събота, 17-ти февруари
Ставане в 8. Цял ден упражнения в университета. База данни. Java. Благодарение на J0ke написах първото ми GUI на Java 🙂
В 18:30 – среща на OpenClub Пловдив. Колкото и странно да звучи – все още има такова нещо, поне в сърцата ни (както отбеляза cipher). Пихме по две бири, обсъдихме програмистите и блондинките, изпратихме fla да заминава, въпреки ,че се надявам да се видим пак преди да потегли … и беше весело.
След OpenClub срещата беше у Таня, където се събрахме всички (междувременно отново пиехме бира) и потеглихме към Петното. Въпреки ,че бяхме сравнително голяма компания, не можах да навия никой да слезем на концерта на Macrophone и се наложи да отида сам. Добре, че както винаги,там бяха Калоян и Лидия и имах компания 🙂
Macrophone много ми харесаха ! Както се разбра в последствие това им е било първото сценично представяне и се справиха много добре. Браво на тях ! Май ще им ставам фен. Още от първото парче забелязах, че звучат нещо в стил Placebo. Преди концерта нямах много голяма представа какво да очаквам – знаех само че label-а им е VoxxLab и бях слушал само малко в MySpace. Впоследствие, освен авторски песни, свириха и кавъри на Placebo, Massive Attack и Coldplay. Добро впечатление ми направи, че когато скъсаха струна, вокала (не му знам името) остана на сцената и изпълни сам две песни с акустична китара.
След концерта останах горе в Петното. Пухи (DJ-ят) не ни остави да си тръгнем преди слезе от мястото си в 3:30. Тогава използвах момента да си тръгна, защото вече знаех, че на сутринта ще трябва да ставам по-рано.
неделя, 18-ти февруари
Ставае в 9. Планът – да ходим на кукери във Виноградец. Дружина – все още неизвестна. Така се наложи още като станах да звъня по GSM-а, да видя кой ще идва. Вилито и Тишо естествено бяха веднага навити. Магито малко се дърпаше, но дойде 🙂 След цялото мотане успяхме да тръгнем след 10:30. Около един час по-късно стигнахме Виноградец, но хората точно бяха започнали да си тръгват. Изпуснахме главното представление, но все още кукерите бяха на площада и поне ги видяхме. Там бяха нашите “любимци” от Симитли, които миналата година на Широка Лъка се бяха настанили точно до нас в Солища.
На центъра звучеше народна музика и Софито, Магито и аз се хванахме на хоро, в което после се включиха доста хора, а Софито водеше през цялото време 🙂
След като всичко на площада окончателно свърши отидохме при бабата на Маги и както се случва в повечето български села ни посрещнаха с голяма трапеза, а въпроса беше “какво ще пиете?” 🙂 Аз се наложи да се въздържа, защото бях шофьор, но хубаво се наядохме (кой каквото яде 🙂 ). Хубаво беше покрай печката, но трябваше да тръгваме, за да може Тишо и Вилито да успеят да стигнат в Казанлък.
Прибрахме се към 4 часа следобяд и аз веднага легнах да се наспя. Добре ми дойде – и наспиването и пътешествието. А от утре новата работна седмица … Тази беше хубава, надявам се и следващата да е така 🙂