намерим, но като видяхме табелката се обнадеждихме. Тръгнахме по следите – парчета плат, връзки, табелки, нарисувани на ръка и т.н. Тринога е нещо като къщата в Розино, където всеки може да отседне и да се любува на природата колкото иска.

Наложи се да вървим доста (поне повече от колкото очаквах, въпреки че си знаех, че няма да е до селото). Не беше проблем вървенето, а това че се стъмваше а ние просто бяхме излезли от колата без нищо (нямахме дори нещо за светене). Все пак не се отказахме и продължавахме напред. На един кръстопът за малко да се откажем и проверихме всички разклонения, но никъде нямаше следи. След като бяхме вървяли вече почти час не исках да не открием мястото. В крайна сметка се оказа пътя, който проверих последен (ах, Мърфи), а всъщност беше най-логичен да е той 🙂 – този, който е най-направо.

Стигнахме до Тринога и поне научихме къде е, за да дойдем пак. Запознахме се с един човек – Димитър, който се грижи за къщата. Кучетата и котките отпред бяха много яки и дружелюбни (дори прекалено :P). Гледките по хребета обещават да са магически, но трябва да отидем отново по светло и за повече дни с палатките !

Връщахме се на лунна светлина. Към 20:30 стигнахме отново в София. Тишо трябваше да си хване влака в 22 за Казанлък. Оставих го с Вилито (до Плиска), след това през Магито (Бели Брези) и към Студентски град. Там Софито направи на бързо една невероятна вечеря, наядох се добре и потеглих към Пловдив около 22 часа. Умората от последните няколко дена се опитах да преборя с един литър кола, но все пак си е доста унасящо да пътуваш сам по спокойната магистрала на тъмно. Дори предпочитах на моменти да е по-напрегнато. По едно време спрях да се освежа на хладния въздух и точно тогава пък едни ченгета дойда и започнаха да оглеждат мен и колата. Единия дори ми каза, че на магистралата за “едно пускане на вода” можело да ми струва 40 лева и 4 точки 😛 Нищо не ми направиха и в крайна сметка се прибрах благополучно в Пловдив. Взех си един душ, помислих си колко хубав уикенд съм имал и заспах 🙂

А днес …

Отново за всички е делник,
отново сърдит понеделник

На работата всички бяхме, я изморени, я махмурлии, я и двете 🙂 Пуснахме си следните три песни и така започна работната ни седмица:

• P.I.F – Мечта (нали знаете – “имаш ли нещо за глава … ” 🙂 )
• Хиподил – Мръсен гаден ден
• Остава – Понеделник