Вчера ми се случи нещо за първи път – бях на концерт в SecondLife. Спастнята са си направили група Slayer, правеха концерт с техни изпълнения и ме покани да отида. Реших да видя какво е усещането и честно казано много ми хареса. Всичко си е почти същото като на концерт на живо. Събитието си има дата и час, събират се доста хора, всеки се е подготвил за случая със специален аватар и анимации на героя си. Групата (които всъщност също са реални хора регистрирани в SecondLife) също се бяха постарали добре. Бяха се направили точно като членовете на Slayer. Спастянате беше Kerry King и съжалявам, че не правих снимки (така де screenshots).  Stream-ваха само парчета от live изпълнения на Slayer и звучението беше като на истински концерт. Освен това скачаха по сцената, имаха хубави анимации за свирене на китара, спираха се по време на паузите  и сменяха различни китари 🙂 Въпреки че не слушам метал, останах до края. Имаше и безплатни тениски на Slayer и си сложих една, поне малко да се впиша в атмосферата (че с тази тениска с пингвин и дънки, въобще не бях на място). Анимациите с металското куфеене нещо много не ми хареса и си взех виртуалната водка и си пих 🙂

Тази вечер бях на реален театър – “Ужасните родители” на театър “Перпетуум Мобиле”. Добра постановка, която се води комедия, но според мен не съвсем. Иначе невероятна игра на актьорите на една невероятно реална история, която е толокво невероятна че трябва да е истина. Невероятно !

Ако трябва да бъда честен 🙂  не знам кое от двете събития ми хареса повече. Дори май тръпката от нещо ново накланя везните към първото.